2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 28 ноември 2018 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
като разгледа докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ дело №53 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд – София град, относно компетентния съд, който да разгледа исковата молба от [фирма] – София, срещу Министерство на икономиката и Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ при МИ, за сумата 90200 лева обезщетение, представляващо безвъзмездна финансова помощ за закупуване на линии за прахово боядисване, която е дейност на елемент Инвестиции 1.1.2 Инсталации за прахово боядисване за обща стойност 164000 лева.
С определение №1496/07.3.2018 г. по адм.д.№2385/2018 г. Административен съд – София-град, Второ отделение, 40 състав, е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийския градски съд.
Административният съд е приел, че „От фактическа страна в исковата молба е изложено, че дружеството е кандидатствало с проектно предложение по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013г като с решение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, било отказано финансирането на подаденото предложение. Това решение било отменено по съдебен ред като със съдебния акт преписката е изпратена на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ на Министерство на икономиката за ново произнасяне. След повторното разглеждане на проектното предложение то било оценено със 71,50 точки и дружеството било поканено за сключване на договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Практически изпълнението на този договор обаче според ищеца би било невъзможно, тъй като дружеството частично е реализирало проекта със собствени средства преди приключване на административното производство след последвалия административен отказ, който разход дружеството не би могло да включи в допустимите разходи по проекта, а от друга страна изпълнението на посочените дейности преди датата на сключване на договора би обусловило налагане на финансова корекция.
Посочената процедура сочи, че е насочена към повишаване конкурентноспособността на българските предприятия чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ като отказът за предоставяне на такава на дружеството го е поставило в по-неблагоприятно положение спрямо финансираните кандидати по процедурата, които са негови конкуренти на пазара. Това жалбоподателят определя като нарушение на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, тъй като противоречи на възможностите за защита и условията за разширяване на конкуренцията и на свободната стопанска инициатива и е обективирано в акт, който довежда до ограничаване и нарушаване на конкуренцията в страната според чл.1, ал.1 и ал.2 ЗЗК. Въз основа на това дружеството претендира присъждането на посочената по-горе сума, съставляваща размера на безвъзмездната финансова помощ за закупуване на линия за прахово боядисване, която дружеството е закупило със собствени средства и която му е отказана.
Съдът, като се запозна с изложеното в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, намира, че искът, с който е сезиран, не му е подсъден.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай искът, макар и квалифициран от ищеца като такъв по чл.1 ЗОДОВ, не попада в приложното поле на този закон, тъй като вредите се претендира да са настъпили от нарушение на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Съгласно чл.105, ал.1 ЗЗК за причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение, а според ал.3 на с.р. исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс.
По тези съображения, делото като неподсъдно на административния съд, следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, на основание чл.135, ал.1 и ал.2 АПК вр. чл.104, т.4 ГПК.“
С определение №1928/10.4.2018 г. Софийският градски съд, т.о., VI-1 състав, е повдигнал спор за подсъдност, на основание чл.135, ал.4 АПК пред смесен състав на ВКС и ВАС, за определяне кой е компетентния съд да се произнесе по спора.
Софийският градски съд е приел, че „Спорът между страните е дължи ли се обезщетение на ищеца за претърпени от него вреди във връзка с постановен от ответника отказ да получи безвъзмездна финансова помощ по горепосочения проект. Изложените от ищеца доводи и отправеното към съда искане нямат гражданско-правен характер, а касаят отношения от публичноправен характер, които не са между равнопоставени субекти. Процедурата по отпускане на безвъзмездна финансова помощ по проекти, финансирани от предприсъединителни финансови инструменти, оперативни програми /каквато е и процесната/ и др., представлява сложен фактически състав и включва кандидатстване чрез проект, одобряване на проекта и сключване на договор. Този договор за предоставяне на помощта е източник не на частноправни, а на административноправни отношения. Това се отнася и до твърдените вреди от липсата на такъв договор, поради постановен отказ от страна на договарящата страна да предостави безвъзмездна финансова помощ. Аргумент за това, че спорът е подсъден на административния съд може да се изведе и от приетия през декември 2015 г. Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и конкретно Глава трета „Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и чл. 27, ал. 1 от закона, съгласно който административните актове по тази глава се оспорват пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда на оспорване на индивидуален административен акт. В случая не се оспорва договор, тъй като такъв не е сключен, но твърдените от ищеца вреди са именно от постановения от ответника отказ да сключи договор и да предостави финансиране по проектно предложение с рег. № B.-2.1.06-0075 – „Подобряване на конкурентно способността на Арт Техно Гроуп ООД по открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване: B.-2.1.06 „Технологична модернизация в малки и средни предприятия“ – Приоритетна ос 2 – „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда“, но направени от ищеца именно поради този проект разходи.
Предвид изложеното относно административния характер на дейността по предоставяне и изплащане на безвъзмездната финансова помощ, доколкото претендираната сума от ищеца в петитума от исковата молба е именно обезщетение, което представлява безвъзмездна финансова помощ, следва да се приеме, че компетентен да разгледа спора за търсеното обезщетение е административният съд.
Настоящият съдебен състав не възприема мотивите на административния съд, че заявените от ищеца вреди се претендират като настъпили от нарушение на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и поради това се обезщетяват по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. От буквалния прочит на исковата молба е видно, че липсват изложени твърдения, както и формулирано искане към съда, които да попадат в предметния обхват и приложното поле на Закона за защита на конкуренцията така, както са разписани в чл. 1 и чл. 2 от закона.“
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, смесеният петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, взе предвид следното:
Смесеният състав на съдии от двете върховни съдилища възприема посоченият довод за липса на възможност за разширително тълкуване на изключението по §10 ал.2 и ал.3 ПЗР от ЗУСЕСИФ, но счита че в случая то не е приложимо. Конкретната хипотеза, при която претендираното обезщетение произтича от твърдяната фактическа обстановка, свързана със закупуване на техника, което би следвало да стане с безвъзмездна финансова помощ, отпреди влизане в сила на специалния закон, изрично не е уредена от ЗУСЕСИФ. Това налага определянето на компетентния съд, да се осъществи при съобразяване на общите принципи за достъп до съд и гарантиране на право на защита. В този смисъл е и постановено решение по адм.д.№ 70/2017г. на друг смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, съгласно което – ако се отрече признатото от съдебната практика до приемането на ЗУСЕСИФ право на защита, по повод изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по общия исков ред, би се стигнало до нарушение и на принципа за легитимните правни очаквания, доколкото правните субекти, които участват в този вид правоотношения са очаквали, че при нужда от съдебна защита в петгодишния давностен срок от възникване на твърдяното от тях облигационно притезание, те разполагат с правна възможност да го реализират. Възприемайки посоченият в цитираното решение извод, че защитата на правата на субектите, произтичащи от правоотношения, възникнали в програмен период 2007 – 2013 г., би била ефективна /по смисъла на чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧ и чл.47 ХОПЕС/ само по общия исков ред при спазване на стандартите, установени в непротиворечивата съдебна практика на общите съдилища до този момент, при които тези договори са определяни като облигационни, настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба, подадена от [фирма] – [населено място], вх.№6417/02.3.2018 г. срещу Министерство на икономиката и Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ за сумата 90200 лева, е Софийският градски съд, на когото да бъде изпратено делото.
Копие от определението за се изпрати на Административен съд – София-град, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.