1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№913
С., 17.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 509 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. К. Й. и С. К. С., чрез пълномощника им адвокат Г. М., против решение № 103 от 28.06.2010 г., постановено по гр.д. № 255 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 46 от 8.03.2010 г. по гр.д. № 464/2007 г. на Районен съд-Радомир, с което е уважен предявения от Ц. К. Д. против С. А. Л., Е. К. Й. и С. К. С. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищцата К. М. Б., поч.4.06.1979 г. към момента на внасяне в ТКЗС през 1958 г. е бил собственик на нива от * дка в м.”Д. е.”, землището на [населено място] при посочени съседи.
Ответникът по касационната жалба Ц. К. Д. не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че е налице възстановяване в стари реални граници на земеделски имоти на наследниците на К. М. Б. в местността „Д. е.” и на наследниците на А. Л. Х. и наследниците на М. Л. Х. в местността „С.”, които видно от извършения оглед на място, разпитаните свидетели и експертното заключение частично се припокриват. Обсъдени са свидетелските показания и е направен извод, че наследодателя на ищцата е владял имота от началото на 30-те години до внасянето му ТКЗС през 1956/57 г. явно, непрекъснато и необезпокоявано и го е придобил по давност при условията на чл.34 от Закона за давността /отм./.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като счита, че съдът се е произнесъл по въпроса бил ли е наследодателя на ищцата собственик на процесния имот към момента на образуването на ТКЗС, като от значение за точното прилагане на закона е въпроса за прилагането на 20 годишния давностен срок за придобиване на имотите, внесени в ТКЗС, за които собствениците им не са имали документи за собственост, по точно относно доказването на началния момент на владение, като се има предвид осъществяването на владението в един доста отдалечен момент от този, в който се разглежда делото и преценка относно възможността на свидетелите да имат запазени до днес реални представи. Независимо, че въззивният съд е разгледал направеното от ответниците оспорване на правото на собственост на К. М. Б. към момента на внасяне на имота в ТКЗС, този въпрос е неотносим в настоящия случай, тъй като спорът за материално право е възникнал не от претендиране възстановяване правото на собственост върху един и същ имот в лицето на различни лица, а от спора старите реални граници на кой от притежаваните от наследодателите на страните различни имоти съответстват на местоположението на процесния. В тази връзка поставеният въпрос, свързан с правото на собственост на наследодадателя на ищците, е неотносим към изхода на конкретното дело, а съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 28.06.2010 г., постановено по гр.д. № 255 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: