4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
София, 29.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 389/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. П. М. срещу решение №5809 от 07.11.2011г. по гр.дело № 9645/2011г.на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 25.03.2011г на Софийски районен съд , по отхвърлен иск на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД ,макар по други съображения и при друга квалификация на спорното вземане. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като насочен срещу ненадлежна за материалното правоотношение страна , докато въззивната инстанция го е приела за погасен по давност , по направено в първа инстанция възражение на ответника , което възражение Софиски районен съд не е обсъждал ,тъй като е приел иска за неоснователен
Това обстоятелство е дало основание на касатора в изложение да постави шест въпроса, по допускане до касационно обжалване , с позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – следва ли въззивната инстанция да се произнася по възражението ,не следва ли делото да се върне на първа инстанция ,не е ли опорочен процеса от липсата на произнасяне по възражението с първоинстанционното решение и произнасянето му от въззивния съд , следвало ли е при обсъждане на доказателствата по възражението – свидетелски показания , съдът да се позовава на уточнение по исковата молба , направени от ищеца ,неточно и погрешно да цитира свидетелстите показания , да предпроема тълкуването им . В оспорване на изводите на съда и процесуалните му задължения по преценката на гласни доказателства са останалите въпроси – при положение че няма ясно и точно свидетелство за конкретна дата , разполага ли съда с правомощието да „ проведе тълкуване” на показанията , не е ли процесуално нарушение тълкуването на неясни фрази , при пропуски и непълноти в свидетелски показания .Накрая се поставя и въпрос от кой момент започва да тече погасителната давност по вземането за подобрания в чужд имот , при положение че подобрителят на държавен имот , негов държател , е имал очакване да го закупи , не тече ли давност от момента , в който органа откаже закупуването. Обосновка на соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3ГПК не се изтъква ,приложено е определение от практиката на ВКС по реда на чл. 288 ГПК
Постъпил е отговор от ДП „Ръководство въздушно движение” трето лице помагач на ответника Министерство на транспорта , оспорват се основанията за нейното допускане до разглеждане .Изтъква се ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС във връзка с дължимата обосновка на въпросите и връзката им с делото .Претендира присъждане на възнаграждение за правна защита
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросите в изложението, свързани с процесуалните действия на въззивния съд по обсъждане на възражение , което съдът по обжалваното пред него решение не е обсъждал, преформулират по същество един , общ въпрос , по който е налице разрешение в задължителната за съдилищата практика, вкл указанията по ТР № 1 / 2000г ОСГК в частта им , в която се очертават компетенциите на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Като съд по същество ,а не единствено като контролно- отменителна инстанция, въззивният съд следва да обсъди на свой ред доказателствата и доводите на страните , включително възраженията за погасителна давност, направени своевременно , когато същите не са били обсъдени – било поради процесуално нарушение , било по причина , че искът е приет за неоснователен и до обсъждане на защитните възражения , както в случая по делото , не се е стигнало. По процесуалните въпроси на касатора е даден отговор в тълкувателната практика , обратен на поддържания в изложението . Съответен на установената практика подход е следвал и въззивния съд в обжалваното решение . Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , по което основание , освен изложените вече съображения , не е налице и обосновка в изложението
Останалите въпроси на защитата преформулират оплакване , свързано с преценката на гласни доказателства , която преценка касаторът неправилно квалифицира като „тълкуване”. Тази насока предпоставя въпросите му , чрез които изразява оплакването си , но без да е налице връзка с решаващите съображения на съда , нито с правилата , следвани при формирането им. Тълкуват се волеизявленията и юридическите факти , които ги съдържат , например договорите , тълкуват се правните норми , а фактическите обстоятелства се преценяват въз основа на доказателствата , което въззивният съд е и направил. От кой момент започва да тече давност за вземането , което подобрилият чужд имот може да упражни според възприетото правно основание ,също е изяснен в съдебната практика въпрос и приетото от въззивния съд не е в отклонение от тази практика .
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
Разноски по определяне ,задето е депозиран отговор от юрисконсулт , в полза на третото лице помагач в случая не се дължат .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №5809 от 07.11.2011г. по гр.дело № 9645/2011г.на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .