3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София, 16.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2041/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К., [населено място], срещу въззивно решение №210 от 04.12.2012 г. по гр. дело №467/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.06.2012 г. по гр. дело №380/2010 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решенеие са отхвърлени предявените искове от касатора срещу С. Р. Н. за отнемане в полза на държавата имущество на обща стойност 227 584.09 лв. и е прекратено производството по иска за отнемане в полза на държавата на 100 дружествени дяла от капитала на [фирма], притежавани от С. Р. Н., с номинална стойност 5 000 лв.
Ответникът по касационната жалба С. Р. Н., [населено място], оспорва жалбата.
П. на Република България не е заявила становище.
С. Р. Н. е подал частна жалба срещу решение №210 от 04.12.2012 г. по гр. дело №467/2012 г. на Варненския апелативен съд в частта относно отказа за присъждане на деловодни разноски 15 000 – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Варненския апелативен съд е приел, че съобразно разпоредбите на чл.3 и чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ производството за отнемане в полза на държавата на имущество се провежда когато са налице кумулативно всички посочени там предпоставки, а именно: влизане в сила на осъдителна присъда срещу лицето за някое от престъпленията по НК, изброени в чл.3,ал.1,т.1-25 ЗОПДИППД/отм./; да е установено, че притежаваното имущество е на значителна стойност и имуществото да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. С определение на В. по НОХД № 6334/05 г. е одобрено споразумение, с което С. Р. Н. се е признал за виновен в това, че на 12.12.1996 г. е направил опит да отнеме чужда движима вещ на стойност 750000 неденоминирани лева, за което му е наложено наказание по чл.195, ал.2, вр.с ал.1, т.2, 3 и 5, вр. с чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1,т.2 и чл.58, б.”а” НК – лишаване от свобода за срок от една години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години. Към датата на проверката ответникът по исковете притежава имущество, състоящо се от три леки автомобила, 100 дружествени дяла с номинална стойност в размер на 5000 лв, две суми от 32.09. лева и за проверявания период е отчуждил седем леки автомобила. По делото обаче са събрани доказателства за наличие на средства за придобиване на имуществото от законен източник.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за правното значение на причинната връзка между престъплението, за което е осъдено проверяваното лице и придобиването на имущество на значителна стойност и дали при наличие на доказателства за цената на придобитото имущество, оценяването му по пазарна стойност трябва да стане след надлежно оспорване по реда на ГПК. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалване на решение №210 от 04.12.2012 год. по гр. дело №467/2012 г. на Варненския апелативен съд по касационната жалба на К. . Повдигнатите въпроси не са обусловили изхода на делото, защото въззивният съд е приел, че в конкретния случай по делото е установено наличието на законен източник за придобиване на имуществото. По тази причина предпоставките за отнемане на процесното имущество не са налице поради невъзможността да се направи обосновано предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на ответника по иска.
По частната жалба на С. Р. Н.. Изложени са твърдения за произнасяне по правния въпрос за възможността да се присъдят деловодни разноски, които не са направени.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №210 от 04.12.2012 год. по гр. дело №467/2012 г. на Варненския апелативен съд по частната жалба на С. Р. Н.. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК разноските трябва да са заплатени. Не може да бъдат присъдени само уговорени разноски и такива, за които не са представени доказателства за плащането им. Договорът за правна защита и съдействие като диспозитивен документ удостоверява съдържанието на уговорените насрещни права и задължения на страните, а изпълнението им се удостоверява със свидетелстващ документ – разписка, каквато в случая няма.
Съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски за касационната инстанция и те трябва да останат за страните така, както са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №210 от 04.12.2012 г. по гр. дело №467/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.