4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София,20.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 442/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 57 от 18.01.2012 г., постановено по т. д. № 2715/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 23 от 06.01.2011 г. по т. д. № 812/2010 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1 и т.2 ЗМГО за установяване факта на нарушение на правото върху регистрирана от дружеството – ищец словна търговска марка рег. № 46643 „Ш.” и за осъждане на ответника да преустанови използването в търговската си дейност на идентичния, съответно сходен с марката, знак „Ш.”, и са присъдени разноски на ответника в размер на 1 250 лв.
К. моли за отмяна на въззивното решение като поддържа, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В основната си част касационната жалба съдържа анализ на фактите и доказателствата по делото, а в останалата част – оплаквания за необсъждане на събрани по делото доказателства; за неправилна преценка на доказателствата; за основаване на решението на противоречиви свидетелски показания, депозирани от заинтересовано лице и за необоснованост на решаващия извод на съда, че ответникът не следва да носи отговорност за нарушение на правото върху търговската марка „Ш.”, въпреки доказания по делото факт, че е използвал знака на марката под формата на спонсориране и реклама на дейността на трето лице, предоставящо означени с този знак спортни услуги.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което в синтезиран вид са възпроизведени оплакванията от касационната жалба за процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата и за необоснованост на решаващите изводи на въззивния съд, без да се сочат въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетно е маркирано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище, че с оглед указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол при отсъствие на формулиран от касатора правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и на обосновка на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, респ. че поради правилността на решението няма основания за отмяната му.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за установяване факта на нарушението и преустановяване на нарушението на правото на ищеца върху регистрираната в Патентното ведомство на РБ словна търговска марка „Ш.” с рег. № 46643, Софийски апелативен съд е приел, че в хода на делото не е доказано ответното дружество да е използвало в търговската си дейност знак, сходен или идентичен на защитената търговска марка на ищеца, и да е осъществило чрез действия от кръга на визираните в чл.13, ал.2 вр. с ал.1 ЗМГО нарушение по смисъла на чл.73, ал.1 ЗМГО на правата на притежателя на марката. В рамките на правомощията си по чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в които са изложени подробни съображения в подкрепа на извода за недоказаност на твърдяното в исковата молба нарушение по чл.73, ал.1 ЗМГО, но наред с това е изложил и свои самостоятелни аргументи по съществото на спора. След цялостен анализ и преценка на приетите по делото писмени доказателства, на представените от ищеца многобройни рекламни материали и извлечения от интернет – страници, на показанията на ангажираните от двете страни свидели и на заключенията на назначената съдебно – маркова експертиза, съставът на Софийски апелативен съд е приел за доказано, че не ответникът, а трето за процеса лице – Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб Ш.”, е предоставяло през исковия период спортно – развлекателни услуги и е организирало и рекламирало състезания, провеждани в местността „Ш.” край [населено място], под знак с графично изображение и изписано на латиница словно наименование „Ш.”. Поради липса на доказателства за пряко осъществяване на аналогична дейност от ответника, включително за рекламиране и организиране на провежданите от Спортния клуб мероприятия, е направен извод, че реализираната от ответника търговска дейност по никакъв начин не е свързана с използване на знак, идентичен или сходен на регистрираната от ищеца и ползваща се с правна закрила търговска марка. Като се е позовал на изрично уредените в чл.13, ал.2 ЗМГО форми на използване на марката, въззивният състав е преценил за неоснователен довода на ищеца, че ответникът следва да носи отговорност за нарушение на собствената му марка, тъй като макар да не е извършвал пряко действия по използването й, е финансирал, рекламирал и подпомагал мероприятията на „Спортен клуб Ш.”, организирани и провеждани под знака „Ш.”.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на исковете по чл.76, ал.1 и ал.2 ЗМГО. Съдържанието на изложението приповтаря съдържанието на касационната жалба, поради което не позволява значимият по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос да бъде прецизиран от касационната инстанция в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а предполага неговото извеждане и формулиране. Според указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, непосочването на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно и самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд не разполага с правомощия да формулира служебно въпросите, чието разрешаване е обусловило неблагоприятния за касатора изход на делото. Визираните в изложението процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение и необосноваността на фактическите и правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на исковете по чл.76, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и съответно към правилността на решението. Проверката на правилността на въззивното решение не е предмет на производството по чл.288 ГПК, което се изчерпва с преценката дали са налице специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Дори да е неправилно на поддържаните в жалбата и в изложението основания, решението на Софийски апелативен съд не може да се допусне до касационно обжалване, след като не е обоснован общият селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Непосочването на значимия за делото правен въпрос изключва произнасянето по бланкетно заявената допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – значение /на въпроса/ за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения решението по т. д. № 2715/2011 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като искането за разноски не е заявено своевременно.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 57 от 18.01.2012 г., постановено по т. д. № 2715/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :