О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
София, 01.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3261/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от И. Й. А., срещу решение № 1608/16.10.2012 г. по гр.д.№1589/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България в законовия срок не изразява становище по нея.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от жалбоподател с юридическа правоспособност и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер над 5 000 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Апелативен съд-гр.София е отменено решение от 17.02.2012 г. по гр.д.№6557/2011 г . на Софийски градски съд, гражданско отделение , І-15 състав в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на касационния жалбоподател обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ над сумата 5000 лв.и в частта, с която е осъдена да заплати на адв.Д. В. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата възнаграждение над 250 лв. ,като вместо това е отхвърлен искът за разликата над 5000 лв. до 15 000 лв., отхвърлено е искането за адвокатско възнаграждение над 250 лв. до размер на сумата 750 лв., а в останалата обжалвана част решението е потвърдено. Обезщетението е присъдено за репариране причинени неимуществени вреди в резултат от повдигнато незаконно на обвинение по чл.209 ал.1 НК, по което касационният жалбоподател е бил оправдан.Прието е,че не е извършил измама, а виновно неизпълнение на договорно задължение,обуславящо гражданскоправна, но не и наказателна отговорност.Въззивният съд е намерил,че наказателният процес е продължил повече от шест години, но в съдебната фаза тази продължителност е над три години и е обусловена от процесуалното поведение на касационния жалбоподател, свързано с ненамиране на адрес за призоваване, посочен от самия него,отлагане поради представяне на болничен, отлагане, поради направено от него искане да му бъде предоставена възможност да възстанови щетите, неявяване в съдебно заседание довело до промяна на мярката му за неотклонение. Касационното производство по наказателното дело е образувано не по протест на прокуратурата, а по жалба на частния обвинител и граждански ищец.Счел е ,че за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, напускане на работа в системата на МВР, здравословни проблеми, изразяващи се в сърцебиене и безсъние е достатъчна сумата от 10 000 лв.Приел е,че с поведението си касационният жалбоподател е съпричинил вредоносния резултат в равна степен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, като е налице несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост.Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, поради наличието на противоречива съдебна практика , изразяваща се в присъждане на различни по размер обезщетения при еднородни случаи. В подкрепа на становището си представя решения на различни по степен съдилища.По нататък в изложението изразява становище,че съдът не е подложил на задълбочен анализ отражението,което е предизвикало незаконното обвинение: публикациите в медиите,накърнената професионална репутация, затрудненията да упражнява адвокатската си професия,страхът от осъждане, влошеното здраве,променената мярка за неотклонение в парична гаранция, продължилият се почти седем години процес.Намира за необоснован извода,че е съпричинил вредоносния резултат.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Същото е уредено като селективно, а не задължително.Задължение на касационния жалбоподател е да обоснове интереса от него, формулирайки материалноправен или процесуалноправен въпрос.Според разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. ОСГТК- т.1 , той трябва да е включен в предмета на спора , да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, да е от значение за изхода по конкретното дело, но не и за правилността на обжалвания въззивен акт , за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулирането му е общо основание за допустимост на касационното обжалване. Проявлението на поставения въпрос следва да бъде обосновано в изчерпателно изброените хипотези по чл.280 ал.1 ГПК, представляващи допълнителни основания за допустимост –да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван е противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Посочените общи и допълнителни основания са обуславящи за преценката дали следва да се допусне касационно обжалване. В случая в изложението по чл.284 ал.3 ГПК на практика не е изведен правен въпрос. Касационният жалбоподател не се е съобразил с разясненията , дадени с цитираното ТР и не е изпълнил задължението си да обоснове на първо място общо основание за допускане на касационно обжалване. Изложеното от касационния жалбоподател има характер на оплаквания по правилността на съдебния акт Не е направена разлика между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Оплакванията, че неправилно въззивният съд въззивният съд е определил размера на обезщетението ,че не е направил задълбочен анализ на фактите по делото и необосновано е приел съпричиняване са по правилността на решението и представляват основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК.Те обаче могат да се разгледат в производство по чл.290 ГПК,след селектиране на касационната жалба и допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Касационният съд не може сам да извежда въпроса от твърденията на касационния жалбоподател, защото ще наруши диспозитивното начало. Поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е доказано.Не може да се приеме,че е налице въпрос решаван противоречиво от съдилищата.Размерът на обезщетението по приложените съдебни решения е обусловен освен от общите критерии за справедливост и от конкретните обстоятелства по делото,които са различни . Въззивният съд е присъдил обезщетение в съответствие със задължителната практика на ВКС относно критериите за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г. т.11 и ТР № 3/2005 г. ОСГК, т.11. Необосноваването приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК има за резултат недопускане на касационно обжалване .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1608/16.10.2012 г. по гр.д.№1589/2012 г. на Софийски апелативен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: