4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София, 29.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 750/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Х. Б., П. Д. М., В. Д. М. и П. И. П., всички от гр. Пловдив, чрез процесуалния им представител адв. И. К., срещу определение № 126 от 06.07.2010 г. по т. д. № 905/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от частните жалбподатели молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК и чл.304 от ГПК на влязлото в сила решение № 161 от 10.04.2009 г., постановено по т. д. № 962/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, ТО, 18 състав.
В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частните жалбоподатели поддържат, че са процесуалноправно легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила решение на предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 от ГПК основание, тъй като макар да не са участвали в производството, приключило с постановяване на решението, е следвало да бъдат конституирани като ответници по иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК в качеството на задължителни другари. Позовават се на незаконосъобразност на изводите на тричленния състав за липса на предпоставките за отмяна по чл.304 от ГПК с аргументи, че доколкото с решението са признати за несъществуващи вписани по партидата на ЖСК „А.” обстоятелства, касаещи избора им за членове на управителните органи на Кооперацията, те са засегнати от правните последици на решението и имат право да искат отмяната му по реда на чл.304 от ГПК.
Ответницата по частната жалба С. Г. П. с постоянен адрес в гр. Ивоар, К. Б., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор, депозиран от процесуалния й представител адв. С. С.. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ответникът по частната жалба ЖСК „А.” – гр. Пловдив не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по т. д. № 905/2008 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е образувано по молба на Н. Х. Б., П. Д. М., В. Д. М. и П. И. П. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 161 от 10.04.2009 г. по т. д. № 962/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. С решението, предмет на исканата отмяна, е признато за установено по предявен от С. Г. П. против ЖСК „А.” – гр. Пловдив иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК във вр. с чл.604 от ГПК, че вписаните с решение от 02.05.1990 г. обстоятелства в Регистъра за ЖСК – промени в Управителния съвет и Ревизионната комисия на ЖСК „А.”, са несъществуващи. Отмяната на решението е поискана на основанията по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК и чл.304 от ГПК, заявени при условията на евентуалност. Молителите са обосновали активната си легитимация с твърдения, че в качеството на членове на Управителния съвет и на Ревизионната комисия на ЖСК „А.”, вписани в Регистъра на ЖСК с решението от 02.05.1990 г., е следвало да участват като задължителни другари в производството по иска за установяване несъществуването на вписаните обстоятелства, но незаконосъобразно не са били призовани и конституирани в процеса, респ. че като лица, засегнати от силата на пресъдено нещо на решението, имат право да искат отмяната му при предпоставките на чл.304 от ГПК.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна по съображения за процесуалната й недопустимост, тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че молителите не са легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 962/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, тъй като не са участвали като страни в производството по делото, каквото е изискването на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, и нямат качеството на необходими другари по смисъла на чл.172 от ГПК /отм./, респ. чл.216, ал.2 от ГПК, овластени от чл.304 от ГПК да претендират отмяна на решение, постановено без тяхно участие в съдебен процес, воден между други лица.
Обжалваното определение е правилно.
Правото да инициират производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл.303, ал.1 от ГПК, е признато от процесуалния закон единствено и само в полза на лицата, които са участвали като страни – главни или подпомагащи, в производството, по което е постановено решението. Този извод произтича от буквалния текст на нормата на чл.303, ал.1 от ГПК, която гласи, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато са осъществени специфичните за всяко от основанията по чл.303, ал.1, т.1-т.7 от ГПК предпоставки. Трети лица, неучаствали като страни по делото, приключило с постановяване на влязлото в сила решение, нямат право да искат отмяна на решението и не притежават активна процесуалноправна легитимация да сезират Върховния касационен съд с молба за отмяна по реда и на основанията, визирани в чл.303 от ГПК. Молителите не са участвали като страни в производството по т. д. № 962/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, поради което изводът на тричленния състав, че те не са легитимирани да инициират производство за отмяна на постановеното по делото решение на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, е обоснован и кореспондира с разпоредбите на закона.
Законосъобразен е и изводът за отсъствие на легитимация в полза на молителите да искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 от ГПК. Отмяната по чл.304 от ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу последиците на влязлото в сила съдебно решение, предоставен на определена категория трети лица, които не са взели участие в делото, но са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Кръгът от лица, носители на правото на отмяна по чл.304 от ГПК, е очертан изрично в самата разпоредба на чл.304 от ГПК чрез препращане към разпоредбата на чл.216, ал.2 от ГПК /аналогична на чл.172, ал.2 от отм. ГПК/. Последната урежда института на необходимото другарство – задължително и факултативно, от което следва, че легитимирани да искат отмяна са само онези неучаствали в делото трети лица, които като носители на правото на иск относно спорното правоотношение е следвало да участват като главна страна в процеса в качеството на необходими другари. Правилно е становището на тричленния състав, че молителите нямат качеството на необходими другари по смисъла на чл.172, ал.2 от ГПК /отм./, респ. чл.216, ал.2 от ГПК, в производството по иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК и поради това не са легитимирани да искат отмяна на решението, с което е уважен искът. Искът с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК е предявен от член-кооператор в ЖСК „А.” – ищцата С. П., с цел установяване несъществуването на обстоятелства, вписани с решение от 02.05.1990 г. по партидата на Кооперацията. Надлежен ответник по иска е единствено ЖСК „А.”, по чиято партида са вписани атакуваните като порочни обстоятелства, не и физическите лица, избрани за членове на управителните й органи и вписани като такива с решението от 02.05.1990 г. Дори да са засегнати от правните последици на решението, с което вписаните обстоятелства са признати за несъществуващи, молителите нямат право да искат отмяна на решението на основание чл.304 от ГПК поради факта, че не са съществували основания за конституирането им в качеството на необходими /задължителни/ другари като главна страна – ответник, наред с надлежния ответник ЖСК „А.”, в производството за разглеждане на иска по чл.537, ал.2 от ГПК. Молбата за отмяна, подадена от лица извън кръга на посочените в чл.304 от ГПК във вр. с чл.216, ал.2 от ГПК, е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение по т. д. № 905/2009 г. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 126 от 06.07.2010 г., постановено по т. д. № 905/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на Н. Х. Б., П. Д. М., В. Д. М. и П. И. П., всички от гр. Пловдив, за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК и чл.304 от ГПК на влязлото в сила решение № 161 от 10.04.2009 г. по т. д. № 962/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, ТО, 18 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :