4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
София, 23.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 795/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. Д. от гр. П. срещу определение № 1484 от 25.06.2010 г. по ч. гр. д. № 492/2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено поставеното от П. районен съд разпореждане от 13.04.2010 г. по ч. гр. д. № 1097/2010 г. за отхвърляне на депозираното от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист срещу А. Г. Ш. от с. Юнаците, Област П..
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в произнасянето на въззивния съд по непоставен в частната жалба въпрос, а именно – по въпроса връчена ли е нотариалната покана на длъжника, чрез която е предявен процесният запис на заповед, както и в недаването на указание по реда на чл. 129 за представяне на четливо копие на същата покана.
С посочените два процесуалноправни въпроса е обосновано и допускането на касационното обжалване на въззивното определение, като по отношение на тях се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – А. Г. Ш. от с. Юнаците, Област П. – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че обжалваният пред него първоинстанционен акт на П. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на С. Г. Д. от гр. П., е правилен като краен резултат, но не по изложените съображения. Съдебният състав не е споделил становището, че липсата на протест се отразява върху изпълняемостта на вземането по процесния запис на заповед. Същевременно, обаче, съдът е счел, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК не може да бъде уважено, тъй като липсват доказателства записът на заповед /който е без уговорен конкретен падеж/ да е бил надлежно предявен за плащане на неговия издател. Този извод е направен с оглед факта, че печатът върху нотариалната покана, с която е предявен записът на заповед, е нечетлив и поради това не може да се установят нито неговите реквизити, нито приложеният способ на връчване, предвиден в разпоредбите на чл. 37-58 ГПК, приложими и към нотариалното производство съгласно чл. 50 ЗННД.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Поставените от частния касатор въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същите са значими за конкретното дело, доколкото обуславят изхода му. По отношение на тях, обаче, не е осъществено допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По въпроса за задължението на съда, установено в чл. 101 ПК, да предостави на страната подходящ срок за отстраняване нередовностите на подаденото заявление по чл. 410 ГПК, част от който е и поставеният от частния касатор въпрос следва ли въззивният съд да даде указание на частния жалбоподател за представяне на четливо копие на представено по делото доказателство, вече е налице многобройна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд, Търговска колегия (определение № 600 от 14.10.2009 г. по ч. т. д № 392/2009 г., ІІ т. о.; определение № 431 от 09.12.2008 г. по ч. т. д. № 414/2008 г., ІІ т. о.; определение № 181 от 26.03.2009 г. по ч. т. д. № 176/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 172 от 01.04.2009 г. по ч. т. д. № 142/2009 г. на І т. о.; определение № 134 от 18.03.2009 г. по ч. т. д. № 120/2009 г. на І т. о.; определение № 30 от 16.01.2009 г. по ч. т. д. № 361/2008 г. на І т. о. и др.). Според цитираната практика, поради липса на изрична или препращаща норма, общата разпоредба на чл. 101 ГПК, уреждаща процедурата по поправяне на процесуалните действия на страните, е неприложима в заповедното производство, т. е. за съда /без значение дали е първоинстанционен или въззивен/ не съществува задължение да дава указания на заявителя във връзка с редовността на заявлението. Наличието на посочената практика налага извод за отсъствие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не може да се счете, че това основание е осъществено и по отношение на другия релевиран въпрос – допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпроси, които не са предмет на частната жалба. Правомощията на въззивния съд при разглеждане на частните жалби са регламентирани в чл. 278, ал. 2 ГПК. Тази разпоредба е напълно ясна и не поражда никакви противоречия при тълкуването и прилагането й. Единно е застъпваното както в съдебната практика, така и в процесуалноправната теория становище, че в производството по разглеждане на частните жалби въззивният съд като контролна инстанция сам решава поставения пред него въпрос без да връща делото на долустоящия съд за постановяване на законосъобразно определение. Отнесено към производството по обжалване на отказа да бъде издадена заповед за изпълнение, това означава, че въззивният съд следва да извърши онази преценка за редовност на заявлението, респ. за наличието на предпоставките по чл. 418 ГПК, която извършва и първоинстанционният съд, т. е. въззивната инстанция следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с предмета на делото, а не само по доводите в частната жалба. .
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1484 от 25.06.2010 г. по ч. гр. д. № 492/2010 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: