О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
София,25.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 120 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. с нестопанска цел „Д. ц. за об. и р.”, [населено място] срещу въззивно решение № 144/07.06.2011 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 224/2011 г.
Излага доводи за недопустимост и неправилност.
Насрещната страна [община] не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по въззивно решение, постановено по гражданско дело по иск с цена над 5000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С. с нестопанска цел „Д. ц. за об. и р.”, С. е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу [община] за сумата 7 000 лв. – неизпълнено задължение по договор за изработка от 26.03.2010 г., лихва за забава, натрупана от 01.11.2007 г. до 01.07.2010 г. в размер на 2 488,82 лв., както и от 08.07.2010 г. до окончателното изплащане на главницата в размер на основния лихвен процент за страната; съдебноделоводни разноски от 789 лв.
Искането е уважено, издадена е заповед за изпълнение.
Длъжникът е подал възражение.
Кредиторът – изпълнител по договора за изработка от 26.03.2010 г. С. с нестопанска цел „Д. ц. за об. и р.”, С. е предявил в срок иск за установяване на вземането.
С обжалваното въззивно решение съставът на Ловешкия окръжен съд е изменил първостепенния съдебен акт на Троянския районен съд и е уважил иска за 4000 лв. дължима сума по договора за изработка, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 08.07.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводни разноски по заповедното производство в размер на 789,78 лв. Искът за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 01.11.2007 г. до 01.07.2010 г. в размер на 2 488,82 лв. е изцяло отхвърлен.
За да постанови този резултат съдът установил, че на 26.03.2007 г. е сключен договор за финансиране между [община] в качеството на възложител и С. с нестопанска цел „Д. ц. за об. и р.”, С. като изпълнител за изработване на наръчник „Интегрирана система за управление и контрол”, за внедряването й и обучение на персонала. Уговорено е възнаграждение от 10 000 лв., 3000 лв.от които авансово са преведени от общината.
Съдът установил още от заключение на съдебно-техническа експертиза, одитен доклад на С. палата и свидетелски показания, че изпълнението е некачествено.
Възложителят не е изплатил остатъка от 7000 лв. по договореното възнаграждение, но е направил искане за намаляването му съобразно предложеното изпълнение.
Съдът, като е съобразил законовата възможност по чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и данните по делото, заключил, че първоначално уговореното възнаграждение следва да бъде определено окончателно на 7000 лв., вместо на 10 000 лв. Общината е платила авансово 3000 и остава да дължи още 4000 лв. главница на осн. чл. 258, предл. 2 ЗЗД.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните правни въпроси:
Търговски ли е спорът между община и юридически лице с нестопанска цел; може ли съдът да се произнася по ненаправено искане; може ли възражение за прихващане да се приеме като искане за намаляване на цената по чл. 265 ЗЗД; допустимо ли е изменение на иска пред въззивен съд и може ли това да се приеме като отстраняване на нередовностите в исковата молба; адвокатското възнаграждение включва ли и разноски за път и нощувка на адвоката – процесуален представител.
Въпросът за характера на делото е без значение за постановения резултат, а и вече разрешен по реда на чл. 274, ал. 2,, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от състав на Върховния касационен съд по повод приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК и обжалваемостта на въззивното решение пред касационна инстанция.
Другите въпроси са също без отношение за неговия изхода по предмета на спора, разгледан от въззивната инстанция, нито са обусловили правните му изводи.
Ловешкият окръжен съд се е произнесъл в рамките на въззивната жалба по предмета, разгледан от първоинстанционния съд, като е проверил дали той е тъждествен с предмета на иска. Не е допускал изменение на иска, а е уточнил претенцията, която е заявена от самия касатор поради противоречие на изложените от него фактически обстоятелства и петитум. Това е нередовност на исковата молба и е ясно в съдебната практика, че за спазване разпоредбите по чл. 127 и чл. 128 ГПК съдът, включително въззивният следи служебно и при нужда предприема действия по чл. 129, ал. 1 ГПК. В случая, след като е изяснено, че искът е установителен за вземане по договор за изработка и е предявен по реда на чл. 415 ЗЗД, съдът е приел, че районният съд също се е поизнесъл в рамките на иска, с който е сезиран, както и че исковата претенция е допустима.
По делото [община] не е правила възражение за прихващане. Неточното квалифициране от първата инстанция на заявеното от ответника оспорване на качеството на изпълнението по договора със сдружението – ищец и съответното искане по чл. 265, ал. 1 ЗЗД за намаляване на възнаграждението, не променят неговата същност. Въззивният Ловешки окръжен съд е дал правна защита според защитните средства, използвани от страните, доказателствата по делото и при точно приложение на материалния закон.
Повдигнатият в изложението въпрос за съдебноделоводните разноски не е разгледан в обжалваното решение. Въззивната инстанция не е обсъждала искане за плащане на сторени разноски срещу отчетен документ за пътуване или нощувка, а е отхвърлил искане на касатора да му присъди командировъчни за адвокат а за свидетели. Следователно, правният въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на съдебното решение в частта за разноските.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р ЕД Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 144/07.06.2011 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 224/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: