О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
София, 25.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тредесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2887/2013год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. З., представлявана от адв.Н. от САК срещу въззивно решение №1663 от 17.10.2012год. на САС, постановено по в.гр.д.№ 1545/2012год. С това решение е обезсилено решение от 12.01.2012г. по гр. дело № 44/2010г. на СГС, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.23 СК/отм./ вр. чл.26 ал.2 ЗЗД вр. чл.124 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК, предявени от В. Е. З. против З. З. З., А. М. З., С. М. З. и Е. М. З. за установяване нищожността на основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от СК/отм./ на сключен с нотариален акт № 115, том II, peг. № 27809, дело 315/08 г. на Нотариус А. Ч., между М. А. З. като продавач и З. З. З. като купувач договор за покупко-продажба на АПАРТАМЕНТ № 15, находящ се в [населено място], район „К. село”, [улица], етаж 4, състоящ се от две стаи, малък преходен вестибюл, кухня, входно антре и баня – тоалетна, със застроена площ от 78 кв.м., без посочени съседи в акт за собственост, заедно с ТАВАН и МАЗЕ към него, без посочени квадратури и съседи в акта за собственост, заедно с принадлежащите му 6,32 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел 310 от квартал XIX в местността „Центъра”, поради липса на съгласие и в нарушение на чл. 23 СК /отм./;за признаване на основание чл. 124 ГПК за установено по отношение на ответника З. З. З., че не е придобил правото на собственост върху гореописаният имот и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нот. акт № 115, том И, per. № 27803, дело 315/08 г. на Нотариус А. Ч. с peг. № 310, с който е сключен процесния договор, и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба на В. Е. З. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК.
В своето изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът повдига въпросите: 1/“за задължението на съда да се произнесе по въведеното в обстоятелствената част на исковата молба субективно право, чиято защита се търси с предявения иск, и произтичащият от него въпрос, за разграничаване на спорното субективно право с правния интерес от водене на иска”; 2/“представа ли да бъде семейно жилището, след напускането му от един от съпрузите, в последица от настъпил развод или то остава такова за останалите членове на семейството и другия съпруг, и произтичащият от него въпрос, във всички случаи ли отпада правото на съпруга несобственик, респ. правният интерес, като негова предпоставка, да предяви иска по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.23 от СК, след прекратяване на брака (с развод или поради смърт), при условие, че сделката със семейното жилище е сключена по време на брака, без съгласието на съпруга несобственик и без разрешение на съда, ако по делото се установява, че в последица от нея са нарушени интересите на семейството и правата на неговите членове; 3/“чии права защитава с иска по чл.26 ЗЗД във вр. с чл.23 от СК отм. ищецът/съпруг несобственик, само собствените си върху семейното жилище, или и правата на членовете на семейството, които ползват семейното жилище и които остават, или имат право да останат в него, след прекратяване на брака, поради развод или настъпила смърт на другия съпруг, и произтичащият от него въпрос за вида недействителност на тези сделки – относително недействителни, поради непротивопоставимостта им на съпруга несобственик, чиито права са засегнати, или нищожни, поради сключването им в нарушение на закона и засягане с нея интересите на семейството и неговите членове”; 4/” правният интерес на родителя да защити правата на децата си, обективирани в нормите на СК, произхожда от родственото правоотношение, и се проявява при нарушението им, или като правна категория, е въведена в тези норми от законодателя, за регулиране и защита на семейно-правните отношения, в т.ч. и в нормата на чл.23 от СК/от./, и произтичащият от него въпрос(в зависимост от отговора) отпада ли този правен интерес, при прекратяване брака(поради смърт или развод) или при навършване пълнолетие на децата, при условие, че с действията си другия родител или трето лице наруши законно регламентираните им права от такъв характер, и съществува правен ред за защитата им”; 5/“защо ако правният интерес на родителя да защити правата на децата си, произхожда от родственото правоотношение и нормата на чл.23 СК/отм./ е установена в интерес на семейството и на тях, като негови пълноправни членове, а правото да води иска е предоставено единствено на съпруга несобственик, след изгубване на това качество от последния, за него отпада правен интерес да води този иск, и произтичащият от него въпрос, кои обстоятелства тогава, освен нарушението на императивната норма на чл.23 СК/отм./, при сключване на сделката със семейното жилище, са от значение за възникване на правен интерес по водене на иска по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.23 СК/отм./ от съпруга – несобственик, след прекратяване на брака /поради смърт или развод/, за да се обяви за недействително разпореждането с него”. Счита, че във връзка с първи и четвърти въпрос е налице основанието на чл.280 т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешенише противоречи на разрешението, дадени в приложени към изложението съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Обосновава наличието на противоречие с твърдението, че съдът се е произнесъл без да съобрази всички обстоятелства, от които произтича субективното право, чиято защита се търси с иска, и без да се произнесе по фактите и обстоятелствата, имащи значение за спорното право, както и, че правен интерес от иска е налице, тъй като съпругът несобственик защитава не само своите права, но и правата на всички членове на семейството и този интерес не отпада с прекратяването на брака. Във връзка с втори и четвърти въпрос поддържа, че е налице и основанието по чл.280 т.2 ГПК като обосновава твърдението си за противоречивото им разрешаване с доводите, че са налице влезли в сила съдебни актове, постановени по реда на ГПК/отм/, в които е прието наличието на правен интерес от иска по чл.23 СК/отм/ за съпруга – несобственик и след прекратяване на брака. Във връзка с всички поставени въпроси касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280 т.3 ГПК, тъй като същите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото предвид необходимостта от уеднаквяване на практиката по тях.
Ответникът по касационната жалба З. З. З. в представен писмен отговор взема становище за липса на основания за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност. Претендира присъждането на разноски.
Ответниците А. М. З., С. М. З. и Е. М. З. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с оглед цената на иска към момента на завеждане на исковата молба, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото съдът е приел следното : че е сезиран с иск по чл.23 от СК/отм/ за установяване недействителността на сделката, с която приживе бившият й съпруг се е разпоредил със семейното жилище, негова лична собственост, без нейно съгласие и без разрешение на съда и с искане за отмяна на нотариалния акт, в който е материализирана тази сделка; че искът е предявен след смъртта на съпруга – собственик – същият е починал на 04.10.2009г. , т.е. около 2 месеца преди депозиране на исковата молба в съда – на 01.12.2009г.; че след смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се приживе с личния си имот, съпругата-несобственик няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху „семейното жилище“; счел е за неоснователни доводите на ответниците А. З., С. З. и Е. З., че с искът по чл. 23 СК /отм./ се защитават правата на семейството, в лицето на родените през време на брака деца, като пълнолетни членове на семейството със самостоятелни права на ползване върху семейното жилище, поради което е налице и правен интерес от предявяването му – в тази връзка е посочил, че личните и семейни интереси на съпруга, вкл. и тези на децата от брака, които чл. 23 СК /отм./ презюмира, са релевантни единствено, когато се касае за иск, предявен от съпруга – несобственик по време на брака с оглед интересите на семейството и децата, /независимо дали жилището е съпружеска имуществена общност или лична собственост на единия от съпрузите/, както и , че обезпечаването на наследствените права на родените през време на брака деца не е предмет на защитата по чл. 23 СК /отм./, а предмет е единствено осигуряването на нормална и сигурна семейна среда по време на брака; посочил е и това, че родените от брака деца могат да се защитят като поискат възстановяване на запазена част от наследството, ако и доколкото същата е накърнена. Предвид изложеното е обосновал извод, че искът по чл.23 СК/отм/ е недопустим. В частта по отношение иска по чл.124 ГПК съдът е приел, че решението също следва да бъде обезсилено, доколкото такъв иск изобщо няма предявен и е налице произнасяне плюс петитум. Същият извод е обосновал и по отношение на искането за отмяна на н.а. , тъй като същото има характер на законна последица с акцесорен характер, и изходът е обусловен от изхода по главния иск.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси са без значение за крайния изход от спора. Тези въпроси не стоят в основата на обжалваното решение. Същите биха имали значение за делото само ако съдът е дал правно разрешение по тях и е основал на последното решаващите си изводи. Случаят не е такъв – съдът в рамките на очертания с исковата молба и останал неизменен в хода на процеса предмет на спорното право и съобразявайки задължителната за съдилищата практика, формирана с постановените от ВКС в производство по чл.290 ГПК актове, е констатирал, че искът е предявен от съпруг-несобственик след смъртта на съпруга-собственик, който приживе се е разпоредил със семейното жилище, негова лична собственост, както и, че поради това липсва правен интерес за ищеца от предявяването на иска. Предвид на това, че повдигнатите от касатора въпроси, не се дефинират като такива, включени в предмета на спора и обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./ не може да се обоснове извод за наличието на общата предпоставка за достъп до касация, поради което и не се дължи произнасяне по наличието на специфичните такива, поддържани от касатора.
В допълнение следва да се посочи и това, че поставените от касатора въпроси са свързани с фактите, подлежащи на доказване. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. На следващо място така формулирани въпросите са и неотносими към предмета на спора. Същите биха били от значение при разглеждане на претенцията по чл.23 СК/отм/ по същество. Не на последно място – поставянето им се свежда по същество в процесния случай до неаргументирано оспорване на правните изводи на съда и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Касаторът привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставени те не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се добави и това, че в случая обуславящия спора въпрос е процесуалноправен и той се отнася до правния интерес на съпруга-несобственик да оспори разпореждане със семейно жилище, лична собственост на другия съпруг, след неговата смърт, относим към процесуалноправната легитимация на ищцата в качеството на съпруга-несобственик , което има отношение към допустимостта на предявения установителен иск. По този процесуален въпрос е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в множество постановени решения на ВКС в производство по чл. 290 ГПК , между които и решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 659/2010 г. на Трето гражданско отделение, в които е прието, че след смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се приживе с личния си имот, съпругата-несобственик няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху „семейното жилище“, а низходящия наследник на съпруга-собственик не притежава правото да предяви иска по чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК (отм.), тъй като легитимиран да предяви този иск е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка – съпругът-собственик, съответно неговите наследници и приобретателят. Въззивното решение е изцяло съобразено с тази задължителна за съдилищата практика.
Предвид гореизложеното въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол. С оглед изхода разноски за касатора не се следват, ответниците А. М. З., С. М. З. и Е. М. З. не са претендирали присъждането на такива, а от ответника З. З. З. не са ангажирани доказателства за реално сторени разноски в настоящото производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1663 от 17.10.2012год. на САС, постановено по в.гр.д.№ 1545/2012год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: