О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 92
София, 24.11.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 577/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ,т. 1 и 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. “Б” АД, гр. С. срещу решение № 137 от 14.04.2008 г. по гр. д. № 1911/2007 г. на Софийски градски съд, ІV Д отделение, с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 79 състав решение от 02.05.2007 г. по гр. д. № 28577/2006 г., е отхвърлен предявеният от касатора З. “Б” АД, гр. С. срещу “З” АД, гр. С. иск по чл. 402 ТЗ /отм./ във връзка с чл. 407 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 4 866.58 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие от 23.07.2003 г.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода на решаващия състав за недоказаност на противоправното поведение на делинкветна за процесното пътнотранспортно произшествие и за липсата на упълномощаване да управлява автомобила, с който са причинени вредите.
В молба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е изложил основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно – с Постановление № 7/1977 г. на Върховен съд, както и предвид противоречивото прилагане на нормата на чл. 5 от Наредба за задължителното застраховане (обн. ДВ бр. 4/1997 г., отм. с ДВ бр. 90/2003 г.).
Ответникът по касация – “З” АД, гр. С. не заявява становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, не са налице поддържаните основания за допустимост на касационното обжалване.
За да отмени постановеното от СРС, 79 състав решение по гр. д. № 28557/2006 г. и да отхвърли предявения от З. “Б” АД срещу “З” АД иск по чл. 402 ТЗ /отм./, въззивният съд е преценил същия за недоказан. Решаващият състав е счел, че събраните по делото доказателства не установяват противоправност и съответно виновност на действията на водача К. А. , предизвикал процесното пътнотранспортно произшествие, поради което не може да бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател. Освен това, като основателно съдът е преценил главното възражение на ответника по иска за липса на надлежно упълномощаване на водача-делинквент от страна на собственика на автомобила.
С оглед мотивите на атакуваното решение, оплакванията в касационната жалба и изложеното в молбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав приема, че поставеният от касатора съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е въпросът за упълномощаването на водача на лекия автомобил, причинил пътнотранспортното произшествие.
Поради това, че приетата от въззивната инстанция недоказаност на упълномощаването на водача А. от собственика на автомобила П. Д. е една от причините за отхвърлянето на иска, посоченият по-горе въпрос се явява съществен за изхода на делото, т. е. налице е първата задължителна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Не може да се счете, обаче, че по отношение на така поставения въпрос са осъществени двете поддържани от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 и т. 2.
Неоснователно е твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1978 г./касаторът неправилно посочва като година на постановлението 1977 г./ на Върховен съд. Вярно е, че в т. 10 на това постановление Върховен съд е указал, че за упълномощаването на водача да управлява моторното превозно средство от страна на неговия собственик не е необходима форма и че то може да бъде извършено устно. В настоящия случай, обаче, въззивният съд е приел упълномощаването на водача К. А. за недоказано не поради неспазването на определена форма на упълномощаването, а защото не е установено дали самото лице, което е преупълномощило водача, е било изобщо упълномощено от собственика на автомобила, респ. дали даденото на това лице пълномощно да управлява автомобила включва и правото да извършва преупълномощаване в полза на други лица. Следователно, направеният от решаващия състав фактически и правен извод във връзка с упълномощаването е резултат от преценката на конкретните факти и доказателства по делото /показанията на свидетеля К/, която преценка е проявление на същинската правораздавателна функция на съда. С оглед на това, не може да се счете, че при постановяване на атакуваното решение съдебният състав не се е съобразил със задължителните указания на Върховен съд по т. 10 от цитираното Постановление, което би обусловило допустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Що се отнася до позоваването на основанието по т. 2 от посочената норма, същото се явява недоказано. В молбата си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди противоречиво прилагане на чл. 5 от Наредба за задължителното застраховане /отм./, без обаче да ангажира доказателства в подкрепа на това свое твърдение, т.е. без да представя влезли в сила решения на съдилищата, съдържащи различно произнасяне във връзка с приложението на горната разпоредба.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение по гр. д. № 1911/2007 г. и на двете поддържани от касатора основания.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 137 от 14.04.2008 г. по гр. д. № 1911/2007 г. на Софийски градски съд, ІV Д отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: