5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
С., 15.02. 2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1289/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Й. от [населено място] срещу решение № 821 от 20.05.2011 г. по т. д. № 84/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на дружеството-длъжник [фирма], [населено място] е определена датата 31.12.2008 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Според касатора, при определяне началната дата на неплатежоспособността съдът не е отчел факта, че длъжникът е спрял плащанията към иницииралия производството по несъстоятелност негов кредитор [фирма], [населено място], дължими по договор за доставка на стоки от 13.11.2006 г., още през същата година, както и че към 12.12.2008 г. – датата на постановяване на решението по в. а. д. № 67/2008 г. на АС при БТПП – дружеството вече трайно не е било в състояние да изпълни изискуемите и безспорни свои парични задължения не само към посочения кредитор, но и към Държавата. К. твърди неизпълнение на задълженията на [фирма], [населено място] и по сключения с [фирма], [населено място] договор за строителство № 001-105 от 14.10.2005 г., установени по основание и размер с постановеното от АС при БТПП решение от 05.07.2008 г. по в. а. д. № 39/2007 г., допълнено с решение от 18.08.2008 г., с оглед на което счита, че като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 14.10.2005г., когато дружеството е спряло плащанията към посочения кредитор, или датата 09.03.2007 г., когато последният е предявил иска си пред АС при БТПП. С факта, че вземането на този кредитор й е възложено вместо плащане в производство по изп. д. № 20078580400275 на ЧСИ У. Д., касаторът Д. С. Й. обосновава и активната си процесуалноправна легитимация по чл. 613а, ал. 2 ТЗ за обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Като релевантни за делото са посочени въпросите: 1. Към кой момент следва да се определи началната дата на неплатежоспособността и дали това е датата на последното плащане или датата, към която е настъпила обективна невъзможност за длъжника да изпълнява паричните си задължения към кредиторите; 2. За преценката за неплатежоспособност на длъжника и тежестта за доказване с оглед презумпцията по чл. 608 ТЗ и 3. Дали за определяне началната дата на неплатежоспособността съдът е длъжен да установи обективното икономическо състояние на длъжника с всички показатели на счетоводните стандарти или са достатъчни само някои от тях, установяващи невъзможността на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение по конкретна търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините. В подкрепа на твърдението си за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по всички заявени въпроси, респ. за противоречие в съдебната практика по втория въпрос, касаторът се позовава на следните решения на ВКС /които представя/: решение № 481 от 10.04.2003 г. по гр. д. № 1521/2003 г. на І т. о.; решение № 147 от 05.03.2007 г. по т. д. № 1762/2003 г. на І т. о.; решение № 428 от 07.06.2004 г. по гр. д. № 2053/2003 г. на І т. о. и решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За доказана следва да се счете и активната легитимация на депозиралото жалбата трето за процеса лице Д. С. Й., тъй като от съдържащите се по делото доказателства, приложени към молбата за предявяване на вземания по чл. 685 ТЗ, се установява, че по отношение на същата са изпълнени изискванията на чл. 613а, ал. 2 ТЗ, а именно – наличие на вземане към длъжника [фирма], [населено място], произтичащо от влязло в сила съдебно решение /решението от 05.07.2008 г. по в. а. д. № 39/2007 г., допълнено с решение от 18.08.2008 г./, което вземане й е възложено вместо плащане по изп. д. № 20078580400275 на ЧСИ У. Д..
За да определи за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] датата 31.12.2008 г., Софийски апелативен съд е приел, че към тази дата общото икономическо състояние на длъжника [фирма] видимо и трайно е влошено, като дружеството не е било в състояние да изпълни изискуеми към този момент задължения по търговски сделки. В тази връзка съдебният състав е взел предвид заключението на икономическата експертиза, в което подробно са анализирани всички коефициенти за ликвидност /обща, бърза и незабавна/ и за финансова автономност, като въз основа на него е преценил, че с наличните си активи длъжникът не е в състояние да покрие текущите си задължения. Доколкото спирането на плащанията е трайно състояние, е направен извод за приложимост на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, следва да се отбележи, че поставеният от касатора въпрос, свързан с преценката за неплатежоспособност на длъжника и тежестта за доказването й с оглед презумпцията по чл. 608 ТЗ, не е релевантен към настоящото дело, тъй като предмет на спора пред ВКС, очертан с касационната жалба, не е наличието или липсата на неплатежоспособност, а единствено началната дата на неплатежоспособността. Поради това, този въпрос изобщо не следва да бъде съобразяван при преценката относно предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Макар и значими за делото, останалите два въпроса също не могат да обосноват допускане на касационния контрол поради недоказаност на поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При определяне на началната дата на неплатежоспособността въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, а именно в съответствие с нея е определил началната дата на неплатежоспособността не с оглед конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а при съобразяване на общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужването на задълженията му. В този смисъл е не само последователната практика на касационната инстанция, формирана при действието на отменения Граждански процесуален кодекс, но и имащата задължителен характер за долустоящите инстанции практика, постановена по реда на чл. 290 от действащия Граждански процесуален кодекс – напр. решение № 64 от 23.03.1010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 821 от 20.05.2011 г. по т. д. № 84/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: