О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 25.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3020/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. от [населено място] срещу въззивно решение №19 от 05.03.2013г. на Окръжен съд – [населено място] /ТОС/, постановено по в.гр.д.№ 24/2013год. С това решение е потвърдено решение № 638 от 28.12.2012г., постановено по гр.д. № 1051 по описа за 2012г. на Районен съд Търговище /ТРС/, с което са отхвърлени предявените от М. С. С. срещу С. А. Н. и Н. П. Н. искове по чл.26, ал.2, пр.2 и пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения с нот.акт №197, т.V, нот.д.№708/2007г. на нотариус рег.№317 договор за продажба на самостоятелен обект ид.№73626.508.103.4.14, представляващ апартамент от 56.03 кв.м. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в ПИ ид.№73626.508.103, ведно с прилежащото му избено помещение №2 и 0.0072 ид.ч. от общите части на сградата, поради липса на съгласие на продавача и евентуално поради привидност на сделката.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържат се доводи за непълен и непрецизен анализ на доказателствата, за това, че с отказа да се допуснат гласни доказателства въззивният съд е нарушил правото й на защита в процеса. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по уточнения от съда процесуален въпрос, свързан с приложението на чл. 266 ГПК. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за “допускане разпит на свидетели съгласно разпоредбата на чл.266 ГПК “се решава противоречиво от съдилищата, а е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се на три решения на ТОС, като поддържа, че при постановяването им съдът е кредитирал доказателства, чието събиране е допуснал, въпреки че не са били поискани пред първоинстанционния съд.
Ответните страни С. А. Н. и Н. П. Н. в представен писмен отговор вземат становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищцата се позовава на съзнавана от нея и известна на насрещната страна липса на воля за постигане правните последици на договор за продажба, евентуално – на наличието на изрична воля на страните, че не желаят последиците на този договор; че твърденията й не само не се подкрепят, а напротив -опровергават се от събраните по делото доказателства; че в процеса е установено безспорно, че при сключването на договора през 2007г. ищцата е била в добро здравословно състояние и лично с подписа си в нотариалния акт е удостоверила получаването на продажната цена напълно и брой, както и прочитането му на страните от нотариуса преди подписването на акта; че нейно е и авторството на молбата до нотариуса от 13.12.2007г. за изповядването на договор за покупко-продажба, както и писменото й изявление от 04.05.2012г., че е сключила именно договор за продажба, а не някакъв друг вид сделка, като евентуално направената в един по-късен момент преценка за погрешността на договорното й волеизявление не може да се отрази на валидността на продажбата. Посочил е също, че след анализ на доказателствата е безспорно установено намерението й за продажба и получаване на продажната цена; че липсва и обратен документ по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, съдържащ изрична воля на страните, че не желаят последиците на договора и разкриващ неговата симулативност. Въз основа на приетите за установени обстоятелства, обективиращи волеизявление на ищцата за прехвърляне на собствеността на имота срещу определена парична сума с ясното съзнаване на целените с договора правни последици, е обосновал решаващия си извод, че не са налице предпоставките по чл.26, ал.2, пр.2 или пр.5 от ЗЗД за прогласяване на неговата нищожност.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос е без значение за крайния изход от спора. На такъв въпрос въззивният съд не е давал правно разрешение с атакуваното решение и последният не обуславя крайния резултат. Същият би имал значение за делото само ако съдът е дал правно разрешение по него и е основал на последното решаващите си изводи. Случаят не е такъв – съдът се е произнесъл по исковете в рамките на очертания с исковата молба и останал неизменен в хода на процеса предмет на спорното право и въз основа на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал. Действително с определение, постановено в подготвително заседание на 11.02.2013г. по реда на чл.267 ГПК съдът е оставил без уважение искането на въззивника – сега касатор, за допускане разпит на свидетел за установяване обстоятелството дали сумата по нотариалния акт, представляваща продажна цена по сделката, е платена. Този отказ обаче е обоснован основно с нормата на чл.164 ал.1 т.2 и т.4 ГПК. Предвид на това, че повдигнатият от касатора въпрос, не се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./ не може да се обоснове извод за наличието на общата предпоставка за достъп до касация, поради което и не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответниците по касационната жалба не са претендирали присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №19 от 05.03.2013г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по в.гр.д.№ 24/2013год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: