6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
София, 15.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2297 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 5368 от 20.12.2014 година по гр.д. № 929/2014 година на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 3058 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 2506/2013 г. на Благоевградски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от С. Ю. Д. от [населено място] против „А…”, [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на безсрочен трудов договор ищецът е заемал длъжността „пазач невъоръжена охрана” в „А…”, общежитие „С.-1”. За допуснато нарушение по чл. 187, т. 3, т. 8, пр. І-во и т. 10 КТ на трудовите си задължения по осигуряване на контрол за безопасност на сградата и установения режим на регистрация и предотвратяване на инциденти при съблюдаване на достъпа до сградата на външни лица, на 12.07.2013 г. след полунощ е допуснал в сградата външни лица, служители в намираща се наблизо дискотека, които са предизвикали скандал и са извършили действия на принуда спрямо пребиваващи в общежитието студенти. Със заповед № 2953 от 20.08.2013 г. на ищеца е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и трудовото правоотношение прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В решението е прието, че наказанието е наложено от работодателя законно – при спазване на сроковете по чл. 194, ал.1 КТ – в двумесечен срок от узнаване за извършеното дисциплинарно нарушение от представляващия работодателя; след приемане на обяснения от служителя; при спазване на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение и при установено по безсъмнен начин извършено нарушение на трудовата дисциплина, поради което искът за отмяна на дисциплинарното наказание е отхвърлен като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни са отхвърлени и исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Благоевградския окръжен съд, постъпила от С. Ю. Д. са изложени доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК. Поддържа се, че по въпросите следва ли съдът да изложи мотиви относно съответствието между наложеното наказание и извършеното дисциплинарно нарушение, респ. относно критериите за определяне на вида на дисциплинарното наказание и следва ли да се приеме, че са изпълнени изискванията по чл. 193 КТ, когато обясненията от служителя са взели лица, които не са натоварени от работодателя за това с изрично пълномощно или по друг надлежен начин, нито са преки ръководители на служителя, решението е постановено в противоречие с решение № 1678/01.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 570/1999 г. на III г.о., решение № 476/09.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 269/2009 г. на III г.о., решение № 461/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г. III г.о., решение № 135/06.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 994/2011 г. III г.о., решение от 23.10.2012 г. на РС Перник по гр. д. № 3105/2012 г.;. Поддържа се и наличие на противоречие с решение № 427/28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2009 г. IV г.о., по въпроса кога на работника липсват качества за ефективно изпълнение на работата и кога неизпълнението или лошото изпълнение на трудовите задължения съставлява дисциплинарно нарушение. Изложени са доводи, че въпросът следва ли въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към спорното право доказателства в тяхната съвкупност е разрешен в противоречие с решение № 101/25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4035/2008 г. IV г.о. и решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г. I г.о.
Ответникът по касационната жалба „А. ..”, [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Неоснователни са доводите за наличие на противоречие в съдебната практика по въпросите следва ли съдът да изложи мотиви относно съответствието между наложеното наказание и извършеното дисциплинарно нарушение; за тежестта на наложеното наказание и неговата съизмеримост с извършеното нарушение. В съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 189 КТ, израз на която са и приложените към касационната жалба решения, въззивният съд е извършил преценка за съответствието между наложеното наказание и тежестта на нарушението и е изложил мотиви относно характера на неизпълнените служебни задължения, съставляващи дисциплинарни нарушения и поради какви причини следва да се приеме, че наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно на извършеното дисциплинарно нарушение. Не е налице и твърдяното противоречие между въззивното решение и изводите, формирани в решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на III г. о. ВКС и решение № 476/09.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 269/2009 г. на III г.о., съгласно които при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. В съответствие с изискванията на чл. 189 КТ, въззивният съд е преценил тежестта на нарушението, поведението на работника и е формирал извод за съответствие на наложеното наказание, изхождайки от всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението; изследвал е осъществени ли са фактите, сочени в заповедта за уволнение като дисциплинарна простъпка – допуснати ли са външни лица в общежитието на университета в нарушение на пропусквателния режим на сградата през нощта и съставлява ли извършеното дисциплинарно нарушение. В съответствие с формираните изводи по приложението на чл. 189 КТ в решение № 167/14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, във въззивното решение е прието, че тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата; какви са последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя. Съдът е съобразил, че трудови функции, свързани със задължения по опазване обществената сигурност; по опазване сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага, сочат за оказано високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение – съобразил е, че трудовите функции на ищеца са свързани с осигуряване сигурността на сграда на студентско общежитие; с опазване живота и здравето на множество хора пребиваващи там; с авторитета и доброто име на работодателя като образователно заведение, комуто обществото поверява образованието и възпитанието на младите хора, поради което допуснатото неизпълнение на трудовите задължения по осъществяване на контрол на влизащите в сградата на общежитието лица съставлява тежко дисциплинарно нарушение, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение.
Не е налице и поддържания довод за противоречие между обжалвания съдебен акт и приложените към касационната жалба съдебни решения № 1678 от 1.12.1999 г. по гр. д. № 570/1999 г. на III г. о. ВКС, решение от 23.10.2012 г. на РС Перник по гр. д. № 3105/2012 г. е решение № 135/06.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 994/2011 г. III г.о., в които са разрешени въпроси, неотносими към конкретния правен спор – съставлява ли тежко нарушение отсъствието от работа поради сериозни извънслужебни ангажименти; от значение ли е за тежестта на наказанието стойността на неправомерно отчужденото от работника имущество и относно значението на определената от работодателя правна квалификация на дисциплинарното нарушение. Не следва да бъде обсъждано и приложеното определение № 682/19.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6780/2013 г., IV г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, тъй като не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът спазени ли са изискванията по чл. 193 КТ, когато обясненията са поискани от лице, което не е натоварено от работодателя за това с изрично пълномощно, нито е пряк ръководител на служителя. Съгласно константната съдебна практика (в този смисъл решение № 322/05.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 301/2009 г., III г. о.; решение № 237/24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о.; решение № 629/01.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 279/2009 г., IV г. о., решение № 8/01.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1035/2009 г., IV г. о., решение № 66/03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2013 г., III г. о., решение № 68/28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о., решение № 237 от 24.06.2010 г.и решение № 68 от 28.04.2014 ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК), без правно значение е дали обясненията са поискани пряко от представляващия работодателя, когато са достигнали до субекта на дисциплинарна власт преди налагане на дисциплинарното наказание; искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания; достатъчно в искането за обяснения дисциплинарното нарушение да описано по разбираем за работникът начин и работникът да разполага с възможност да даде обяснение след като се е ориентирал в обстоятелствата на конкретния случай. Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 427/28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2009 г., IV г.о., касаещо случая, в който от работника преди налагане на наказанието не са поискани и приети обяснения за нарушенията.
Решението е съобразено със съдебната практика и по въпроса кога на работника липсват качества за ефективно изпълнение на работата и кога неизпълнението на трудовите задължения съставлява дисциплинарно нарушение – решение № 420/ 08.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1014/2011 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което работникът отговаря дисциплинарно, когато не е положил дължимата грижа за изпълнение на трудовите задължения; проявил е небрежност при изпълнение на работата. В съответствие с така установената практика, съдът е приел, че служителят не е положил дължимата грижа при изпълнение на задълженията си за осигуряване на безопасността на сградата и съблюдаване режима на достъп до сградата на външни лица, поради което поведението му съставлява дисциплинарно нарушение.
Неоснователен е и доводът за допускане до касационно обжалване по въпроса следва ли фактическите и правни изводи на въззивния съд да се основават на всички събрани по делото доказателства. В съответствие с установената съдебна практика, в т. ч. и с постановките на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГТК ВКС, доколкото са приложими при действието на ограничения въззив по ГПК от 2007 г. и при съобразяване на чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по всички въведени с въззивната жалба доводи и при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства. Съдът се е произнесъл както по доводите за допуснати процесуални нарушения, така и по тези, касаещи изводите на първоинстанционния съд за доказаност на дисциплинарните нарушения, формирайки собствени изводи за съставомерността на нарушенията и виновното поведение на уволнения служител. При преценка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е съобразил, че същото е основано на всички събрани по делото доказателства (писмени доказателства и свидетелски показания), изхождайки и от обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 193 КТ, поради което неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса за обсъждането на всички събрани доказателства относими към правния спор. Въззивният съд е формирал изводите си въз основа на фактите, сочещи за лично проявено от ищеца бездействие при изпълнение на задълженията му на охрана; от фактите, сочещи за лично проявено виновно поведение, за което е наложено дисциплинарно наказание.
Неотносими към разрешените в обжалваното въззивно решение правни въпроси са и приложените решение № 101/25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4035/2008 г., IV г.о., в което съдът се е произнесъл по разграничението на нормите на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и чл. 186 КТ и допускане на неотносими към спора доказателства и решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г. I г.о., постановено по иск с правно основание чл. 109а ЗС за определяне на граници между съседни имоти.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1011,75 лв., съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 20.03.2015 г. с адвокат М. А. от Благоевградска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5368 от 20.12.2014 година по гр.д. № 929/2014 година на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Ю. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на „А..”, [населено място] сумата 1011,75 (хиляда и единадесет лева и седемдесет и пет стотинки) разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: