О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
гр. София, 07.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №958 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място], срещу решение №222 от 01.12.2015г. по в.гр.д. №512/2015г. на Пловдивски апелативен съд, ГО, първи състав. С него съдът е потвърдил решение №980/03.06.2015г. по гр.д. №3279/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] /н./ [населено място], против [община], искове за сумата 823 351,14 лева, представляваща възнаграждение за периода 15.10.2007г. -16.11.2007г., претендирано на основание сключен на 25.01.2002г. договор за възлагане на обществена поръчка за сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистота, снегопочистване и зимно поддържане на територията на [община], ведно със законната лихва, считано от 24.10.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата 257 053,70 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 01.10.2009г. до 01.10.2012г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че договорът между страните е бил прекратен едностранно от общината като възложител, като твърди, че не са били налице предпоставките по чл.87 ал.1 от ЗЗД и изявлението за разваляне на договора не е породило правно действие. Твърди, че не са представени доказателства за това как именно служителите на общината са установили, че [фирма] /н./, [населено място], не изпълнява поетите от него задължения. Счита, че от ангажираните по делото доказателства се установява точното изпълнение на задълженията му като изпълнител по договора, сключен с [община]. Счита за неправилен и извода на въззивната инстанция, че претендираните вземания са погасени с изтичането на тригодишен давностен срок, тъй като съставляват периодични плащания. Поддържа, че не е налице единен правопораждащ факт по отношение на задължението за плащане на възнаграждението по договора за изработка, тъй като за да възникне задължение за плащане, възложителят следва да приеме работата.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп на решението до касация по въпроса: Периодично ли е плащане, което има различен правопораждащ факт, а именно задължение на възложителя за извършване на работа и нейното приемане от страна на възложителя, като плащането за извършената работа е фиксирано ежемесечно? Сочи, че Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №579 от 10.08.2011г. по т.д. №957/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и. определение №126 от 23.02.2009г. по т.д. №571/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., в които се приема, че характерът на задължението за заплащане на възнаграждение по договор за изработка не се променя и не се превръща в периодично, когато съконтрахентите са уговорили разсроченото му изплащане по схема или са въвели различен от диспозитивната разпоредба на чл.266 ал.1 от ЗЗД режим на разплащане.
Ответникът [община] оспорва жалбата, като твърди липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК. Твърди, че не е налице произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Претендира да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 25.01.2002г. след провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка, между страните е сключен договор за сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистота, снегопочистване и зимно поддържане на територията на [община] за районите Централен, Източен, Западен, С. и район Т.. Приел е, че към 15.10.2007г. договорът е бил валидно прекратен от страна на ответника в качеството му на възложител поради неизпълнение от страна на ищеца. Независимо от това е намерил за недоказано и твърдението на ищеца да е изпълнявал задълженията си по договора през процесния период. Също така е посочил, че дори претендираните главно и акцесорно вземане да са възникнали в посочения от ищеца размер, те биха били погасени по давност към датата на предявяване на исковата молба – 24.12.2012г. Приел е, че се касае за периодично плащане и съответно е приложима тригодишната давност, тъй като падежът на плащанията по процесния договор е уговорен през предварително определени интервали от време, самите плащания са определяеми, правопораждащият факт е един – самият договор за възлагане на обществената поръчка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящата хипотеза формулираният от касатора [фирма] /н./, [населено място], въпрос е обуславящ за изхода на конкретното дело, но не е налице релевираната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. На правния въпрос дали вземането за ежемесечно повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение по договор за услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци, представлява вземане за периодично плащане е даден отговор в решение №113/23.06.2016г. по т. д. №1922/2015г., на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което формира задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. В същото е възприето, че ежемесечно повтарящи се вземания за възнаграждение по договор за услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци, което е с уговорен падеж и определяемо по размер, са вземания за периодични плащания, които се погасяват с изтичане на 3-годишна давност по чл. 111 б.”в” от ЗЗД. Следва да се отбележи, че посочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК определения на ВКС са постановени по реда на чл.288 от ГПК и съответно не съставляват задължителна за съдилищата практика съгласно разясненията в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното решение по чл.290 от ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 32942 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №222 от 01.12.2015г. по в.гр.д. №512/2015г. на Пловдивски апелативен съд, ГО, първи състав.
ОСЪЖДА [фирма], в несъстоятелност, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от синдика С. Х., да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с адрес [населено място], пл.”С. С.” №1 разноски за касационното производство в размер на 32942 лева /тридесет и две хиляди деветстотин четиридесет и два лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.