2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 27.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 758/2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [заличено наименование на фирма], гр. София срещу определение № 639 от 16.07.2010 г. по ч. т. д. № 373/2010г. на Първо отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, с което е върната подадената от банката частна жалба вх. № 2265 от 04.03.2010 г. срещу постановеното от Л. окръжен съд разпореждане № 201 от 08.02.2010 г. по ч. гр. д. № 25/2010 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради допуснато нарушение на процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на частната жалба срещу разпореждане № 201 от 08.02.2010 г. по ч. гр. д. № 25/2010 г. на Л. окръжен съд, без да излага конкретни съображения в подкрепа на това свое становище. Освен това, частният жалбоподател поддържа, че първият тричленен състав не е отчел наличието на две отделни частни жалби, изрично констатирано в разпореждане № 151 от 31.03.2010 г. на Председателя на Първо търговско отделение на ВКС, задължаващо го да се произнесе и по двете.
Ответникът по частната жалба – М. Г. М. от с. Л., Община Л. – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [заличено наименование на фирма], гр. София частна жалба срещу разпореждане № 201 от 08.02.2010 г. по ч. гр. д. № 25/2010 г. на Л. окръжен съд, с което е оставена без движение частната му касационна жалба срещу определение № 43 от 20.01.2010 г. по ч. гр. д. № 25/2010 г., тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е счел, че същото не е от категорията съдебни актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, подлежащи на самостоятелно обжалване и последващ инстанционен контрол.
Определението е правилно.
Изводът на решаващия състав за недопустимост на касационното обжалване на атакуваното въззивно разпореждане е изцяло в съответствие със закона. Разпореждането по чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 275, а. 2 ГПК, с което на частния жалбоподател са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – този акт няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда възможност за обжалването му. С оглед на това, правилно тричленният състав на ВКС е преценил, че за частния жалбоподател липсва право на обжалване, което обуславя и процесуална недопустимост на депозираната от него частна жалба.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че след като е приел за недопустима частната му жалба срещу разпореждане № 201 от 08.02.2010 г. по ч. гр. д. № 25/2010 г. на Л. окръжен съд, ВКС е следвало да се произнесе и по депозираната от него частна касационна жалба срещу определение № 43 от 20.01.2010 г. по същото дело. Действително, в разпореждане № 151 от 31.03.2010 г. на Председателя на Първо търговско отделение на ВКС е констатирано, че преписка вх. № 5 414 от 26.03.2010 г. е образувана по посочените две частни жалби на [заличено наименование на фирма], гр. София – частна касационна жалба вх. № 1403 от 05.02.2010 г. срещу определение № 43 от 20.01.2010 г. и частна жалба вх. № 2265 от 04.03.2010 г. срещу разпореждане № 201 от 08.02.2010 г. Разглеждането на частната касационна жалба, обаче, предпоставя редовност на същата, в т. ч. и заплащане на съответната държавна такса. Именно указанията в тази връзка са предмет на разпореждане № 201 от 08.02.2010 г., което е атакувано с частна жалба вх. № 2265 от 04.03.2010 г. И доколкото първият тричленен състав на ВКС е преценил, че това разпореждане не подлежи на обжалване, то дадените с него указания за довнасяне на държавна такса по частната касационна жалба вх. № 1403 в размер на 49.45 лв. подлежат на изпълнение. Едва след отстраняване на посочената нередовност, за ВКС ще възникне задължението да се произнесе по същата.
С оглед изложеното, атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 639 от 16.07.2010 г. по ч. т. д. № 373/2010г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: