2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
гр. София, 26.11.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2393 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Т. Л. Х. срещу решение № 410/20.02.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 5120/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 4644/28.06.2017 г. по гр. дело № 19429/2014 г. на Софийския градски съд (СГС), са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Т. И. М. и М. П. М. (заместили, починалия в хода на първоинстанционното производство, първоначален ответник П. М. М.), искове с правно основание чл. 19, ал. 3 и чл. 92 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 08.12.2012 г., за продажба на апартамент в [населено място],[жк]-II, [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 9, ап. 73 (ведно с принадлежностите му, подробно описан) за цена 78 000 лв., както и за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 6 081.63 лв. – договорена неустойка в чл. 8, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 2 от предварителния договор, за периода 08.12.2013 г. – 11.07.2014 г., както и сумата 500 лв. – разходи по осигуряване на техническата възможност за изповядване на сделката, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.07.2014 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката Т. Л. Х., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли да се приеме от въззивния съд, че предварителен договор е бил развален чрез едностранно едностранно волеизявление на продавача, без да е изследвал въпроса за наличието на всички предпоставки по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД; 2) неизправността на ищеца основание ли е за отхвърляне на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор; и 3) правилно ли въззивният съд е оставил без уважение, направените от ищцата в т. 1.3 от въззивната жалба, искания за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, за установяване на посоченото обстоятелство, което твърди, че е узнала след постановяване на първоинстанционния съдебен акт. По отношение на първите два въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 100/03.07.2012 г. по търг. дело № 307/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 203/30.01.2012 г. по търг. дело № 116/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, а вторият въпрос – в противоречие с решение № 28/01.07.2011 г. по търг. дело № 207/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 72/14.07.2011 г. по търг. дело № 659/2010 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение № 455/19.12.2013 г. по гр. дело № 3635/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на третия въпрос, жалбоподателката поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В изложението се сочи и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като се поддържа, че предвид изложеното относно горните въпроси, въззивното решение било очевидно неправилно.
Ответниците Т. И. М. и М. П. М. в отговора на касационната жалба излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да намери за неоснователен иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че процесният предварителен договор, сключен между първоначалния ответник П. М. (наследодател на заместилите го в процеса двама ответници) като продавач и жалбоподателката-ищца като купувач, е бил развален чрез едностранно изявление на продавача, поради неизпълнение на задълженията на купувача да заплати остатъка в размер 74 000 лв. от уговорената продажна цена както в рамките на крайния договорен за това срок 09.12.2013 г., така и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. За да достигне до този извод, САС е установил, че пред Софийския районен съд (СРС) между страните е било образувано друго гр. дело № 16008/2014 г. – по иск на първоначалния ответник по настоящото дело П. М. срещу жалбоподателката-ищца по настоящото дело за връщане на процесния и по настоящото дело недвижим имот, чието владение е било предадено на ищцата въз основа на процесния предварителен договор, като по това друго дело не са били приети за разглеждане като насрещни, исковете на жалбоподателката-ищца, разгледани по настоящото дело. Въззивният съд е приел също, че предявената по съдебен ред по това друго дело, искова претенция на продавача за връщане на имота включва в обхвата си твърдението, че е отпаднало основанието (процесният предварителен договор), на което ищцата-купувач осъществява фактическата власт върху имота, както и че при безспорно установеното по настоящото дело неизпълнение на задължението ? за заплащане на остатъка от цената, то от момента на получаването на преписа от исковата молба по другото дело за нея е започнал да тече срок за изпълнение на това задължение, като такова изпълнение не е последвало в рамките на едномесечния срок за отговор на исковата молба, който срок съдът е намерил за подходящ за изпълнението на задължението ? на купувач. Отделно от това, възивният съд е изложил и алтернативни мотиви – дори и да се приеме, че исковата молба по другото дело за връщането на имота не съдържа изявление за разваляне на процесния предварителен договор, то той е бил развален с връчването в рамките на първоинстанционното производство по настоящото дело на жалбоподателката-ищца на отговора на исковата ? молба и приложенията му, сред които са две покани, съдържащи изявления за развалянето.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване на така мотивираното и постановено въззивно решение.
Като е приел, че искът на жалбоподателката по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на процесния предварителен договор е неоснователен, тъй като договорът е развален поради неизпълнението на задължението ? като купувач да заплати остатъка от договорената цена, въззивният съд е разрешил втория формулиран от жалбоподателката правен въпрос, не в противоречие, а в съответствие с трайно установената практика на ВКС, израз на която са и посочените и цитирани от самата жалбоподателка, решение № 28/01.07.2011 г. по търг. дело № 207/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 455/19.12.2013 г. по гр. дело № 3635/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази практика на ВКС, предвид разпоредбата на чл. 362 от ГПК, неизправността на ищеца, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му по предварителния договор, не е основание за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и не е пречка договорът да бъде обявен за окончателен със съдебното решение, при условие, че в двуседмичен срок от влизането му в сила ищецът изпълни задълженията си, но само ако предварителният договор продължава валидно да обвързва страните – не е развален или прекратен. Предвид липсата на противоречие между практиката на ВКС и обжалваното въззивно решение по втория формулиран от жалбоподателката правен въпрос, по отношение на последния не е налице наведеното от нея допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият формулиран от жалбоподателката правен въпрос по приложението на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД не съставлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като този въпрос не е обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд за отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. САС не е изследвал наличието на никоя от трите алтернативни предпоставки по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД (каквато е постановката на въпроса), тъй като в решаващите си мотиви е приел, че процесният предварителен договор е развален в хипотезата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД (макар да не е посочил изрично тази законова разпоредба), а именно – че с връчването на ищцата-купувач (сега касатор) на преписа от исковата молба на продавача П. М. за връщането на владението върху процесния имот (в производството по по-рано образуваното между страните друго гр. дело № 16008/2014 г. по описа на СРС), на нея ? е бил даден подходящ едномесечен срок за изпълнение на задължението ? за заплащането на остатъка от продажната цена, но такова изпълнение не е последвало, включително до приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция по настоящото дело. Жалбоподателката не е формулирала в изложението си правен въпрос относно тези решаващи мотиви на въззивния съд, а и те са в пълно съответствие с трайно установената практика на ВКС, намерила израз и в посоченото от самата жалбоподателка, решение № 203/30.01.2012 г. по търг. дело № 116/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, както и в цитираното в него, решение № 178/12.11.2010 г. по търг. дело № 60/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС.
Формулировката на третия правен въпрос в изложението към касационната жалба изисква преценка относно правилността на конкретно процесуално действие на въззивния съд (оставянето без уважение на направеното от ищцата с т. 1.3 от въззивната ? жалба, доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел), поради което и този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а още по-малко е въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Отделно от това, нито в изложението си, нито при оплакванията си в касационната си жалба, жалбоподателката дори не сочи обстоятелствата, за които е искала разпита на отказания ? от САС свидетел, а още по-малко – значението на тези обстоятелства за спора по делото, за да обоснове твърдението си за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд. В направеното с т. 1.3 от въззивната ? жалба доказателствено искане за разпита на свидетеля, тези обстоятелства са посочени (а именно – че в срока за сключване на окончателен договор продавачът предлагал процесния имот за продажба на трети лица), но и там не е посочено тяхното значение за спора по делото, поради което не може да се направи обоснован извод за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – доколкото и доводите на жалбоподателката за очевидна неправилност на въззивното решение не се основават на нещо различно от обсъденото по-горе.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата им в касационното производство, в размер 250 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 410/20.02.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 5120/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. Л. Х. да заплати на Т. И. М. и М. П. М. сумата 250 лв. (двеста и петдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: