1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
ГР. С., 27.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.06.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №286/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС на РБ се произнася по допустимостта на касационната жалба на Съюз на учените в България срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №2225/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са уважени исковете на А. В. срещу касатора по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността директор, считано от 1.02.11 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросите: налице ли е реално съкращаване на щата, когато част от тр. функции на премахнатата длъжност са възложени на новооткрити длъжности, заедно с нови и различни от предходните, без да са запазени основните за премахнатата длъжност тр. функции; налице ли е съкращаване на щата при т.нар. трансформиране на длъжности, когато част от тр. функции на премахнатата длъжност са включение в задълженията на други длъжности, наред с много други задължения, така че коренно е променено съществото на извършваната работа; ако длъжността на даден служител е премахната от щатното разписание и той отказва да заеме предложената му друга новооткрита длъжност, следва ли да се прекрати тр. договор със служителя и на какво основание – са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – Р по гр.д. №1119/10 г. на четвърто г.о. и с трайна практика на ВКС по реда на ГПК, отм. – р. №1002/00 по гр.д. № 2000/99 г. и №982/95 г. по гр.д. №735/94 г.
Въпросът: налице ли е законов срок след изменение на щатното разписание, в който да се прекратят тр. правоотношения за съкратените длъжности и прекратяването на тр. правоотношение месец след премахване на длъжността от щатното разписание обуславя ли липса на реално съкращаване в щата, според касатора е от значение за точното прилагане на закона, за отстраняване на непълноти и неясноти в него и за усъвършенстване на правоприлагането.
В. съд е уважил исковете, като е приел, че работодателят не е доказал реално премахване на тр. функция / с основното й и определящо съдържание/ за длъжността на ищеца. С новото щатно разписание, считано от 1.01.11 г. на мястото на единствената директорска длъжност, заемана от ищеца са създадени две – директор АСД и търговски директор. Независимо от това ищецът продължил да работи на заеманата длъжност цял месец до прекратяване на тр. договор с предизвестие от 24.01.11 г., което сочи, че длъжността му не е премахната и тр. й функция не е съществено променена. Според назначената експертиза няма доказателства след уволнението на ищеца до изготвяне на експертизата през м.08.11 г. да са назначени лица на двете нови директорски длъжности и съответно начислявани заплати за тях. Ищецът признава, че му е предложено да заеме длъжността директор АСД, с намалена наполовина заплата спрямо тази която е получавал на заеманата дотогава директорска длъжност, но той отказал. Представеното от работодателя щ. разписание от 28.12.10 г. е оспорено от ищеца като съставено с оглед процеса; той е представил поименно такова от 1.11.10 г., в което длъжността му е предвидена до края на зимния сезон– 1.03.11 г.
Според приетото в Р №982/95 г. и Р №1002/00 г., съкращаване на щата може да е налице при запазване или дори при увеличаване на бройки по щатното разписание при т.нар. трансформиране на длъжности. Тогава се създават нови длъжности не само по наименование, но и по същността на извършваната работа. В този случай, ако заемащите съкратените длъжности работници не могат обективно /поради липса на правоспособност, образование, квалификация и пр./ да заемат новата длъжност или не желаят да го направят, след като им е предложено от работодателя, следва да бъдат уволнени на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ. Съкращаването на щата е реално, ако конкретната тр. функция действително е съкратена или съществено променена и промяната – извършена по съответния ред. В р. по гр.д. №1119/10 г. на четвърто г.о. е посочено: По въпроса за това дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, от значение е дали са запазени основните трудови функции, тези които са определящи за длъжността, които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и съществени.
В случая на ищеца е предложено да заеме една от новите директорски длъжности, което сочи, че той отговаря на изискванията за заемането й. Реалното премахване на длъжността от щатното разписание означава премахване на основната за нея трудовата функция, според цитираното Р по гр.д. №1119/10 г.. В случая въпреки отказа да заеме новата директорска длъжност, ищецът е продължил да работи извършваната дотогава от него работа месец след влизане в сила на новото щатно разписание, от което е направен съответстващ на цитираната практика на ВКС извод, че премахване или съществена промяна в същността на извършваната работа за длъжността му няма, а оттам и реално съкращаване на щата за тази длъжност. Няма реално съкращаване на щата, когато към трудовите задължения на новосъздадени длъжности са преминали функциите на съкратената длъжност, без прибавяне на съществени нови задължения и без промяна или при снижаване на изискванията за заемането им.
Поставеният от касатора в контекста на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК също е решен в практиката на ВКС – прието е, че доказването на фактическото основание за уволнението е в тежест на предприятието и използването му за прекратяване на трудовия договор с работниците или служителите е правомерно, когато съществуването му е установено към момента на уволнението. Предпоставките за правомерност на уволнението се преценяват към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, което предполага изследване на въпроса за премахване на съответната длъжност към същия момент – р. №1371/04 г. на трето г.о. ВКС. Към този момент в случая длъжността на ищеца, макар формално / поименно/ премахната от щ. разписание, е съществувала и е изпълнявана със същественото, основно съдържание на тр. функция.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2225/11 г. от 2.12.11 г.
Осъжда Съюз на учените в България да заплати на А. В. В. 200 /двеста/ лв., разноски за тази инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: