Определение №916 от 25.7.2012 по ч.пр. дело №1879/1879 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916

София,25.07.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1756 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1308 от 10.10.2011 година по гр.д. № 1902/2011 година на Пловдивски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Б. Б. А. от [населено място] против Д. о. – П. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 98 от 02.09.2010 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3544,20 лева. В решението е прието за установено, че трудовото правоотношение с ищеца, изпълнявал длъжността „диригент” в Д. о. – П. е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ след проведено съкращаване на щата – с щатно разписание от 03.08.2010 г. щатните бройки за длъжността „диригент” са били намалени от три на една. Прието е, че уволнението е незаконно поради извършването му в нарушение на чл. 329, ал.1 КТ, тъй като липсва протокол за оценка на комисията по подбора, който е извършен по неясни допълнителни критерии, а законността му не може да бъде преценена само въз основа на свидетелски показания. Прието е, че обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ следва да бъде присъдено за целия претендиран период, независимо че доказателствата за оставане без работа са за част от него, тъй като работодателят не е доказал или въвел довод, че за останалото време ищецът е започнал работа при друг работодател.
С разпореждане от 17.10.2011 г. съдът е постановил да се издаде на ищеца изпълнителен лист за присъденото му обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, а издаденият изпълнителен лист е бил получен от ищеца на 15.11.2011 г.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от Д. о. – П.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли начинът на извършване на подбор да е съобразен със спецификата на изпълняваната работа и допустимо ли е извършване на подбор и по допълнителни критерии, извън посочените в чл. 329, ал.1 КТ, както и чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане на уволнения служител без работа в периода след уволнението.
С частна жалба вх. № 26594 от 23.11.2011 г., Д. о.– П. обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист, позовавайки се на статута си на държавно учреждение, срещу което е недопустимо предварително изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба Б. Б. А. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение -повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси по приложението на чл. 329, ал.1 КТ и чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Частна жалба вх. № 26594 от 23.11.2011 г., подадена от Д. о. – П. е допустима при условията на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, редовна, а разгледана по същество основателна.
Разпореждането на въззивния съд за издаването на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение е незаконосъобразно. Съгласно чл. 243, ал.2 ГПК, срещу държавните учреждения не се допуска предварително изпълнение на невлязло в сила решение. Решението на въззивния съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист не е влязло в сила, поради което предварително изпълнение срещу Д. о – П, имаща статут на държавен културен институт, е недопустимо.
Предвид изложеното, при условията чл. 278, ал.2 ГПК, обжалваният акт на въззивния съд следва да бъде отменен, а издаденият изпълнителен лист в полза на Б. Б. А. обезсилен.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1308 от 10.10.2011 година по гр.д. № 1902/2011 година на Пловдивски окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
ОТМЕНЯВА разпореждане от 17.10.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважена молба на Б. Б. А. от [населено място] за издаване на изпълнителен лист против Д. о. – П. за присъдените и суми по решение № 1308 от 10.10.2011 година по гр.д. № 1902/2011 година на Пловдивски окръжен съд.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 18.10.2011 година по гр.д. № 1902/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в полза на Б. Б. А. от [населено място] против Д. о. – П.за присъдените суми по решение № 1308 от 10.10.2011 година по гр.д. № 1902/2011 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top