2
Определение по гр.д.№ 805/2010 год. на ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№923
София, 14.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 805 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.248 вр.чл.80 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Д. срещу Определение № 10833 от 23.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 6209/2010 год. на Софийски градски съд. С него СГС е оставил без разглеждане частната жалба на дружеството срещу постановеното на 05.03.2010 год. по реда на чл.248 ГПК определение по гр.д.№ 3609/2010 год. на Софийски районен съд 52 с-в. С това определение СРС е отказал да измени в частта за разноските издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение, като включи заплатения адвокатски хонорар.
За да остави без разглеждане въззивната частна жалба, съставът на СГС се е позовал, че размерът на адв.хонорар нито е бил отразен в тази част на заявлението в която се сочат разноските, нито е бил представен списък по чл.80 ГПК.
Доводите по частната жалба с която е сезиран ВКС са за неправилно тълкуване на закона от страна на въззивния съд и неприложимост на разпоредбата на чл.80 ГПК към заповедното производство.
Частната жалба е допустима по смисъла на чл.276 ал.1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Приемайки, че разпоредбата на чл.80 ГПК е приложима и по отношение на заповедното производство при същевременно отчитане на спецификите му, съставът на СГС правилно е тълкувал закона. Съдът се е позовал на унифицирания формуляр на заявлението, който може да съдържа изброяване на разноските и да бъде разглеждан като списък по чл.80 ГПК в тази част. Приел е също така и възможността да бъде представен отделен списък, както това се прави в края на спорното исково производство. В случая липсва конкретизация на размера на претендираните разноски както в заявлението, така и в отделен списък. Поради това, със заповедта за изпълнение, съдът е присъдил разноски, съобразно платената държавна такса.
Въпреки липсата в Гл.ХХХVІІ ГПК на изрично препращане към чл.80 ГПК, съдът правилно и в съответствие с чл.5 ГПК е тълкувал закона. Ще следва да се отбележи и това, че в представеното със заявлението пълномощно на Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници”, посочване на размер или поне дължимост на хонорар, не се съдържа. Вярно е, че като приложение към заявлението, заедно с останалите фактури е представена и фактура за заплатена в полза на адвокатското дружество сума от 360 лв. за „производство по чл.410 от ГПК срещу С. С. БГ ЕООД”, но тази фактура не може да бъде свързана еднозначно с производството именно по това дело, въпреки изброяването и в п.13 от приложенията към заявлението.
Предвид на горното като счете, частната жалба за неоснователна, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10833 от 23.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 6209/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.