1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
ГР.С., 27.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.06.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №321/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №1704/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е отхвърлен за размера над присъдените 5 000 лв. до претендираните 10 000 лв. искът на касатора срещу Прокуратура на РБ за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.2,т.2 от З..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Намира, че процесуалният въпрос за необходимостта да бъдат обсъдени от съда при определяне размера на обезвредата всички сочени в исковата молба вреди, произтичащи от незаконното наказателно преследване, е решен в противоречие с трайната съдебна практика – осн. по т.2. Не са преценени всички обстоятелства, които определят характера и тежестта на вредата и респ. – обезщетяването й по справедливост, съобр. разясненото в т.11 от ППВС №4/68 г. Въпросът за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД, според касатора е решен в противоречие и със сочените решения на ВКС по чл.290 от ГПК и това е основание да се допусне обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. В контекста на осн. по т.3 е поставен въпроса: следва ли при определяне на обезщетението по чл.2 от З. да се съобразява продължителността на наказателното производство и в частност дали нарушаването на чл.6 от Е. е отделно основание за търсене на обезвреда.
В. съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца за престъпление по чл.129, ал.2, вр. с чл.20 от НК е започнало на 3.06.02 г. и е продължило до 15.04.08 г., когато прокурорът го прекратил на осн. чл.243, ал.1,т.1 от НПК. Във връзка с твърдяните в исковата молба и посочени в решението на ОС морални вреди, претърпени от ищеца от незаконното наказателно преследване е прието, че то се е отразило негативно върху физическото и психическо здраве на обвиняемия. От жизнен и разговорлив млад човек ищецът се превърнал в затворен и депресиран. Медицински установени са високо кръвно налягане, тревожно депресивно разстройство, придружено с вегетативни симптоми в областта на сърдечно съдовата и гастроинтестиналната системи, които са в причинна връзка с преживяното напрежение от наказателното преследване. Съдът е приел за неустановени твърдените в исковата молба като настъпили от незаконното обвинение уронване на достойнството на ищеца и засягане на възможността му за професионална реализация. Според ОС не са установени действия на органите на обвинението, направили го публично известно в ущърб на ищеца, нито има данни за променено отношение на работодателите му вследствие на повдигнатото обвинение – ищецът през процесния период работил като лекар и специализирал в избрана от него област. Не се установява положението му на обвиняем да е осуетило сигурни възможности за по-добра работа и реализация, вкл. в европейски страни. Мярката за неотклонение срещу ищеца е „подписка”, няма данни да е ограничавано пътуването му извън страната и възможността да променя местоживеенето си вътре в РБ. Затова според ОС ищецът не е търпял морални вреди по -големи от обичайните за подобно / по тежест на обвинението, продължителност, мярка за неотклонение и други съпътствящи обстоятелства/ преследване. При определяне на обезщетението са взети предвид продължителността на наказателното преследване – 5 г. и 6 м., тежестта на обвинението, личността на ищеца, който е млад, образован, амбициозен и неосъждан човек, изживеният страх от наказателната репресия и отражението й върху бъдещето му, причинените неудобства от периодичното пътуване Б. – С. за повтарящите се следствени действия. Изследвана е и практиката на ВКС по цитирани дела и размерът на обезщетението е определен след съпоставка с присъдените там обезщетения за подобни случаи. Така в съответствие с указанията в ППВС №4/68 г. и ТР №3/05 г. и практиката на ВКС за подобни случаи обезщетението е определено въз основа на установените обстоятелства за обема и изражението на настъпилата в причинна връзка с незаконното обвинение вреда. Обстоятелствата по всяко от цитираните в обжалваното решение и в изложението на касатора дела по чл.2, т.2 от З. са различни, което определя и различия в размера на присъдените обезщетения. Начинът, по който е определено обезщетението по чл.52 от ЗЗД – след установяване и обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, обаче е еднакъв и съответства на указаното в задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и ТР №3/04 г. Затова не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с трайната и задължителната практика на съдилищата и ВКС – осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК.
Поставеният в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК въпрос е неотносим към спора – настоящото производство е за обезщетяване на вреди по З.. Продължителността на наказателното преследване се взема предвид при определяне размера на обезщетението по З., наред с другите релевантни обстоятелства, съгл. т.11 от ТР №3/04 г.и практиката по чл.290 от ГПК – напр. Р по гр.д. №1916/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1650/09 г. на трето г.о. и др.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д.1704/11 г. от 15.11.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: