2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 12.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2488/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. „П.” срещу решение №1755 от 22.10.2014г по гр.дело № 2795/2014г. на Пловдивски окръжен съд , с което е отменено допълнително решение №3077 от 17.07.2014г по гр.д № 22/2012 на ПРС , оставил без уважение молба на ищцата по делото Й. Х. Й. -П. за допълване на основното решение с произнасяне по искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на работа и по чл. 344 ал.1 т.3 КТ , за присъждане на обезщетение. С обжалваното решение делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по тези искове с допълнително решение , вкл. след отстраняване нередовности на исковата молба , каквато възможност не е била отказана на страната
В изложение по чл. 284 ал.3 т.1от ГПК въпросът по чл. 280 ал.1 ГПК не е формулиран изрично ,но е изразен чрез тезата , че в противоречие със задължителна практика на ВКС , изразена в т.9 от ППВС№1/1985г,реш.14082009 по т.д№342/2009 ІІ т.о , реш. 166/2011 по т.д №742/2010 ІІ т.о и други постановени по реда на чл. 290 ГПК решения ,съгласно която практика съдът е длъжен да даде защита само на претендираното от ищеца право и да се произнесе само по предявения иск, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в производство за допълване на решението , указвайки обратното.Касаторът поддържа, че при конкретното съдържание на исковата молба е бил предявен единствено иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ , както е приел и първостепенния съд , оставил без уважение молба за допълване на решението. Исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 , т.3 и т.4 КТ са самостоятелни , допустимостта за обективното им съединяване не дава възможност под формата на изменение ,уточняване и пр. да се предявяват нови искове , непредявени с исковата молба , с което принципно указание обжалваното решение е в противоречие като основано на извод ,че е имало несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба , без да има такива несъответствия , при липса на предявени искове по чл. 344 ал.1 т.2 , т.3 КТ в преклузивния двумесечен срок . Изтъква се и недопустимост на настоящето решение от въззивния съд като инстанция по реда на чл. 250 ГПК ,тъй като е имало въззивна жалба от настоящия касатор срещу основното решение , която не е разгледана. Според защитата следвало е първо да бъде разгледана тази жалба , а след това , или едновременно с нея и тази против допълнителното решение.Сочи се и друго основание за недопустимост , противоречие с постановките на ТР 1 /2001г ОСГК за задълженията на въззивния съд при констатирана нередовност на искова молба. Щом ПОС е считал исковата молба за нередовна , следвало е да съобрази тази задължителна практика и сам да я остави без движение ,а не да отменя решението и връща делото на първа инстанция ,за произнасяне на допълнително решение по непредявени искове, което е недопустимо .
Отговор е постъпил, оспорват се съображенията за допускане до касационно обжалване, както и доводите за недопустимост на въззивното решение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по служебния критерии , за проверка по допустимостта на решенето. В едно въззивно производство се разглеждат жалбите срещу допълненото и допълнителното решение , когато последното е решение по същество на спорния предмет , а не когато се обжалва оставяне на молбата за допълване без уважение , в случай че въззивният съд инстанционно разрешава спора за предметните предели на делото .
Решаващият извод на въззивния съд е по този въпрос и е обусловен от съображенията за нередовност при предяваването на исковата молба по отношение на искове,които първоинстанционният съд е счел за непредявени изобщо.Районният съд е приел исковата молба в една част за редовна, в друга част на недопустима и поради това е ограничил предмета на делото единствено до иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението, съответно се е произнесъл по него с основното решение. Решаващи са изводите на въззивния съд , че исковата молба е била постъпила с нередовност ,което не е констатирано надлежно , включително с доклада по отношение вида и броя на предявените искове , поради това не може да се приеме,че при допълване на решението се претендира произнасяне по непредявени искове. От това е обусловено и разрешението на въззивния съд по въпроса за задълженията на съда ,макар за ищцовата страна да я има възможността да отстрани нередовността в хода на делото и по своя инициатива (каквато е била проявена от назначения по реда на Закона за правната помощ служебен адвокат на ищцата), съответно да изисква съдът да разгледа исковата молба и да се произнесе с решение.
Горните обстоятелства не обуславят тезата за недопустимост на оспорваното въззивно решение , с което се отменя решението на първа инстанция по оставено без уважение искане за произнасяне по част от спорния предмет ,с допълнително решение. Предявени искове не са били разгледани . Делото се връща , за да бъде постановено решение по тях. Без значение за изхода на конкретно разрешеният в това производство правен спор е дали за постановяване на допълнителното решение исковата молба трябва да се оставя без движение ,тези указания на въззивния съд нито са недопустими , нито са в противоречие със закона.
Не може да бъде възприет като обосновка на соченото основание по чл. 280 ал.1 ГПК и доводът за неправилно определяне на исковата молба като нередовна,при нейното конкретно съдържание.При предявяване на иска за оспорване на дисциплинарно наказание уволнение , ищцата излага обстоятелства за неговата незаконност , с изрично позоваване на нормата на чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ , „на което основание съдът да отмени дисциплинарното уволнение и прекратяване на трудовия договор”, сочи като предмет на иска си „парично обещетение в размер на шест работни заплати” ,но ( в тази част) с цитиране на неотносима норма от КТ и без да формулира в пълнота съответен на заявените свои материални права петитум ,като същевременно формулира в една част недопустим и несъответен на обстоятелствата петитум, съдът да обяви „за нищожни посочените в заповедта нарушения” . Касае се за нередовна искова молба , щом в случая от нейното съдържание е явно , че ищцата в трудовия спор претендира защита на своите трудови права в пълния даден от закона обем по чл. 344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 КТ , но не е формулирала искането си така,че то да съответства на заявеното право и правилата за редовност на искова молба .
Указанието в задължителната за съдилищата практика на ВКС,че посочената от ищеца квалификация не обвързва съда , касаторът интерпретира неправилно. От изтъкнатото разрешение не следва, че съдът игнорира посочената от ищеца правна норма като израз на волята му да получи материалноправна защита от съда. Служебно задължение на съда е да укаже , когато тази воля не намира съответен на процесуалните правила израз в съдържанието на исковата молба , като изиска поправянето й , съответно да допусне това по инициатива на самия ищец. Нередовната искова молба сезира. Указанието по решение №145а/2010г по т.д№531/2009г ТК ,че липсата на достатъчно индивидуализиран предмет изключва задължението на решаващия съд да се произнесе по същество , не е приложимо разрешение за случая . В изложението липсва обосновка на противоречие с приложеното решение № 348/2011гпо гр.д № 437/2010г ІІІ г.о и се игнорират релевантните за изтъкваното правно разрешение обстоятелства , принципно възприето и от въззивния съд , позовал се на нередовност на искова молба , а именно че нередовността се изразява в несъответствието между основание и петитум , което несъответствие води до невъзможност да се индивидуализира спорния предмет, при неговото наличие съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността и преди да извърши това ,не би могъл да определи предмета на делото и границите на решаващата си дейност. Неотносимо се поставя въпрос и се цитират решения , указващи съдът да даде защита само в рамките на диспозитивното начало. При съответно констатираната нередевност на исковата молба , първо се прилагат принципните разрешения , произтичащи от сужебното начало, чл. 129, ал.1 и ал.2 ГПК ,във вр. с чл. 127 т.4 , т.5 ГПК. За да твърди ,че в случая исковата молба е била редовна и достатъчно ясна за извод ,че ищцата не предявява искове за възстановяване на работа и обезщетение , защитата прави превратни изводи само от липсата на формулировка в петитума. Липсата на формулиран петитум не означава обезателно непредявен иск ,никое от приложените решения на ВКС ,формирали практика по реда на чл. 290 ГПК , не указва възприемането на подобно формално разрешение. Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС по повдигнатия въпрос за съобразяване с диспозитивното начало в процеса ,както и по обуславящите въпроси от служебна компетентност на съда – кога една искова молба е нередовна , съответно какви са задълженията на съда в този случай и какви са последиците от пренебрегването им , във връзка с предмета на делото .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1755 от 22.10.2014г по гр.дело № 2795/2014г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .