О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№923
гр.София, 01.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 525/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. И. Т. и М. Х. Л. са подали касационна жалба вх.№ 50122 от 06.01.2010 год. срещу въззивното решение № 161 от 23.11.2009 год. по гр.дело № 537/2009 год. на Б. окръжен съд, с което е отменено решение № 778 от 06.07.2009 год. по гр.дело № 3365/2008 год. на Б. районен съд и е допусната делба при равни квоти – по ? идеална част за Я. И. Т. и за С. Б. С. и е отхвърлен иска за делба по отношение на М. Х. Л., върху следните недвижими имоти: 1/ 1/3 кв.м. идеални части от дворно място в[населено място], [улица], съставляващо УПИ ХІІІ-1077, 1078 в кв.119, цялото с площ 376.80 кв.м., при граници на имота: ул.”Г..Г.”-УПИ 1075, УПИ ІХ-1076, УПИ ХІІ-1081, УПИ ХV-1077 и УПИ ХІV-1079, както и целия втори етаж от построената в същото дворно място четириетажна масивна жилищна сграда, който етаж съставлява апартамент № 2 с площ 97 кв.м.; 2/ дворно място от 255 кв.м./по скица 250 кв.м./, представляващо ПИ с идентификатор 67800.502.327, идентично с УПИ ХХІХ в кв.53 по плана на[населено място], при граници: 67800.502.416, 67800.502.328 и 67800.502.374, находящ се в [населено място], [улица], ведно с извършените в имота подобрения и приращения, в това число и строящата се в имота сграда; 3/ ПИ с идентификатор 67800.501.377, идентичен с дворно място, представляващо УПИ ХХІХ-415 в кв.36 по плана на[населено място], с площ по нотариален акт от 48 кв.м., а по скица 51 кв.м., в[населено място], [улица], ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 67800.501.377.1.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и допускане на делба с участието на съделителката М. Х. Л..
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 613 от 06.03.1965 год. по гр.дело № 2610/1964 год. ВС, І г.о., както и с тълкувателно решение № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС и Постановление № 4/1964 год. на Пленума на Върховния съд.
Ответницата по касация С. Б. С. от[населено място] е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
За да изключи М. Х. Л. от делбата на процесните имоти, въззивният съд е приел, че извършените в нейна полза от съделителя Я. И. Т. на 28.05.2008 год. дарствени разпореждания за по 1/20 идеални части от трите имота са непротивопоставими на съделителката С. Б. С., тъй като на 02.10.2001 год. последната е вписала възбрана върху имотите, като обезпечение на бъдещ иск за делба, за завеждане на който с определението по ч.гр.дело № 258/2001 год. Б. районен съд не е определил срок. Въззивният съд е приел, че действието на наложната възбрана е пряко и не е обусловено от завеждане на исков процес, както е при условията на чл.135 ЗЗД, а съделителят Я. И. Т. не е поискал отмяна на наложената възбрана.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва противоречие на въззивното решение с решение № 613 от 06.03.1965 год. по гр.дело № 2610/1964 год. на Върховния съд, І г.о. Последното не е относимо към настоящия казус, тъй като в случая, който визира решението на Върховния съд, обезпечението е било допуснато при условие, че искът срещу ответника ще бъде предявен в определения от съда едномесечен срок и след като в същия срок иск не е бил предявен, прието е, че с изтичане на срока действието на обезпечението отпада. Посочено е, че по-късното предявяване на иск не пречи на отмяната на обезпечението, респ. на наложената възбрана, чието действие е било преустановено с пропускането на срока. В настоящия казус обаче е безспорно, че по ч.гр.дело № 258/2001 год. Б. районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск за делба чрез налагане на възбрана върху трите процесни имота, без да определи срок за предявяването му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чието разглеждане по реда на чл.290 ГПК да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Касаторите твърдят, че липсва практика на ВКС по приложението на чл.403, ал.1 ГПК, които процесуални правила „се наслагват по смисъла на § 2, ал.14 от ПЗР на ГПК, върху факти и процесуални действия, осъществени и извършени при действието на отменения ГПК”. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК възпроизвежда дословно правилото на чл.322, ал.1 от отменения процесуален кодекс, което предвижда възможност за търсене на обезщетение за вреди, причинени от незаконно обезпечаване на иска. Касаторите не сочат конкретни неясноти или непълноти на нормата, които да наложат тълкуването й по реда на чл.290 ГПК. Същото се отнася и до преходната разпоредба на § 2, ал.4 ГПК, която предвижда производствата по молби за обезпечаване на искове, постъпили до 01.03.2008 год. да се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.
Изводът на въззивната инстанция, че дарствените разпореждания от 28.05.2008 год. са непротивопоставими на съделителката С. Б. С., тъй като до същия момент действието на вписаната възбрана върху процесните имоти не е отпаднало, не е направен в резултат на проведено от окръжния съд „разграничение между хипотезите на относителна недействителност по смисъла на чл.401 във връзка с чл.452 от ГПК от една страна и чл.76 от ЗН от друга страна, както и свързаното с провеждане на това разграничение тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.76 и чл.75, ал.2 от ЗН”, както се поддържа в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Освен че не е предмет на решаващите мотиви на въззивното решение споменатото разграничение не се нуждае от допълнително разясняване, предвид наличието на достатъчна по обем практика на съдилищата по приложението на посочените разпоредби. Отделно от това, не е ясно кои от изводите на въззивния съд са в противоречие със задължителните указания по приложение на закона, дадени с тълк.решение № 1 от 19.05.2004 год. по т.дело № 1/2003 год. на ОСГК на ВКС и[населено място] № 4 от 30.10.1964 год. по гр.дело № 5/1964 год. на Пленума на Върховния съд.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 23.11.2009 год. по гр.дело № 537/2009 год. на Б. окръжен съд по жалба вх.№ 50122 от 06.01.2010 год. на Я. И. Т. и М. Х. Л. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/