3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр.София, 25.01.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4840 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Б. в качеството му на родител и законен представител на малолетния К. К. Б. срещу решение № 558 от 19 март 2015 г., постановено по гр. д. № 3817 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е отменено решението от 2.4.2014 г. по гр. д. № 2881 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, І-4 състав, и е постановено друго за отхвърляне иска на касатора срещу [фирма] за заплащане на 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по въпроса дали нарушението на общото задължение да не се вреди другиму е основание за възникване на деликтната отговорност, или трябва да има нарушение на конкретна правна норма? Според касатора въззивният съд е възприел второто разрешение, което противоречи на отговора, даден на този въпрос в ППВС № 7 от 29.12.1958 г. и решение № 547 от 23.7.2010 г. по гр. д. № 1025/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 730 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По желание на майката на малолетното дете по време на бременността и е била извършена амниоцентеза в [фирма], в резултат на която детето се е родило с увреждане на лявото око. Бащата на детето в качеството му на законен представител е предявил иск срещу болницата за заплащане на 40 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, обосновавайки отговорността на болницата с обстоятелството, че по време на процедурата е била прекъсната връзката между монитора и извършващия манипулацията лекар. Въззивният съд е приел, че увреждането на лявото око на детето действително е станало от иглата, с която се е извършвала амниоцентезата. Този съд обаче е отрекъл противоправността на деянието по съображение, че се касае за медицинска манипулация, при която съществува риск от увреждане на плода, за който риск майката е била предупредена. Съдът е счел, че твърдението за прекъсната връзка между монитора и лекаря по време на манипулацията е недоказано, а други обстоятелства за неправомерно и непрофесионално поведение на лекаря не са установени, поради което е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск. Така постановеното решение съответства на съдебната практика по въпроса относно тежестта на доказване на противоправността на деянието, когато е извършено в лечебно заведение. Медицинското лечение е дейност с повишен риск, при която сам по себе си негативният резултат не е основание за търсене на отговорност от деликт. Болничното заведение има задължение да въведе и да контролира спазването на правила за безопасността, опазването на живота и здравето на засегнатите от рисковата дейност лица. За да установи противоправността на деянието, ищецът трябва да докаже, че тези правила са нарушени или не са достатъчно стриктни, за да сведат до минимум съществуващия риск/ решение № 130 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 640/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, № 508 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/. Ето защо няма противоречие между обжалваното решение и възпроизведения от касатора общ принцип да не се вреди другиму. Когато съществуват ясно разписани правила при дейност с висок риск от увреждания, спазването им е равностойно на изпълнението на общото задължение да не се вреди другиму и противоправността може да се изрази само в нарушението на тези правила. Затова по повдигнатия от касатора въпрос обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 1 730 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 558 от 19 март 2015 г., постановено по гр. д. № 3817 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е отменено решението от 2.4.2014 г. по гр. д. № 2881 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, І-4 състав, и е постановено друго за отхвърляне иска на касатора срещу [фирма] за заплащане на 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. А. Б.-[ЕГН], родител и законен представител на малолетния К. К. Б.-[ЕГН], да заплати на [фирма] сумата 1 730/хиляда седемстотин и тридесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: