4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
София, 02.10.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 864 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ж. „Ж…“, [населено място], представлявана от председателя А. В. П., чрез адв. И. С. и адв. В. Н., срещу въззивно решение № 1764/19.08.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по в.т.д. № 1634/2016 г.
Касаторът излага доводи за недопустимост поради неправилно определяне на правната квалификация на спорното право и съответно на реда, по който спорът следва да бъде разгледан, както и за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Насрещната страна [община], чрез адв. Е. В., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е отменил решението на първостепенния съд, е отхвърлил предявеният от Ж. „Ж….“-гр. С. против [община] иск за сумата 139 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, „причинени от бездействия на длъжностни лица при [община]“. Съдебноделоводните разноски по делото са възложени на ищеца.
За да постанови този резултат, Софийският апелативен съд приел за установено, че между ищеца Ж. „Ж…“ и ответника [община] e сключен договор, с който в полза на кооперацията е учредено право на строеж върху държавна земя, срещу сумата 63 965 лева. Строителството е спряно със заповед на общината – № ЛС-01-139/18.03.1992 г. След отмяна по съдебен ред на горната, на общината е възложено да преотреди терена за обществено жилищно строителство, като това задължение не е изпълнено. С действащия регулациоонени застроителен план за централна градска част на [населено място], приет през 2007 г. и влязъл в сила през месец юни 2010 г., същият недвижим имот е преотреден за индивидуално жилищно строителство. Това довело до невъзможност за осъществяване на строителство, за което кооперацията е направила разходи на обща стойност 145 000 лева, представляващи вреда, причинена от виновно противоправно бездействие от страна на служителите на [община]. С влязло в сила решение е уважен частичен иск за същото увреждане в размер на 6000 лв.
Въззивният съд приел за безспорно, че сумата 145 000 лева е изразходвана преди 1999 г., като вредата за кооперацията е настъпила в момента на извършване на разходите, което означава, че и правото на обезщетение за тази вреда също е възникнало преди 1999 г. – преди деноминацията на лева. В тази връзка, на основание чл. 1 от ЗДЛ, считано от 05.07.1999 г., вземането за обезщетение в първоначален размер от 145 000 неденоминирани лева се е трансформирало в парично вземане за сумата 145 деноминирани лева.
Като краен резултат, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен с аргумента, че на основание влязлото в сила решение по гр.д. № 642/2004 г. в полза на кооперацията вече са присъдени 6 000 лева, което е дори повече от действително дължимото.
За пълнота на мотивите си, апелативният съд отбелязал, че изчерпването на възможностите за изменение на цената на иска по реда на чл. 70 ГПК не изключвало прилагането на чл. 1 ЗДЛ спрямо приетия за установен при разглеждането на делото по същество размер на спорното вземане в неденоминирани лева. Нормата на чл. 1 ЗДЛ е императивна и следва да се прилага служебно от съда, независимо дали имало или не възражение от заинтересуваната страна в срока по чл. 146, ал. 3 ГПК.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК
Твърди наличие на противоречива съдебна практика и противоречие със задължителна съдебна практика по следните въпроси: кой е моментът на причиняване на имуществени вреди на Ж. вследствие на бездействия и действия на служители на общинската администрация – моментът на извършване на строително-монтажните работи и заплащане на правото на строеж преди 1999 г. или моментът на влизане в сила на Акта на общинската администрация, с който се препятства възможността на Ж. да продължи започнатото строителство; кой е меродавният момент за определяне размера на настъпилите имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от акта на общинската администрация, с който окончателно се препятства възможността на Ж. за продължаване на строителството – моментът на извършване на строително-монтажните работи или на влизане в сила на акта на общинската администрация.
Обосновава се с решение № 449/17.06.2009 г. по гр.д. № 3696/2007 г. на IV г.о., решение № 499/30.06.2010 г. по гр.д. № 647/2009 г. на IV г.о., решение № 1/27.03.2012 г. по гр.д. № 1106/2010 г. на IV г.о. , решение № 81/27.01.2006 г. по гр.д. № 23/2005 г. на IV г.о., решение № 282/27.10.2015 г. по гр.д. № 1506/2015 г. на IV г.о., решение № 423/03.09.2015 г. по гр.д. № 2129/2014 г. на IV г.о., решение № 18/28.01.1997 г. по гр.д. № 3511/1995 г. на IV г.о..
Поставя и въпросът – пропускането от ответника на възможността за изменение цената на иска по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК изключва ли възможността за прилагане на чл. 1 от Закона за деноминация на лева (ЗДЛ) относно размера на иска и има ли значение моментът на предявяване на иска – след 05.07.1999 г., относно цената на иска и приложението на чл. 1 ЗДЛ за неговия размер, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/2014 г. по т.д. № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 820/20.09.2011 г. по гр.д. № 1009/2009 г. на I г.о. ВКС и решение № 364/04.10.2012 г. по гр.д. № 1513/2011 г. на IV г.о. на ВКС.
Във връзка с оплакването за недопустимост на въззивното решение е поставил процесуално правният въпрос кой е компетентният съд да разгледа спор, при който правопораждащият юридически факт (увреждането) произтича от акт на общинската администрация и допустимо ли е решението на въззивния съд в случай, че последният не е изпълнил задължението си да определи правилно правната квалификация на предявения иск. Позовава се на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВАС и ВКС и решение № 45/20.04.2010 г. по т.д. № 516/2009 г. на II т.о. на ВКС.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставените правни въпроси са включени в предмета на делото, като касационно обжалване следва да бъде допуснато по процесуалноправният въпрос за подсъдността на делото по иск за вреди, причинени от действия и бездействия на общинска администрация при или по повод изпълнение на административна, поради противоречието му с разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и ОС на I и II колегия на ВАС, както и с Тълкувателно постановление № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС и ОС на I и II колегия на ВАС.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1764/19.08.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по в.т.д. № 1634/2016 г.
УКАЗВА на жалбоподателя Ж. „Ж…“- [населено място], представлявана от председателя А. В. П., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 05.00 лева, като при неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
При точно изпълнение, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: