О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
Гр.С., 15.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3462 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура П. срещу решение на Апелативен съд П., ІІІ гр.с., №.63/14.04.15, постановено по г.д.№.107/15 – с което е потвърдено решение №.1967/19.11.14 по г.д.№.2421/13 на Пловдивски окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на Б. Р. Р. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 З., ведно с лихви и разноски.
Ответната страна Б. Р. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнато срещу него от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление по чл.270 ал.1 НК. Същевременно, не е налице хипотеза на чл.5 З., тъй като липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които да се приеме, че увреждането на ищеца е причинено по изключителна негова вина или че той е допринесъл за него. Във връзка с претърпените неимуществени вреди са обсъдени показанията на разпитаните свидетели и подробно са посочени установените по делото обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца, притеснения и преживения стрес. При определяне на размера на дължимото обезщетение са взети предвид тежестта на обвинението /което не е за тежко умишлено престъпление – а за такова, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода до три години или глоба”/, взетата най-лека мярка за неотклонение /подписка/, продължителността на наказателното производство /сравнително краткия (по-малко от година) срок между привличането като обвиняем (9.07.12) и окончателното влизане в сила на оправдателната присъда (12.06.13г.)/, вида и интензитета на преживените от ищеца вследствие на незаконното му обвиняване негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и социалния му живот – в това число обстоятелството, че е бил известна личност в А. /бивш заместник-ръководител на РУП/ и е бил злепоставен. Като конкретни проявни форми са посочени загуба на нормален сън, раздразнителност, повишаване на кръвното налягане, задух, отчаяние; негативни последици в семейните отношения /които са се влошили/ и работата /ищецът трябвало да бъде заменен като управител на охранителна фирма заради повдигнатото му обвинение/ – които също са били източник на допълнителни притеснения; злепоставянето му в обществото – като се има предвид известността му в града, постът, който е заемал, естеството на престъплението, в което е обвинен, и показният начин, по който е бил отведен, за да бъде привлечен като обвиняем и за който по делото не са събрани доказателства да е имало конкретна причина /възражението на прокуратурата, че не следва да отговаря за неимуществени вреди, причинени на ищеца при отвеждането му от полицейски служители и с полицейски автомобили за повдигане на обвинение, е намерено за неоснователно, доколкото обвинението е повдигнато в досъдебното производство, а прокурорът е орган на досъдебното производство наред с разследващите органи /чл.193 НПК/ и са му възложени функции по ръководство и контрол в разселдването /чл.196 НПК/. Поради това и е направен извод, че не може да се приеме, че прокуратурата не отговаря за вредите, причинени на ищеца в досъдебното производсво при действията, свързани с повдигане на обвинението. От друга страна е прието, че липсва пряка причинна връзка по отношение на медицинската интервенция, свързана с поставянето на стенд на сърцето – доколкото състоянието на ищеца, според вещото лице, се дължи на много фактори, един от които е стресът. Същевременно, обаче, доколкото по делото безспорно е установено влошено здравословно състояние на ищеца, наложило поставяне на стенд, и експертизата изрично сочи, че наказателното производство може да бъде отключващ фактор за исхемични атаки и хипертензивни реакции, е прието, че при определяне на глобалния размер на обезщетението за неимуществени вреди не може да се пренебрегне обстоятелството, че психо-емоционалният стрес е един от рисковите фактори по принцип и ищецът е бил подложен на такъв по време на досъдебното производство, когато рязко се е влошило състоянието му. При тези обтстоятелства е прието, че справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на 10000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1.”От кой момент трябва да се счита, че по дело, образувано и водено срещу неизвестен извършител, привлеченото месеци по-късно обвиняемо лице търпи вреди? Може ли да се обоснове и въз основа на какви критерии наличие на пряка причинна връзка между действията на прокуратурата, извършени преди датата на привличане на едно лице като обвиняем, и претърпените от същото неимуществени вреди, предхождащи формалния момент на повдигане на обвинението? При положение, че такива действително са налице, подлежат ли същите на обезвреда по реда на чл.2 ал.1 т.3 З.? /ТР 3/22.04.05 по г.д.№.3/04, ОСГК – т.3 и т.11, реш.№.449/17.06.09 по г.д.№.3696/071 ІV ГО на ВКС/; 2. ”Правилно ли е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение с оглед събраните по делото доказателства и преценката на конкретните обективно съществуващи обстоятелства?” /ТР 3/22.04.05 по г.д.№.3/04, ОСГК, реш. №.673/15.11. 10 по г.д.№.1916/09, ІV ГО на ВКС/, реш.№.62/27.02.12 по г.д.№.1065/11, ІІІГО на ВКС/
Настоящият състав намира, че сочените основания за касация не са налице.
По отношение на първата група въпроси цитираната от касатора задължителна практика – ТР 3/04 – т.3 и т.11, е неотносима. Тя касае обхвата и вида на отговорността /като предвижда, че отговорността е за всички вреди пряка и непоследствена последица от увреждането и е обективна/, елементите от фактическия й състав, респективно кога е налице съпричиняване и изключване на отговорността на държавата предвид разпоредбата на чл.5 З. /т.3/; необходимостта от наличие на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди /т.11/. Останалата сочена практика /решение №.449/17.06.09 по г.д.№.3696/07, ІV ГО на ВКС/ е постановено по реда на отменения ГПК и не представлява задължителна практика по смисъла на т.2 ТР № 1/2009 от 19.02.2010г. При тези обстоятелства не е налице твърдяното произнасяне в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС.
Вторият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният въпрос не е общ и абстрактен – какъвто има предвид чл.280 ал.1 ГПК, а конткретен, фактически, като отговорът му може да бъде даден след преценка на всички доказателства по делото при решаването му по същество. Поради това и той не съставлява годно общо основание за допускане до касация.
Дори да се приеме, че е налице такова, като се цели поставяне на проблема за съдържанието на понятието „справедливост“ според чл.52 ЗЗД и оттам – за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди, отново следва да се приеме, че основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число и цитираната, справедливостта критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства – в това число тежестта на подвигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца, видими отражения на личния и професионалния живот и др. Такава преценка – в това число на изброените по-горе обстоятелства, е направил и съдът в обжалваното решение – като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика. Поради изложеното не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, обжалваното решение не следва да се допуска до касация. Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение Апелативен съд П., ІІІгр.с., №.63/14.04.15, постановено по г.д.№.107/15.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ.