5
5
Определение по т. д. № 1521/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1521/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№912
София, 26.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1521 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 446/16.11.2012 г. по гр. д. № 1151/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционно решение № 352/12.07.2010 г. по гр. д. № 877/2010 г. на Горнооряховски районен съд, е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният от дружеството- жалбоподател иск с правно основание чл. 534 от ТЗ срещу К. С. И. за заплащане на сумата 7500 евро, представляваща стойността на неоснователно обогатяване, поради погасяване по давност на неизплатен запис на заповед, издаден на 30.08.2006 г. с падеж 15.12.2006 г., ведно със законната лихва, считана от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в неправилно разпределение на доказателствената тежест.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с въпроси, свързани с връзката между записа на заповед и каузално правоотношение, и за значението на страните по тези сделки, като се е позовал на т. т. 1, 2 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете на [фирма] са били уважени в съответните им размери, и да постанови друго решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, Великотърновски окръжен съд е приел следното: Искът с правно основание по чл. 534 ТЗ е неоснователен, тъй като ищецът /жалбоподател/ не е доказал, че е претърпял вреди от неоснователно обогатяване на ответника за негова сметка с исковата сума, поради прескрибиране записа на заповед, издаден в негова полза. Съдът се е съобразил с указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, ТК, ІІ о. № 90/10.09.2012 г. по т. д. № 431/2011 г., че след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество следва да провери фактите и обстоятелствата, свързани с твърдяната каузална сделка от ответника, съответно дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не.
Според съдържанието на това отменително решение, при новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, последният следва да разгледа и обсъди направените от ответника възражения относно твърдяна каузална връзка – наличие на консултантски договор между страните, за обезпечението на който е издаден записа на заповед, по който договор е налице пълно изпълнение на задълженията от страна на ответника по иска. По този повод, Великотърновски окръжен съд е посочил, че е налице връзка между консултантския договор и записа на заповед, издаден за да обезпечи изпълнението му и е счел, че в тази хипотеза ищецът /жалбоподателя/ е следвало при условията на пълно и главно доказване да докаже фактите, от които произтича вземането му. Според въззивния съд, вредата, претърпяна от ищеца, произтича не само от факта, че той е изгубил правото си да инкасира дължимата му по записа на заповед сума, но и от факта на осъществяване на условието за заплащане на сумата по записа на заповед, предвидено в самия договор за консултантски услуги, и тъй като не са били събрани доказателства в тази насока, а и самият ищец не е навел подобно твърдение за това, че ответникът не е изпълнил добросъвестно задълженията си по договора за консултантски услуги, не би могло да се ангажира отговорността по каузалното правоотношение, а от тук и по записа на заповед, служещ за обезпечаване на посоченото облигационно правоотношение.
По отношение на поставения първи, макар и неточно определен като материалноправен, вместо процесуалноправен въпрос, за това „… при направено възражение от длъжника по запис на заповед, основано на каузално правоотношение, следва ли издателят на записа на заповед /ответникът/ при подобен иск да докаже погасяване на задължение по каузалното правоотношение”, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, в отменителното решение на ВКС е налице произнасяне по въпросите, по които е било допуснато касационно обжалване – за задължението на въззивния съд да разгледа наведено от страната каузално отношение, за обезпечаване на вземането по което е издаден записа на заповед, и за разпределението на доказателствената тежест относно правопораждащите каузалното правоотношение факти, като съставът на Великотърновски окръжен съд се е съобразил с даденото от ВКС правно разрешение и конкретните указания в тази връзка. Практиката на ВКС е последователна по тези искове, че за разпределението на доказателствената тежест от значение не е процесуалното качество на страната – ответник или ищец, а отношението й към спорното право – какви твърдения е въвела с оглед съществуванетоили отричане на съществуването му. Точно и в синхрон с даденото от въззивния състав в обжалвания съдебен акт правно разрешение е цитираното от касатора Решение № 102/25.07.2011 г. на ВКС, ТК, където обаче при иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка със задължение по запис на заповед е посочено, че предметът на доказване следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. Но тъй като фактите по това дело, приключило с Решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. са различни от тези по настоящото, то не е налице твърдяно противоречие по посочения правен въпрос. В тази връзка, и цитираните две други решения на ВКС /и двете, свързани с производство по чл. 254 ГПК /отм./ не съдържат различно от вече изложеното по повод разпределението на доказателствената тежест, при съобразяване с обстоятелството, че длъжникът е въвел като аргумент в полза на своята защита липсата на каузално правоотношение.
Или посоченият правен въпрос, макар и да е значим, не може да обоснове приложимост на поддържаното основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд, т. е. не е осъществено специфичното за това основание условие.
По втория правен въпрос, формулиран така: ”Може ли да се приеме за съществуваща твърдяната от длъжника /издател на записа на заповед/ по осъдителен иск за вземане по запис на заповед, обезпечителна връзка между последния и каузално правоотношение, когато няма съвпадение между страните по двете сделки и по делото е доказано, че кредиторът по каузалното правоотношение е лице, различно от поемателя по записа на заповед?” – не е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280 ГПК. Така формулиран, въпросът е свързан с доказване на определени факти в конкретното съдебно производство, свързани със страните по релевантните за спора факти и доказателства и не би могъл да се преценява във фазата по допускане на касационно обжалване.
Но дори и да се приеме, че въпросът е относим, то жалбоподателят не е доказал допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. Цитираното решение № 42/07.04.2009 г. по т. д. № 453/2008 г. на ВКС, ТК обсъжда правен казус, свързан с редовност на извършено плащане спрямо търговско дружество, вместо спрямо съдружник /страната по договора/ и приложимост на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, а в решение № 108/22.07.2011 г. и решение № 143/12.04.2011 г. на ВКС, ТК, ІІ о. няма подобни правни разрешения, а се маркира, обсъждайки каузалното правоотношение, че то е „между страните”.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 446 /16.11.2012 г. по гр. д. № 1151/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: