О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 913
София, 23.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1850/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. Б. от [населено място] срещу въззивно решение №1986 от 03.12.2012г. на САС, постановено по в.гр.д.№ 1257/2012год. С това решение е потвърдено решение №91 от 06.01.2012г., постановено по гр.д. № 8031 по описа за 2010г. на СГС, с което на основание чл.55,ал.1,предл.3-то ЗЗД П. Р. Б. е осъдена да заплати на Р. К. П. сумата 40 000 евро, ведно със законната лихва считано от 06.07.2010год., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 344.08 евро за периода 08.06.2010год.-05.07.2010год., включително, и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 3217.05лв., по компенсация, като искът с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 344.08 евро до пълният предявен размер на сумата 1000 евро и за периода 09.11.2007год. – 07.06.2010год.,включително, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на решението като се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Алтернативно се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига следните въпроси : 1)при заявена претенция за присъждане на обезщетение за договорно неизпълнение може ли съдът да присъди връщане на даденото при отпаднало основание без да е направено изменение на обстоятелствената част на иска и включва ли правната квалификация на спорното право и подмяна на повдигнатия правен спор; 2) приложим ли е институтът недействителност по отношение на предварителните договори за прехвърляне на вещни права и могат ли последните да са опорочени поради невъзможен предмет; 3) може ли упълномощаването като едностранна сделка да се тълкува разширително; 4) ако липсва изричен мандат за пълномощника да признава получаване на суми, изявлението му не е ли признание, че е получил сумите в лично качество; 5) липсата на противопоставяне равнозначна ли е на потвърждаване на сключената без представителна власт сделка. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на съдилищата, формирана по реда на ГПК/отм/. позовава се на актове на ВКС и САС, съдържащи произнасяне по повдигнатите въпроси.
Ответната страна Р. К. П. взема становище , че не са налице основания за достъп до касация на атакуваното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с цена на иска над 5000лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат, въззивният съд, съобразявайки фактическите обстоятелства, изложени и поддържани от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които същата обосновава претенциите си, и заявения петитум, а така също и приетият от страните без възражения доклад на първостепенния съд, извършен по реда на чл.146 ГПК, е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1, предл. 3-то ЗЗД и обусловен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. След анализ на доказателствата е приел, че по делото е установено , че между страните е бил сключен предварителен договор, по силата на който ответницата се е задължила да построи два магазина в новострояща се сграда в кв.Л. и да прехвърли собствеността върху същите в полза на ищцата срещу задължението на последната да плати сумата 40000 евро; че видно от самия договор ищцата е платила договорената цена; че продавачката е била представлявана при сключване на договора от лицето В. Б. съгласно нотариално заверено пълномощно; че непосредствено след сключване на договора продавачът П. Б. и ваня Б. са ее разпоредили със съсобствения си недвижим имот, в който е следвало да бъдат изградени обектите, като са го продали в полза на трето на договора лице; че поради възникналата невъзможност за изпълнение на договора купувачът Р. П. с едностранно извънсъдебно изявление – нотариална покана, връчена на адресата, е развалила договора и е поканила П. Б. в едноседмичен срок да върне платената по договора сума; че П. Б. не е доказала връщане на сумата. Съобразно установеното е обосновал извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, поради което и същият е основателен. Съобразно изхода е приел за основателен и искът по чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за времето от датата на забавата / от изтичане на срока, даден с нотариалната покана/ до завеждане на иска, както и , че е основателна и претенцията за присъждане на законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Ответницата в процеса е поддържала възражения за нищожност на договора поради невъзможен предмет, тъй като магазините не били индивидуализирани, както и поради подписването му от лице без представителна власт. Поддържала е и възражение, че не е била платена договорената цена. Тези възражения са счетени от въззивния съд за неоснователни. Съдът е посочил, че предварителният договор няма транслативен ефект, поражда единствено облигационно правоотношение между страните, поради което и недостатъчната индивидуализация на бъдещите обекти не е от естество да обоснове извод за изначално невъзможен предмет на договора , съответно за неговата недействителност на това основание. Във връзка с второто възражение е посочил, че договорът за продавача е сключен от лице с представителна власт, съгласно представеното като доказателство по делото и неоспорено от ответницата нотариално заверено пълномощно, удостоверяващо, че В. Б. е действала в рамките на предоставените й от П. Б. пълномощия. Посочил е и това, че фактът – плащане на договорената цена, е надлежно установен в процеса от удостовереното в самия договор.
На първо място, съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост или нищожност на въззивното решение, касационният съд следва да прецени, налице ли е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Твърдението за недопустимост е необосновано. Това се вижда както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от петитума на същата. За квалификацията на иска меродавно е не посоченото като цифрово изражение от ищеца основание, а определеното от съда въз основа на фактическите обстоятелства изложени и поддържани от ищцата, въз основа на които и същата обосновава претенциите си и заявява искането си. В случая, същата е поддържала че е налице сключен договор, че в изпълнение на същия е предоставила на ответната страна процесната сума, че изпълнението на договора е станало невъзможно поради предприетото от ответницата отчуждаване на имота, че е развалила едностранно договора и с оглед на това претендира връщане на даденото по вече разваления договор. Така изложените фактически обстоятелства и искането на ищеца обосновават извод,ч е заявената претенция е с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, както са приели и двете инстанции по същество на спора. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на съдебния акт.
При тези мотиви на въззивния съд и при съобразяване на вече изложеното в настоящото определение първият поставен в изложението въпрос е без значение за крайния изход от спора. Въззивният съд изобщо не е давал правно разрешение на такъв въпрос . Същият е поставен от касатора в контекста на поддържаното от него твърдение за недопустимост на въззивното решение поради произнасянето на съда по непредявен иск, което настоящият състав намира за необосновано и неоснователно. Поради това с поставянето му касаторът не обосновава наличието на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не се обосновава наличието на общата предпоставка по чл.280 ГПК и с повдигането на останалите въпроси от касатора. Тези въпроси са свързани с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. На следващо място така формулирани въпросите са и неотносими към предмета на спора. Същите биха били от значение ако предмет на спора е претенция за обезщетение на договорно основание. Не на последно място – поставянето им се свежда по същество в процесния случай до неаргументирано оспорване на правните изводи на съда и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Касаторът привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставени те не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Според разясненията, дадени в това решение, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая видно от изложеното по-горе в определението формулираните в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. С оглед на това не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, поради което и не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1986 от 03.12.2012г. на САС, постановено по в.гр.д.№ 1257/2012год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: