О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№921
[населено място], 01.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 945 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 382 от 15.03.2010г. на П. окръжен съд, ГК, постановено по гр.д. № 129/2010г., с което е оставено в сила решение № 868 от 06.04.2009г. на П. районен съд по гр.д. № 4282/2007г. С последното е отхвърлен предявения от П. В. Н. против Р. Н. Р. и В. Р. Ц. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик по давност върху недвижим имот: УПИ ІV-269 от кв.9 /стар 14/ по плана на[населено място], кв. У. на ул. „А. У.” № 1а, с площ 298кв.м. ведно с построената в него едноетажна със сутерен жилищна сграда, застроена на 80 кв.м.
Жалбоподателят П. Н., чрез пълномощника си адв. К., обжалва решението като неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовава и на трите законови хипотези за допускане на касационно обжалване, като извежда въпросите: 1. допустимо ли е ищецът да присъедини към владението си владението на своите праводатели, след като почиват на различни основания и 2. по какъв начин съсобственикът следва да демонстрира на останалите съсобственици намерението си да свои вещта, за да може да я придобие по давност. Сочи съдебна практика.
Ответницата по жалбата В. Р. Ц. в писмения си отговор поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Ответникът Р. Р. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът установи следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ – установителен иск за собственост. Ищецът П. Н. претендира да бъде установено правото му на собственост върху спорния имот въз основа на давностно владение. Той е закупил имота – дворно място с жилищна сграда с договор за покупко-продажба, сключен на 28.04.2005г., с продавачите С. М., В. Ш. и В. Ш.. С влязло в сила на 31.07.1996г. решение по гр.д. № 7730/94г. на П. районен съд е допусната съдебна делба на имота между продавачите на ищеца и наследодателите на ответниците – наследници на К. В. Р.. Делото за делба е внесено в архив на 31.07.1996г. и впоследствие е насрочено за разглеждане във втора фаза на 07.08.2007г. През 2005г. праводателите на ищеца са се снабдили с констативен нотариален акт за придобиване по давност и са го прехвърлили на ищеца. Съдът е приел, че е допустимо придобиването на имота по давност в периода, в който делбеното дело е било внесено в архив – от 1996г. до 2007г., но е счел, че събраните доказателства не установяват, че праводателите на ищеца са владяли имота за себе си до продажбата му на ищеца. Свидетелите са установили, че имотът е ползван общо; касае се до две дворни места с две къщи като между имотите има ограда и врата, което положение е отпреди допускането на делбата и никаква промяна не е настъпила след допускането на делбата. Доказано е, че наследодателката на ответниците К. Р. е ползвала двора до смъртта си през 2003г.; водени са преговори тя да прехвърли дела си на сестра си С., но споразумение не е постигнато; през 2005г. имотът е посещаван от брокер и ответникът Р. обяснил, че мястото е общо, не е разделено. Въз основа на това съдът е счел, че праводателите на ищеца Н. не са успели да превърнат държането на наследствените идеални части на другите съсобственици във владение за себе си, което да упражняват несмущавано в целия период от влизане в сила на решението за допускане на делбата до продажбата. А и към момента на издаване на констативния нотариален акт десетгодишен срок не е изтекъл. В допълнение, относно твърденията на ищеца за присъединяване на владението съдът е изложил съображения, че праводателите са владяли на основание наследяване по закон и допусната делба, а правоприемникът им – на основание договор за продажба. Поради различието на юридическите факти, на които се основава владението, то не може да бъде присъединявано.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираният първи материалноправен въпрос е за възможността да се присъединява владение на праводател по чл. 82 ЗС и дали има значение за присъединяването основанието, от което произтича владението. Този въпрос е разгледан от съда, но той не е решаващ за изхода на спора, а е само един допълнителен аргумент, изложен от съда. Искът е счетен за неоснователен поради това, че праводателите на ищеца не са упражнявали владение върху целия имот за себе си и съответно в тяхна полза придобивна давност не е започнала да тече, а след прехвърляне имота на ищеца са изтекли само две години. С оглед на това, след като праводателите на ищеца не са били владелци, е без значение дали е възможно присъединяване на упражняваната от тях фактическа власт към владението на ищеца. Ето защо въпросът за присъединяване на владението не е обуславящ изхода на спора в случая. Поради това не следва да се обсъжда посочената в изложението съдебна практика по приложението на чл. 82 ЗС с оглед визираното основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, както и предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК досежно същия въпрос.
В изложението е посочен и втори материалноправен въпрос, разгледан от съда, а именно за необходимостта праводателите на ищеца като владелци на целия имот да изразят /демонстрират/ субективното си намерение да своят имота спрямо останалите съсобственици. За да обосноват противоречиво решаване на този въпрос в практиката жалбоподателите сочат Решение № 2831 от 29.10.1979г. по гр.д. № 1103/1979г. на ВКС, І г.о., в което се приема, че за да бъде прекратено владението на останалите сънаследници върху наследствената вещ е необходимо сънаследникът да е извършил такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на останалите е прекратена и ако те се опитат да я възстановят, ще бъдат отблъснати. В обжалваното решение е възприето същото принципно разрешение, но от събраните доказателства съдът е установил, че не само праводателите на ищеца, а и другите съсобственици са ползвали дворното място, поради което е счел, че упражняваната фактическа власт върху целия имот не е владение и не може да служи като основание за придобиване на собствеността по давност.
В обобщение, не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 382 от 15.03.2010г. на П. окръжен съд, ГК, постановено по гр.д. № 129/2010г. по касационната жалба на П. В. Н. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: