5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
гр. София, 16.12.2019 г.
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 2830 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 3346/22.05.2019г., подадена от ищеца ЕТ ,,Акация-ДПЖМ-Марин Генов”, представлявано от М. Д. Г., чрез адвокат В. К.-Б., срещу въззивно решение № 57 от 12.04.2019г. по в.гр.дело № 112/2019г. на Окръжен съд-Сливен, с което е потвърдено решение № 1418/06.12.2018г. по гр.дело № 6609/2017г. на Районен съд-Сливен, с което са отхвърлени предявените от ЕТ ,,Акация-ДПЖМ-Марин Генов” срещу Д. Д. Д. обективно кумулативно съединени искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 15000 лв., обезщетение за вреди от непозволено увреждане и по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 6400 лв., обезщетение за ползване на недвижим имот без основание за периода от 01.09.2013 г. до 03.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени решението и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.59 ЗЗД се уважат като основателни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е иск, безспорно установен по основание, да бъде отхвърлен с единствен мотив, че същият не е доказан по размер, като се има предвид изричната разпоредба на чл.162 ГПК? 2. Могат ли да бъдат дефинирани критерии относно определяне на понятието разумен срок? Разумен ли е изключително краткият срок за решаване на делото по същество? 3. Допустимо ли е при невнасяне на определения депозит за изготвяне на експертно заключение в срок страната да бъде санкционирана за пропуска с постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск? Следва ли преди да бъде заличена експертизата, да бъде определена глоба за неизпълнение на разпореждане на съда?.
Жалбоподателят поддържа, че горепосочените правни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д., чрез адвокат П. Н., в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на ответника.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че установената фактическа обстановка от Сливенския районен съд е основана на представените по делото доказателства, че същата е подробно описана в първоинстанционното решение и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд.
За да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД въззивният съд е изложил съображения, че за неговото уважаване е необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена, и да е налице причинно – следствена връзка между поведението и вредата, като за наличието на вина у деликвента е установена законова презумпция в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 300 от ГПК, който предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Формирал е извод, че в случая отговорността на ответника по иска по чл.45 ЗЗД не може да бъде ангажирана, тъй като е налице влязла в сила присъда по НОХД 386/2015 г. по описа на Сливенски районен съд, с която друго лице (трето на спора) е признато за виновно и е осъдено за причинения пожар, в резултат на който са настъпили и настоящите щети. Прието е, че поради установено друго виновно лице за същото деяние не следва да се ангажира отговорността на ответника по иска.
По отношение на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че за да бъде уважен същия е необходимо да се установят две обстоятелства – неоснователно обогатяване от страна на ответника за сметка на ищеца и размерът, с който ищецът е обеднял. Посочил е, че в настоящия случай по вина на ищеца, който не е внесъл в определения срок депозит за вещо лице, по делото не е установен размерът на обедняването/обогатяването. Съдът е направил извод, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин и обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Приел е, че по делото не е категорично установено, че след поканата за освобождаване на наетото помещение ответникът е продължил да го ползва. Въззивният съд е изложил съображения, че свидетелските показания са противоречиви, като тези на свидетелите, посочени от ответника са категорични и последователни, а показанията на свидетелите на ищеца са по-общи, неясни и некатегорични. Взел е предвид, че първият свидетел на ищеца К. до миналата година е бил негов работник, което според съда разколебава неговите показания като дадени от повлияно лице, че в показанията си св.С. посочва, че не си спомня в имота на ищеца да е имало бали. Приети са за категорични показанията на свидетелите на ответника, че в имота на ищеца не е имало бали, собственост на ответника. С така изложените съображения е мотивирал извода за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Окръжен съд-Сливен.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт.
Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените въпроси от изложението към касационната жалба. Същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора по всеки от предявените искове.
Според практиката на ВКС, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Като взема предвид тази практика съдът преценява, че първият въпрос от изложението на жалбоподателя не е обусловил решаващата воля на съда по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. В случая въззивният съд не е приел в обжалваното решение, че предявеният иск по чл.59 ЗЗД е доказан по основание. Напротив – съдът е извел извод, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради което предявеният иск е неоснователен. С оглед така изложените мотиви поставеният от жалбоподателя въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението по реда на чл.162 ГПК, при доказан по основание иск, не обуславя решаващите правни изводи по иска по чл.59 ЗЗД. Този въпрос би могло да бъде поставен само тогава, когато от фактическа страна са установени както фактът на обогатяването, така и този на обедняването. Ако който и да е от тези факти не е осъществен, въпросът за приложението на чл.162 ГПК не стои. С оглед на това съдът намира, че първият поставен от касатора въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД, и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, вторият поставен от жалбоподателя въпрос също не обуславя решаващите правни изводи по предявените искове. Съдът по същество е формирал правни изводи, че не са установени всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и на чл.59 ЗЗД, като по отношение на тези му изводи правни въпроси не са формулирани. Въпросът относно продължителността на срока за решаване на делото по същество, не е релевантен за решаващите изводи на инстанцията по същество.
Съдът преценява, че не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и формулираните в т.3 от изложението. Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.59 ЗЗД са, че липсва елемент от фактическия състав, предпоставящ неговото уважаване – обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Съдът е приел, че искът по чл.59 ЗЗД не е доказан по основание и поради това въпросът дали по делото е изготвено или не експертно заключение, установяващо размер на обогатяване/обедняване е неотносим. С оглед на посоченото третият въпрос от изложението на жалбоподателя не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 12.04.2019г., постановено по в.гр.дело № 112/2019г. на Окръжен съд гр. Сливен, по касационна жалба вх.№ 3346/22.05.2019г., подадена от ищеца ЕТ ,,Акация-ДПЖМ-Марин Генов”, със седалище и адрес на управление с.Кортен, общ. Нова Загора, обл.Сливен, ул.“Петко Енев“, № 32, представлявано от М. Д. Г., чрез адвокат В. К.-Б., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: