2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
С., 21.11.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. N 870/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма] – [населено място], за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 1151 от 06.07.2011 г., постановено по т. д. № 184/2011 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата 194 283.20 лв., ведно със законната лихва от 28.02.2008 г. до окончателното плащане, и сумата 76 656.32 лв. – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. В молбата се твърди, че срещу осъдителните части на въззивното решение е подадена касационна жалба, което обуславя правния интерес за страната да поиска спиране на изпълнението при условията на чл.282, ал.2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите в молбата, констатира следното :
С решение № 1151 от 06.07.2011 г. по т. д. № 184/2011 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, след отмяна на решение от 07.10.2010 г. по т. д. № 499/2008 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният по реда на чл.211 ГПК от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.265, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 207 800 лв. – обезщетение за некачествено изпълнение на СМР по договор от 01.04.2003 г., и е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 76 656.32 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение за извършени СМР по договор от 01.04.2003 г., ведно с разноски за въззивното производство. Със същото решение е потвърдено решението по т. д. № 499/2008 г. в останалата обжалвана от [фирма] част, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу [фирма] за разликата над сумата 76 656.32 лв. до предявения размер от 77 117.58 лв. От приложените към молбата по чл.282, ал.2 ГПК доказателства се установява, че въззивното решение е връчено на [фирма] на 25.07.2011 г. На 24.08.2011 г. дружеството е депозирало пред Софийски апелативен съд касационна жалба, придружена с изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, срещу осъдителната част на въззивното решение за сумата 76 656.32 лв. и срещу частта от решението, с която е отхвърлен предявеният против [фирма] насрещен иск за сумата 207 800 лв.
В изпълнение на разпореждане от 17.11.2011 г., с преводно нареждане от 18.11.2011 г. до ТБ [фирма], молителят [фирма] е превел по сметката на Върховен касационен съд сумата 76 656.32 лв., предназначена да послужи като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК във връзка с искането за спиране на изпълнението на решението по т. д. № 184/2011 г. на Софийски апелативен съд. Сумата е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения на 18.11.2011 г., видно от изготвената на 21.11.2011 г. служебна справка.
При така изложените обстоятелства настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение в частта относно осъждането на дружеството – молител да заплати на [фирма] обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 76 656.32 лв. Въззивното решение е обжалвано в осъдителна част с подадена в срок редовна касационна жалба и е внесено надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т.1 от ГПК в размер на присъдената сума, с което са изпълнени условията на процесуалния закон за спиране на изпълнението.
Неоснователно е заявеното в молбата по чл.282, ал.2 ГПК искане за спиране на изпълнението на въззивното решение по отношение на сумата 194 283.20 лв. Постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1151 от 06.07.2011 г. не съдържа произнасяне по предявен срещу [фирма] осъдителен иск за сумата 194 283.20 лв., а и от мотивите към решението е видно, че такъв иск не е бил предмет на въззивно обжалване в производството по същото дело. Не е налице невлязло в сила осъдително въззивно решение, чието изпълнение би могло да бъде спряно по реда на чл.282, ал.2 ГПК, с оглед на което направеното в този смисъл искане следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 282, ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на въззивно решение № 1151 от 06.07.2011 г. по т. д. № 184/2011 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 76 656.32 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение за извършени СМР по договор от 01.04.2003 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за спиране на изпълнението решение № 1151 от 06.07.2011 г. по т. д. № 184/2011 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, в частта относно сумата 194 283.20 лв.
Да се издаде препис от определението на [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: