3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
гр.София, 14.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2614 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1295 от 24.02.2015 г., постановено по в. гр. д. № 17537 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Г.О., ІV „Г” състав, с което е потвърдено решение № ІІ-60-105 от 1.08.2014 г. по гр. д. № 576 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, ІІ Г.О., 60 състав, за отмяна на уволнението на И. С. Г. на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяването му на предишната работа на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на работодателя да заплати на работника 4 089,24 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли съдът да обсъди изцяло и всички доказателства по делото, в това число събраните гласни доказателства, за установяване точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения, за да постанови своето решение?
2. Следва ли да се ограничават гласните доказателствени средства при осъществяване на съдебния контрол за преценка законосъобразността на подбора по чл.329 от КТ само до лицата, които имат лични и преки впечатления от работата на сравняваните служители?
3. Следва ли писменият протокол, в който са обективирани критериите и начина на извършване на подбора и който е оспорен от ищеца, да бъде изключен от доказателствата по делото относно фактите, послужили за основание за преценка от комисията, когато обстоятелствата по създаването на този протокол се установяват от лице, което е било член на комисията по подбора и е присъствало на работата и?
Ответникът по жалбата И. С. Г. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът И. С. Г. е работил като шлосер-монтьор в предприятието-касатор по силата на безсрочен трудов договор, когато със заповед № 182 от 2013 г. е бил уволнен поради съкращение в щата. В исковата молба той е оспорил реалното съкращение и законосъобразността на подбора. За да уважи исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, Софийският районен съд е анализирал протокола за подбор и свидетелските показания и е констатирал, че работодателят не е доказал по-добрата квалификация и по-добрата работа на останалите работници, с които ищецът е бил сравняван. Въззивният съд е възприел този извод, посочвайки, че ищецът е оспорил правилността на подбора и в този случай е в тежест на работодателя да установи, че оставените на работа лица работят по-добре и поставените им оценки са обективни, което не е сторил. Този съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително протокола за подбор, като изрично е посочил, че за установяване законосъобразността на подбора писмените доказателства са допустими. Ето защо по първия въпрос на касатора няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Никъде в мотивите си въззивният съд не е приел, че е налице ограничение на гласните доказателствени средства само до лицата, които имат лични и преки впечатления от работата на сравняваните лица. Следователно и вторият въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Софийският градски съд действително е посочил, че представянето на протокола за подбор не е достатъчно, за да докаже работодателят съдържащите се в него оценки. Този довод обаче не означава, че съдът е изключил от доказателствата по делото протокола за подбор. Напротив-съдът го е обсъдил като доказателство по делото, поради което третият въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите въпроси касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на И. Г. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1295 от 24.02.2015 г., постановено по в. гр. д. № 17537 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Г.О., ІV „Г” състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. С. Г., [ЕГН], сумата 500/триста и шестдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: