О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
гр. София, 29.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети април двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2169/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. апелативена прокуратура чрез прокурор Б. М. и по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ чрез П. М., главен инспектор – юрист в ТД на КОНПИ, [населено място] срещу решение № 343 от 18.12.2012 г. по гр. дело № 395/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, състав на гражданско отделение.
По касационната жалба на В. апелативена прокуратура, Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е оставено в сила решение № 118 от 23.07.2009 г. по гр. дело № 1176/2007 г. на Великотърновски окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлено подаденото от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, [населено място] по чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ – отм., мотивирано искане против Я. М. Я., Г. Т. Я. и Е. Я. Б. за отнемане на придобитото от тях в режим на съпружеска имуществена общност, а за третата прехвърлено чрез дарение от престъпна дейност на Я. М. Я. за периода от 01.01.1990 г. до 2007 г. имущество на обща стойност 467250 лв., а именно: 1/3 идеална част от недвижим имот, намиращ се в строителните граници на [населено място] – нива в м. „Дълга лъка”, цялата от 1850 кв.м., закупен с н.а. № 178, т. V, дело № 2779 от 24.07.1995 г., както и 1/2 идеални части от изградения в имота снек – бар „Г.”, както и 1/2 идеални части от всички други подобрения, трайно, прикрепени към имота; поземлен имот от 1160 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ – 344 в кв. 71 по плана на [населено място], [община], закупен с н.а. № 171, т. V, дело № 425 от 23.06.2005 г.; недвижим имот, намиращ се в [населено място] с пл. № 5661 А по кадастрален план на [населено място],, промишлена зона „Дълга лъка” с площ от 1266 кв.м., закупен с н.а. № 722, т. ІV, рег. № 5556, дело № 889 от 30.12.1999 г.; 500 дружествени дяла от капитала на [фирма]; сумата 800 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка „ВАЗ”, модел 2108 с ДК [рег.номер на МПС] ; сумата 100 лв., получена от продажба на лек автомобил, марка „Пежо”, модел 309 с ДК [рег.номер на МПС] , като е осъдена КУИППД, [населено място] да заплати на Я. М. Я. разноски в размер на сумата 10555 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е налице първата от трите кумулативно дадени предпоставки на чл. 4 ЗОПДИППД – отм., а именно процесното имущество да е придобито през проверявания период и да е на значителна стойност. В. съд е приел и друг решаващ мотив, а именно, че ответниците са доказали законни доходи, от което е направил извод, че процесното имущество е придобито с правомерно получени парични средства. Изложено е съображението, че разминаването между размер на приходи и разходи в лева и приравняването им към минималната работна заплата /М./ е допустимо да се получи с оглед на настъпилите инфлационни процеси в страната през целия срок на проверявания период, на извършената през него деноминация на лева и др. Отразено е, че М. не е универсален критерий, използва се при изследвано на имущество и доходи на ответниците, но винаги следва да се отчитат и настъпилите промени в цените на пазара и други икономически процеси, като съдът се е позовал на решение по гр. дело № 1601/ 2010 г. на ВКС, ІV г.о.
По чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не са поставени правни въпроси, обосноваващи основание за допускане на касационен контрол. Не е правен въпросът, по който въззивният съд не се е произнесъл. Касаторът го е формулирал, както следва: „ когато лицето, от чиято престъпна дейност е придобито имуществото, чието отнемане се иска е било осъдено за престъпление, чийто квалифициращ признак е законодателно въведен в периода на придобиване на същото това имущество, отпада ли възможността за формиране на основателно предположение за връзка между осъществяваната престъпна дейност и доходите за придобиване на имуществото преди датата на криминализиране специално на този квалифициращ елемент, при положение че престъплението по основния си състав е съществувало по време на целия проверяван период и същото фигурира в чл. 3 от ЗОПДИППД”. В мотивите апелативният съд е разглеждал връзката между периода на придобиване на процесното имущество и криминализирането по време на деянията на ответника Я. по квалифицираните състави на чл. 155, ал. 3 НК, обн. ДВ, бр. 62/1997 г. и чл. 159а НК, обн. ДВ, бр. 92/2002 г., но не е разглеждал действието на основния състав на чл.155 НК по отношение на същия ответник през проверявания период, респективно не е приел правни разрешения по въпроса в хипотезата, очертана от касатора в цитирания в приложението въпрос. Съдържанието на правния въпрос, като общо основание по чл.280, ал. 1 ГПК е разяснено в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, в която е отразено, че въпросът трябва да бъде разрешен от въззивния съд, от което следва, че въпроси, поставени от страната извън произнасянето на същия съд не са общи основания по разпоредбата на ГПК. Липсата на общо основание е достатъчен аргумент за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В приложението по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК касаторът е съсредоточил обосновката на становището си с доводи за нарушения на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК, които не формират основания за допускане на касационно обжалване, защото не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и не могат да бъдат установени в него, за да се констатира отклонение от конкретна практика на ВКС или другите съдебни инстанции. Тези нарушения са друг вид касационни основания, предмет на друго касационно производство – чл. 290 ГПК. В приложението касаторът поддържа становище за неизпълнение от въззивния съд на указанията, дадени с решение № 759 от 28.07.2011 г. по гр. дело № 463/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. при първото касационно разглеждане на спора относно М., като критерий за установяване на разликата между приходи и разходи на ответниците за проверявания период, като с изложеното отново не обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като развива съображения за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Настоящата инстанция намира при тези обстоятелства, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение по касационната жалба на В. апелативена прокуратура.
По касационната жалба на КОНПИ, ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е оставено в сила решение № 118 от 23.07.2009 г. по гр. дело № 1176/2007 г. на Великотърновски окръжен съд и е осъдена Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място] да заплати на Я. М. Я. сумата 500 лв., разноски за въззивната инстанция. Относно мотивите за този изход на делото следва да се има предвид вече изложеното по предходната жалба.
По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос:
„1. Какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност ?”.
Касаторът поддържа, че въззивният съд изключва част от претендираното за отнемане имущество, като изисква пряка връзка между конкретното престъпление и конкретното придобитото имущество и счита, че съдът не съобразява характера на дейността на ответника Я., както и други обстоятелства по делото, като по този начин неправилно намалява стойността на придобитото имущество под критерия за значителна стойност. Според жалбоподателя това произнасяне на апелативния съд е в противоречие с решение № 759 от 28.07.2011 г. по гр. дело № 463/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 506 от 25.07.2012 г. по гр. дело № 1792/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
Цитираният въпрос е бил поставен при първото касационно обжалване на решение № 209 от 11.01.2010 г. по гр. дело № 572/2009 г. на Великотърновски апелативен съд и с решение № 759 от 28.07.2011 г. по гр. дело № 463/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о по чл. 290 ГПК ВКС е дал отговор, който е окончателен и не може да бъде пререшаван в рамките на същия правен спор. Тези разяснения са дадени в ТР № 2/2010 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГКТК, отнасят се и за отменителните решения на ВКС, с които делото се връща за ново разглеждане от въззивния съд, каквото е и цитираното касационно решение, на което се позовава страната. Последната не се е съобразила с посоченото тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС и отново въвежда същият въпрос, с който не обосновава приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Изразеното от касатора недоволство от изхода на делото във връзка с мотивите във въззивното решение по липсата на връзка между престъпленията, за които е била ангажирана наказателната отговорност на Я. и придобитото през процесния период имущество и относимостта, която прави между същите мотиви и указанията на ВКС при първото разглеждане на делото обуславят доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Както вече се посочи този вид касационни основания се разглеждат при допуснато касационно обжалване, т.е. въвеждането им е недопустимо в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В допълнение към горните съображения следва да се отрази, че решение № 104 от 19.04.2012 г. по гр. дело № 369/2011 г. на Великотърновски апелативен съд не формира практика по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК и разрешенията в него, на които се позовава касатора не могат да послужат, като допълнително основание, освен поради това, че не е въведен правен въпрос, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и предвид липсата на данни за влизането на решението в сила. Съгласно разясненията в т. 3 ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК само влезлите в сила решения на съдилищата формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
По чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК е поставен следният въпрос:
„2. Следва ли стойността на имуществото да бъде съотнесена към минималната работна заплата, без в закона да е въведен подобен критерий и към кой момента следва да бъде преценявана стойността на имуществото?”
По съдържание въпросът включва вторият и третият по реда на изложение в решение № 759 от 28.07.2011 г. по гр. дело № 463/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. въпроси, поставени при първото касационно обжалване на решение № 209 от 11.01.2010 г. по гр. дело № 572/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, на които са дадени отговори с касационното решение и поради вече изложените по предходния въпрос на касатора по настоящето дело съображения, същият правен въпрос не може да бъде пререшаван в рамките на този правен спор. И в разглежданата част на приложението касаторът не се е съобразил с цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, въвеждайки въпроси, на които са дадени отговори. Оплакванията на страната за несъобразяване на въззивния съд с указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и с въвеждането им не се предявява точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Процесуалното въвеждане на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК е задължение на жалбоподателя, като ВКС не е длъжен и не може да извежда правите въпроси от значение за изхода на делото от твърденията на страната, както и от сочените от нея факти и обстоятелства в касационната жалба. В този смисъл са разясненията в т. 3 ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице основания, тъй като освен, че не са формулирани въпроси във връзка с разрешенията на въвзивния съд, като общи основания за допускане на касационен контрол, не са изложени и допълнителни основания по цитираната норма, чийто фактически състав изисква страната да посочи неправилна или неактуална съдебна практика, когато поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона или да посочи конкретните норми, които намира за непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им. Липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 343 от 18.12.2012 г.
по гр. дело № 395/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, състав на гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: