О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
гр. София 22.11.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2380 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата А. И. Ц., чрез адв.А. М. срещу решение № 8369/12.12.2017 г. по в.гр.дело № 9869/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 143094/14.06.2017 г. по гр.дело № 59761/2016 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за признаване на извършеното със Заповед № 47/16.08.2016 г. дисциплинарно уволнение за незаконно и за отмяната му, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „касиер” в търговски обект Д. П. на [фирма], за заплащане на обезщетение в размер на 6000 лв. за периода на оставане без работа, поради незаконното уволнение от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2016 г. до окончателното изплащане като неоснователни.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.3 и ал.2 ГПК, съответно отмяна на решението, като неправилно и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. задължен ли е въззивният съд самостоятелно да прецени всички доказателства и доводи на страните, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, да каже защо дава вяра и на кои доказателства, кои възприема и кои не, 2. длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение и според разпореденото в закона да направи своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което да намери отражение и в мотивите на съдебния му акт. 3. следва ли дружество, регистрирано на територията на РБългария и осъществяващо търговска дейност да се съобразява и прилага българското законодателство при работата си, 4. следва ли въззивният съд да се произнесе по всяко едно направено възражение, като при произнасянето следва да обоснове отговора си, 5. следва ли искането на работодателя за даване на писмени обяснения да стигне до работника и допустимо ли е съставянето на документ, че работника е отказал при хипотезата, че не е уведомен. Според жалбоподателката поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат се и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез адв. Р. Д. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по въпросите в изложението на жалбоподателката и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните и установено от заповед №47/16.08.2016 год., че на жалбоподателката-ищца А. Ц. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” във вр. с извършена проверка, при която е установено, че на 12.08.2016 г. касиерите А. Ц. и Р. Х. са отразили връщане на стоки в 9 конкретни транзакции в периода от 13.37 ч. до 18.15 ч. на стойност 658,50 лв., като съвместно въвели касовите бележки за връщане на продуктите и извадили съответната стойност от касата, а след извършената проверка не била установена наличност на стоките по посочените транзакции, нито протоколи за върната стока, подписани от клиент, на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1 т. 4, предл.първо от КТ – „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, чл.187, т.8 и т.9 КТ – „злоупотреба е доверието на работодателя” и „увреждане на имуществото на работодателя”. Заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 16.08.2016 г. Приел е за безспорно и установено от заповед №18/11.07.2016 г. на управителя на [фирма], че М. И. е упълномощен от управителя на дружеството да подписва документи за прекратяване на трудови правоотношения и заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.
Съдът е приел за безспорно и установено от доказателствата по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата А. Ц. е работила при ответника по силата сключен трудов договор № 33/19.05.2016г. на длъжността „касиер”, с място на работа магазин Д., като договорът е сключен за неопределено време по чл.67, ал.1, т.1 КТ, но с предвиден 6 /шест/ месечен срок на изпитване по см. на чл.70, ал.1 КТ, уговорен в полза на работодателя . В чл.10.2 от трудовия договор е отразено, че служителя дава съгласие за съхраняване, обработване, използване на данни от видеонаблюдение от работодателя.
Прието е въз основа на приложената длъжностна характеристика на длъжността „касиер на търговски обект”, че задължение на ищцата е извършване на необходимите действия по оформяне на документите свързани с покупко-продажба на стоки, правилно попълване на документите за върната стока, като се спазват процедурите за регистриране и рекламации, а сред основните отговорности е отговорността за съхраняване на паричните средства, познаване на вътрешно-фирмената нормативна уредба и Правилника за вътрешния ред. Посочил е, че длъжностната характеристика е връчена на ищцата и че за периода 7-13 август 2016 г. на 12.08.2016 г. е била на работа от 11.00 ч. до 20,30 ч.
Съдът е приел за установено от приложения протокол за установяване на дисциплинарно нарушение, съставен от управителя на магазин Д.„П.”, че на 12.08.2016 г. след сигнал е извършена проверка, чрез преглеждане видеозаписите от охранителните камери, при което е установено, че служителите касиери А. Ц. и Р. Х. съвместно въвеждат касови бележки за връщане на продукти, които не са предоставени за връщане от клиент и не са налични в магазина, като след отразяване на връщането в електронната система на Каса 1, стойността на продуктите е извадена от касата и прибрана от едно от двете лица с намерение за присвояване. Според съдържанието на протокола в него са изброени 9 конкретни транзакции на 12.08.2016 г. в периода от 13.37 ч. до 18.15 ч. със стоки на стойност 658,50 лв. от касиера А. Ц. с потребителско име А.. Отразено е, че от страна служителите М. И., М. Б. и Д. Б. е извършена информатична проверка и инвентаризация, изразяваща се в проверка на наличностите на продукти в магазина по данни от въведената от работодателя информационна електронна система за паричните и стоковите потоци (stores.com), при която е установено, че продуктите отразени като клиентски връщания не са налични магазина, както и документална проверка, при която е установено, че задължителните документи – касов бон и протокол за връщане подписан от клиент липсват в книгата за рекламации. В протокола е отразено предложението на управителя да бъдат наложени дисциплинарни наказания на двете служителки касиери, както и обстоятелството, че А. Ц. е отказала да даде писмени обяснения.
От показанията на свидетелите М. Б. и Ц. М. е прието за установено, че ищцата в първите си работни дни в магазина е запозната с процедурите за работата на каса, както и с въведените от [фирма] процедури и информационна електронна система за паричните и стоковите потоци (stores.com) от свидетеля. Б., които е неин пряк ръководител. Според показанията на св.Б. на 13.08.2016 г. същият отишъл в сървърнато помещение на магазина и проследил системата stores.com, в която имало отразено връщане на стоки от касиера А. Ц. с потребителско име А. от предния ден, като изгледал и видео записа от същия ден, на който се видяло, че никой клиент този ден не е връщал закупен продукт на каса 1 – единствената каса в магазина, на която може да се правят рекламации. Твърденията на свидетеля са, че в понеделник на 15.08.2016 г. по възлагане на управителя И. свидетелите М. Б. и Ц. М. заедно с оперативния мениджър Д. Б. извършили цялостна проверка на стоковите потоци по системата stores.com, като извадили всички транзакции от 12.08.2016 г., за които имало съмнения за нередности, като изгледали и час по час видеозаписите от охранителните камери за деня, за да установят има ли реално клиент, който да връща стока. Установили, че при всички девет отразени в системата връщания на стоки, няма клиент на касата пред А. Ц. и няма оставен продукт. Според показанията на св. М. практиката за връщане е, когато дойде клиент да остави в съответна кошница продукта заедно с касовия бон за закупуването, при което се въвежда информацията в системата, генерира се протокол за връщане, който се подписва от клиента и се връщат парите на клиента. Прието е, че съобразно показанията на свидетелите след това извършили документална проверка, при която установили, че липсват такива протоколи за връщане на стока, подписани от клиент. Извършили и инвентаризация, контролирана от оперативния мениджър Д. Б. по системата и ръчно преброяване на продуктите, при което било установено, че стоките по транзакциите от 12.08.2016 г. не са налични, че липсват, за което докладвали на управителя М. И.. Прието е, че според показанията на свидетеля М. на 16.08.2016 г. около 11 ч., заедно с управителя уведомили А. Ц. за установените нередности и я приканили да даде обяснения, но същата отказала категорично и се държала грубо.
От показанията на свидетеля М. И. е прието за установено, че на 13.08.16 г., получил сигнал за странни движения на наличности в магазин Д. „П.”. Наредил проверка, при която се установило, че в системата има отразени връщания на продукт, без да има клиент на касата. Проверката била извършена информатично по системата stores.com, документално и чрез инветаризация. Прегледани били и видео записите от деня – 12.08.2016 г. Документалната проверка установила, че липсват протоколи за връщане на стока, а инвентаризацията – липса на стоки отразени от ищцата в системата като върнати. Според показанията на свидетеля, същият поискал обяснения от ищцата, как извършва връщания без да има клиент срещу нея, но тя отказала, че юриста на компанията поискал от А. Ц. писмени обяснения, но тя отказала.
Съдът е приел за установено от представеното искане за обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ, че такива са поискани на 16.08.2016 г. от ищцата, като същите са връчени при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.
От заключението на комплексната съдебно – техническа и счетоводната експертиза е прието за установено, че в [фирма] се използва уеб базиран софтуер – stores.com, в който се достъпва чрез потребителско име и парола. Прието е също, че всеки служител влиза със свое потребителско име и парола, които са обвързани с пълните имена на служителя и три буквено съкращение, като съкращението А. инициализира служителя А. Ц.. Посочил е, че вещите лица са проследили последователно стъпките при връщане на стока от клиент в системата, като сочат, че след въвеждане на данните за продукта, се генерира касова бележка с отрицателна сума, което означава, че сумата е извадена от касата и е върната на клиента, но стоката се добавя в склада със знак +, тъй като се прибавя 1 бройка. Според заключението при покупка и връщане на стока, движенията се отразяват в системата и не могат да бъдат дописвани или изтривани от служител. Прието е, че вещите лица са установили и отразените в системата връщания на продукти, вкл. продукт с номер 769251, извършено от А. Ц. със съкращение на потребителското име А..
Въззивният съд е приел за установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че складовото стопанство в магазин „Д. П.” се контролира със софтуерен продукт stores.com, което има мобилно приложение и в което може във всеки един момент да се влезе и да се провери наличността на даден артикул. Използвания софтуерен продукт има различни видове инвентаризации: Извънредна проверка – проверка на продукти избрани от системата по определен алгоритъм, напр. най-продавани или рязко спиране на продажбите на даден артикул; Проверка на определени продукти по групи – извършва се ежеседмично; годишна инвентаризация, момента такава. Според заключението от своя страна – Меню „Движение на наличности” е обвързано с меню „Каса”, а в меню „Каса” се ползва „Каса 1” – за връщане на продукти и пари, като продажбите, установяването на липсите и излишъците от складовото стопанство, автоматично се генерират като счетоводно записване по съответните счетоводни сметки. Прието е, че според заключението при извършената текуща ревизия на 16.08.2016г. са констатирани липси на артикули, които по продукти и бройки, вещото лице е онагледило в нарочна таблица.
Въззивният съд е преценил за неоснователни релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърденията, че съдът неправилно е приел и обсъдил само наведените от ответника доводи, че липсват доказателства за достигането на изявлението на работодателя за искане за писмени обяснения до работника, както и за липсата на изложени мотиви в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Произнесъл се е по наведения довод за едностранно обсъдени и възприети доказателства, представени от ответника.
Приел е, че в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване, че работникът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, както и че е изпълнил вмененото му от закона задължение преди да наложи наказанието да поиска писмени обяснения от работника за констатираните нарушения. Посочил е, че поискването на обясненията, респ. на поканването на работника/служителя да бъде изслушан, може да се установява с всякакви доказателства, че по делото са представени такива от страната, която носи доказателствената тежест за установяване законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение – работодателя, че такова поискване на обяснения, във връзка с предприетата дисциплинарна процедура, са били изисквани от ищцата. Прието е, че първоинстанционния съд се е съобразил със събраните писмени и гласни доказателства, които, според въззивния съд установяват по безспорен начин изпълнението на задълженията от страна работодателя, ответник в производството. Преценено е за неоснователно и неподкрепено от събраните по делото доказателства, че искането е формално, без да са посочени дисциплинарните нарушения. Според въззивния съд от самото искане е установено, че работодателят подробно е уточнил за кои обстоятелства, свързани с работата на ищцата се искат обясненията.
Прието е за неоснователно второто въведено основание за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързано с липса на мотиви за налагането на дисциплинарното наказание, както и с посочването на две служителки, извършили нарушенията. Прието е също, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор работодателят не е посочил само текста на закона, че подробно е описал и допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, и вътрешните правила, че в мотивите към заповедта работодателят е посочил кои от нарушенията са извършени от ищцата, посочвайки лицето, извършило транзакцията чрез персоналния код на същото, в конкретния случай „А.“. Посочил е, че по отношение на този персонален код страните не спорят, че е на ищцата. Според съда обстоятелството, че в заповедта извън посочените нарушения на ищцата са вписани и такива, които не са извършени от нея не опорочава издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Приел е, че задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК е препратил към тях.
При тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са отхвърлени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката А. Ц. за очевидна неправилност на въззивното решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи, втори и четвърти въпрос от изложението. Поставените въпроси по същността си се свеждат до въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Формулираните въпроси касаят приложение на разпоредбите на чл.236,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По прилагането им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Освен посоченото съдът намира, че правните въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие с трайната практика на ВКС, обективирана в т.19 от тълк.решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в т.2 от тълк.решение № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в многобройни решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Съгласно тази практика задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Съгласно т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. С приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс правомощията на въззивната инстанция са ограничени в пределите на чл. 269 ГПК, който предвижда, че при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението – изискване, заложено в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, аналогична на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. С въззивното решение съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и на въведените от всяка от страните доводи и възражения, и е формирал свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Освен това на основание чл.272 ГПК е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд, чието решение е потвърдил.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по трети и пети въпроси, тъй като същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Третият въпрос е формулиран общо и бланкетно. Петият въпрос е поставен хипотетично – т.е. въз основа на факти, каквито не са установени от въззивния съд. С оглед на посоченото съдът намира, че трети и пети въпроси не са правни въпроси – не са разрешени от въззивния съд, съответно не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 и ал.2 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателтката А. Ц., чрез адв.А. М..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1260 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 8369/12.12.2017 г., постановено по в.гр.дело № 9 869/2017 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 5280/15.01.2018 г., подадена от А. И. Ц., [населено място], [улица],ет.1,ап.2, чрез адв. А.М..
Осъжда А. И. Ц., [населено място], [улица],ет.1,ап.2, ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], район”В.”, [улица] сумата 1260 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: