О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
София, 10.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 946/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв.С., срещу въззивно решение от 23.10.2013г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 3076/2013год. С това решение е потвърдено решението на Районен съд – гр.В., №3641 от 20.07.2013 год., постановено по гр.д.№ 18331/2012 год., с което са уважени предявените от В. К. И. против “ [фирма] искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед № СО-Т-1845/11.10.2012 год. на Директора на направление „Човешки ресурси” при работодателя [фирма] и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – търговски представител в ответното търговско дружество.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закони процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа , че от анализа на доказателствата се установява извършването на дисциплинарните нарушения, визирани в заповедта; че въззивният съд “сякаш е пропуснал да вникне в думите на свидетелите”;че изложеното “поставя под сериозно съмнение верността на изводите на въззивния съд”, че в заповедта са изложени само нарушения, които свидетелстват за липса на професионални и лични качества за изпълнение на възложената работа. Поради това счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в приложените решения, в които се прави разлика между дисциплинарни нарушения и обстоятелства, сочещи липса на качества у служителя. Позовава се в тази връзка на решение №306 от 18.05.2010г. по гр.д.№1730І09г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №165 от 06.07.2011г. по гр.д.№1611/09г. на ВКС, ІV ГО, решение №101/2010 по гр.д. № 4035/08г. на ВКС ІV ГО и решение №301/23.06.2011г. по гр.д.№ 531/2010г. на ВКС, ІV ГО. Счита и това, че едни и същи факти и обстоятелства могат да сочат както на дисциплинарни нарушения, така и липса на качества за изпълнение на възложената работа и задача на съда е да ги квалифицира . В тази връзка посочва, че материалноправният въпрос “ за разграничаване основанията за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата по чл.328 ал.1 т.5 КТ и дисциплинарното уволнение като наказание за нарушаване на трудовата дисциплина”, е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответната страна В. К. И., в представен писмен отговор чрез адв.Г., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на деловодни разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд , поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което тези искове са уважени, въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение в ответното търговско дружество на длъжност „търговски представител”;че със Заповед № СО-Т – 1845/11.10.2012год., издадена от Директор направление „Човешки ресурси” при ответното дружество, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл. 188, т. 3 КТ, чл. 190, т. 3 КТ за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1, т. 7 и т. 10 КТ; че заповедта е връчена лично на ищеца на 17.10.2012год., видно от извършеното в нея отбелязване; че в мотивите на заповедта е посочено следното: На 31.05.2012 година ищецът е приел да изпълни и постигне конкретни показатели по План за подобрение на представянето си за периода 31.05.2012 г. – 24.08.2012 г. От договорените за изпълнение 11 ключови бизнес индикатори ищецът не е изпълнил 6 от тях, а именно: Приел е да осигури в зоната си 21 обекта, отговарящи на критерия за PoS L. version, а предал списък с 20 обекта. При проверка на случаен принцип на 10 от обектите се установило, че 8 от тях не отговарят на стандартите. До края на м.август 2012 г. служителят е приел да осигури 31 обекта, отговарящи на критерии за PoS BMX, а е предал списък само със 20 обекта. Комисията е посетила 3 от обектите и се е установило, че 2 от тях не отговарят на критерия за PoS BMX. Ищецът е приел 55 броя дисплеи, а са отчетени само 8 от тях при проверка на случаен принцип на 5 обекта. При приети за генериране 69 заявки за м. юли са отчетени само 56 броя, за м. август са приети за генериране 73 заявки, а са отчетени само 45. Според заповедта, въпреки постоянното представяне под изискванията на Плана през целия период на Плана, ищецът не е търсил съдействие или помощ от прекия си ръководител. Според съда непостигането на ключовите показатели на работодателя /респ., ключовите бизнес индикатори според Плана за подобрение на представянето на ищеца/ и постъпилото оплакване от управителя на верига търговски обекти, който не желаел да работи с ищеца, предвид липсата на комуникативни умения у последния, са окачествени от дисциплинарно наказващия орган като нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, т. 3, вр. чл. 187, т. 1, т. 7 и т. 10 от КТ – системно неизпълнение на възложената работа; неизпълнение на законните нареждания на работодателя и на други задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение, извършвани са в продължителен период от време и след като е отчетено, че ищецът, въпреки тези нарушения, не проявава критичност и в писмените си обяснения отрича изцяло констатациите, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. След анализ на писмените доказателства – обясненията на ищеца, дадени в хода на дисциплинарното производство, доклада на ръководител звено до Директора на направление „Човешки ресурси” от 28.09.2012 год., Планът за подобрение на представянето, както на показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че в случая не се касае за нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, попадащи в обхвата на описаните в заповедта състави по чл. 187, т. 1, т. 7 и т. 10 от КТ, нито други дисциплинарни нарушения от изброените в чл. 187 КТ, а за несправяне с работата, за липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа и постигане на заложените от работодателя икономически резултати. Приел е също, че нарушенията по чл. 187, т. 1 от КТ имат предвид накърняването на правния режим на работното време и се свеждат до пълно или частично неизпълнение на задължението на работника или служителя да се постави на разположение на работодателя през определеното работно време за изпълнение на съответната работа, а в заповедта за уволнение не е посочено нито едно конкретно нарушение, попадащо в обхвата на нормата на чл. 187, т. 1 КТ; че по отношение на нарушението по чл. 187, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, приема, че извършването на подобно нарушение не е налице. Според съда задължението на работника или служителя да се подчинява на нарежданията на работодателя или на съответния ръководител е съществен елемент на трудовата дисциплина, но в заповедта за уволнение не е посочено, кое точно или кои точно законни нареждания на работодателя, респ., на прекия си ръководител, не е изпълнил ищецът; че несправянето от страна на ищеца с възложената работа, съответно, обстоятелството, че не е успял да изпълни показателите и целите, заложени в плана за подобряване на представянето си през периода 31.05.2012 год. – 24.08.2012 год. не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 187, т. 7 КТ, а има отношение към професионалните му качества, необходими за ефективното изпълнение на работата; че нормата на чл. 187, т. 10 е бланкетна, като в заповедта също не е описано конкретно нарушение на трудовата дисциплина, извън избоените в чл. 187, т. 1-9 КТ. Съдът е обосновал извод, че липсата у ищеца на умения за комуникация и гъвкавост при воденето на търговски преговори, както и обстоятелството, че въпреки постоянното представяне под изискванията на Плана през целия период на плана, ищецът не е търсил съдействие или помощ от прекия си ръководител, също не съставляват дисциплинарни нарушения.
При тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният в изложението въпрос е обуславящ крайните изводи на съда, но не е налице поддържаната от касатора специфична предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК. На първо място наличието на основанието във връзка с този въпрос е обосновано от касатора с оплакване за неправилност и необоснованост на решението поради това, че съдът е извършил непълен и непрецизен анализ на доказателствата и поради това е формирал грешни фактически и правни изводи. Тези оплаквания са касационни основания, които подлежат на преценка в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, но не и в стадия на селектиране на жалбата. На следващо място ВКС многократно е посочвал в актовете си по чл.290 ГПК, в това число и в актовете, на които се позовава касаторът, че от обективна страна и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение може да става въпрос за неизпълнение на трудови задължения, но разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. В първия случай работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това, че същият не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице. При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът може да има съответните качества, но отрицателния или неудовлетворителен резултат е последица на умисъл или небрежност. В процесния случай въззивният съд не се е отклонил от това правно разрешение, а след анализ на доказателствата е обосновал извод, че данните относно неизпълнението или непълното или лошо изпълнение на трудовите задължения на ответника по касация могат за бъдат основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 т.5 КТ, но не и за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение поради извършени дисциплинарни нарушения. По тази причина съдът е счел, че уволнението е незаконно и го е отменил.
В обобщение следва да се посочи и това, че въпросът на касатора по същество се свежда до неаргументирано оспорване на правните изводи на съда и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Касаторът привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставени те не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени с приложения договор за правна помощ разноски в размер 600лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.10.2013г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 3076/2013год..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. К. И. сторените в настоящото производство деловодни разноски в размер 600лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: