3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
гр. София, 28.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 835 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Т. срещу определение от 12.07.2010 г. по ч.гр.д. №7933/10 на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същия срещу определение на СРС от 27.04.2010 г. по гр.д.№2661/2010 г. , с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 2 355 лева –главница и 362,79 лева-лихва за забава издадена срещу К. К. Б. , поради липса на правен субект , който се идентифицира с тези имена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение , въззивният съд, след служебна справка до Национална база данни „Население” е констатирал, че лицето, срещу което е издадена обезсилената заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК не съществува . П. се е на разпоредбата на чл.9 от ЗГС, според която физическото лице се идентифицира с трите си имена и ЕГН и при положение, че второто, т.е. бащиното име на длъжника не съвпада с това на съществуващо лице, е приел, че ответникът по молбата за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е неправосубектен.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за неправилно приложение на материалния закон Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 10386 от 12.07.2010 г. по ч.гр.д. №7933/10 на Софийски градски съд,. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.