Определение №918 от 40523 по ч.пр. дело №778/778 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
Гр.София, 11.12.2010г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 778 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по ч.т.д.№ 778/2010г. по описа на ВКС, ТК, І отд. е образувано по частна касационна жалба на “Ч., гр.Ихтиман срещу определение № 729/28.04.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 665/2010г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил определение от 24.02.2010г. по гр.д.№ 959/2009г. на Софийския окръжен съд за оставяне без уважение на молбата на частния жалбоподател за конституиране на трети лица – помагачи.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл.220 ГПК, постановено по частна жалба срещу отказ да се привлече трето лице – помагач, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.220, изр.2 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени по искане за привличане на трето лице – помагач не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес.
По тези съображения подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “Ч., гр.Ихтиман срещу определение № 729/28.04.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 665/2010г. от Софийския апелативен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top