О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 17.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4623/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С. И. П.,чрез пълномощника си адв.Н. К. срещу решение № 722/22.04.2013 г. по гр.д.№363/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение,V състав.
Ответникът по касационната жалба „Б.-Пътнически превози”-Е., представлявано от управителя Г. И. и процесуален представител юрисконсулт Т. И., в писмен отговор я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и има за предмет решение по неоценяеми искове, а оценяемите искове са обусловени.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 4362/26.11.2012 г. по гр.д.№3054/2012 г. на Пловдивския районен съд, ХV състав.С него са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ: да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено със заповед № ЛС-20/07.02.2012 г. на работодателя на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ , да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „кондуктор” и да му бъде присъдено обезщетение за периода 10.02.2012 г.-18.03.2012 г. през който е останал без работа поради незаконно уволнение в размер на сумата 539,45 лв. и за периода 19.03.2012 г.-9.08.2012 г. в размер на сумата 792,70 лв. представляваща разлика в трудовите възнаграждения ,ведно със законната лихва от 27.02.2012 г.За да постанови решението си въззивният съд е приел,че е налице действително съкращение в щата, като общият брой на длъжностите е намален от 180 бр. на 136 бр., а местата за кондуктор са намалени от 63 бр. на 53 бр. Този извод е направил въз основа на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,която е извършила сравнителен анализ и е посочила поименно лицата заемащи длъжността кондуктор преди и след извършеното съкращение.Намерил е за неоснователни възраженията, че след съкращението са назначени лицата Ф., Д. и М., тъй като те са постъпили до завръщане на титулярите, които заместват. Счел е, че действително не са взети предвид допълнителните квалификации на касатора за „ръководител търговска експедиция и билето-багажен касиер” и за „организатор по експлоатацията на жп инфраструктура”,но отчитането на дължимите за тях оценки няма да повлияе на окончателния резултат, както и че причината касаторът да получи най-малък брой точки са наложените му две дисциплинарни наказания за краткото време на работа от постъпването му на 17.12.2010 г. Приел е, че въведените критерии, по които е извършен подборът, в две подгрупи -квалификация и начин на изпълнение на възложената работа, са обективни и въз основа на тях е осъществено реално оценяване и сравняване качествата на служителите.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване, които касационният съд квалифицира по чл.280 ал.1 т.1 и 2. ГПК.Касаторът извежда следните материалноправни въпроси:
-следва ли в провежданата процедура по подбор по реда на чл.329 КТ при определяне оценките на служителите относно тяхната квалификация да бъде отчитана притежаваната от съответния служител образователно квалификационна степен или трябва да се изследва изискуемата за длъжността образователно-квалификационна степен.
– следва ли в провежданата процедура по подбор по реда на чл.329 КТ при определяне оценките на служителите относно тяхната допълнителна квалификация да бъдат отчитани притежаваните от съответния служител допълнителни квалификации.
Твърди, че има средно образование , а изискваната степен за заеманата длъжност е завършен VІ клас.Въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, който е приел,че по този критерий следва да се съобрази изискуемата, а не действително притежаваната образователно-квалификационна степен. Намира за неправилен извода, че несъответните оценки не водят до незаконосъобразност на проведения подбор. Счита, че подходът на въззивния съд противоречи на ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГК и на решение № 106/19.03.2012 г. по гр.д.№1787/2010 г., ІV г.о.,представляващи задължителна съдебна практика.Намира,че според дадените в тях разрешения работодателят прилагайки еднакви критерии при осъществяване на подбора отчита действителната квалификация на служителите ,участващи в него. Позовава се и на решение на Пазарджишкия окръжен съд, за което няма данни дали е влязло в сила и поради това не може да се приеме, че представлява казуална съдебна практика.
К. съд намира,че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационо обжалване. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК поставеният от касатора въпрос ,като общо основание за допускане на касационно обжалване, трябва да е свързан с обуславящата правна воля на въззивния съд , относно разрешаване на значим за конкретния спор правен въпрос, но не и с това дали то е правилно. Въпросите са израз на становището на касатора за неправилност на въззивното решение поради допуснатите грешки при оценката му, която обаче не води до промяна в класацията,включително и във връзка с притежаваната от него образователно-квалификационна степен. Проверката за правилността на въззивното решение е предмет на производство по чл.290 ГПК, след селектирането на касационната жалба.Не са налице и допълнителните основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от разясненията дадени в цитираната задължителна съдебна практика, с оглед допустимостта на съдебен контрол относно правилността на проведения подбор и съобразяването му със законовите критерии.В случая и въззивният, и първоинстанционният съд, към чиито мотиви е направена препратка, са обсъдили всички допълнителни квалификации , а така също и образователната степен на касатора и са приели, че макар и крайната му оценка да е намалена поради неправилното й изчисляване с оглед приетите критерии, то добавянето на допълнителни точки към крайния му резултат не би довело до промяна в класирането между всички служители , участващи в подбора.Не е доказана и противоречива съдебна практика по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като само влезлите в сила съдебни решения, представляват такава. В тежест на касатора е да установи наличието й, което не е сторено.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 722/ 22.04.2013 г. по гр.д.№363/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение,V състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: