3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
[населено място], 20.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 911 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 699 от 27.05.2011 постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 381/2011г., с което е потвърдено решение № 30 от 05.01.2011г. на Варненски районен съд по гр.д. №3682/2009г. в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на * с площ * кв.м. по скица, а по документ за собственост от * кв.м., в кв. * по плана на [населено място], [община], заедно с построените в него стопански постройки с площ * кв.м. предявен от Д. С. Й., М. В. Б. и К. В. З. против Г. К. Г., Н. К. Г., С. Н. Д. и Н. К. Н.. П. решение е влязло в сила в частта, с която е допусната делба на едноетажна жилищна сграда в същото дворно място между ищците и ответника Н. Н..
Касационната жалба е подадена от ищците Д. С. Й., М. В. Б. и К. В. З. чрез пълномощника им адв. П.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържат, че съдът се е произнесъл по няколко въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. На първо място са въпросите: допустима ли е делба на имоти при неустановена съсобственост, може ли съдът да се произнася по въпроси, по които не е бил сезиран и намира ли приложение в случая чл. 38, ал.1 ЗС и ППВС № 2/82г., б.”д” и „е” доколкото не е установена собствеността на една от сградите в имота. Вторият въпрос е дали представеният протокол за даване на строителна линия от 1966г. съставлява декларация-съгласие на собственика по см. на чл. 56 З./отм./ и дали при липса на надлежно съгласие сградата не е съсобственост на наследниците по приращение.
Ответникът Н. К. в писмения си отговор излага подробни съображение за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Съдът е сезиран с иск за съдебна делба на недвижим имот останал в наследство от В. Н. Й., починал 2007г. и неговия баща Н. В. Й., починал 1987г., а именно: дворно място в [населено място] с площ * кв.м. по документ за собственост, а по скица от * кв.м., съставляващо * от кв. * , заедно с жилищна сграда на * кв.м. и стопански постройки, застроени на * кв.м. Установено е, че в имота съществува и масивна двуетажна жилищна сграда с гараж, както и второстепенни постройки, изградени преди 1987г., чийто едноличен собственик претендира да е ответникът Н. К. Н..
В. съд е намерил за доказано, че наследодателят Н. В. Й. е бил собственик на къща и сайвант в [населено място] с дворно място от * кв.м. като имотът е представлявал съпружеска имуществена общност със съпругата му К. М. Й.. Дяловете на съсобствениците съдът е определил, отчитайки извършеното дарение от К. Й. в полза на В. Й. и от Г. Г., Н. Г. и С. Д. в полза на Н. К. Н..
За да отхвърли иска за делба на дворното място съдът е изтъкнал, че намира приложение разрешението на ППВС № 2/82г., б.”д” и „е”, тъй като при наличните две жилищни сгради в имота – едната съсобствена, а другата собственост на един от съделителите, то дворното място представлява обща част и не може да бъде предмет на делба съгласно чл. 38, ал.1 ЗС.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият, релевантен за спора, въпрос според касаторите е: допустима ли е делба на имоти при неустановена съсобственост, следва ли съдът да се произнася по въпроси, по които не е бил сезиран, намира ли приложение в случая чл. 38, ал.1 ЗС и ППВС № 2/82г., б.”д” и „е” доколкото не е установена собствеността на една от сградите в имота. Тъй като въззивният съд е отхвърлил иска за делба, позовавайки се на ППВС № 2/82г., то от значение за изхода на спора е именно последната част на поставения въпрос – относно приложението на постановлението. Според разрешението в б.”д” от ППВС №2/82г. е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Хипотезата на б.”е” пък има предвид съсобствен парцел и сграда в него, в която отделни етажи принадлежат на различни собственици. Видно е, че относима към настоящия случай е само първата хипотеза. Доколкото въззивният съд е приложил разрешението на ППВС №2/82г., б.”д” спрямо хипотеза, различна от посочената в постановлението, а именно при наличие на две сгради в имота, от които едната е съсобствена, а другата е индивидуална собственост на съделител, то е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Вторият посочен въпрос дали представеният протокол за даване на строителна линия от 1966г. съставлява декларация-съгласие на собственика по см. на чл. 56 З./отм./ и дали при липса на надлежно съгласие сградата не е съсобственост на наследниците по приращение не е разрешен от съда в обжалваното решение. Делба на двуетажната жилищна сграда не е поискана, съделителят Н. Н. е заявил в отговора на исковата молба, че претендира тя да е негова лична собственост и ищците не са оспорили това твърдение, напротив потвърдили са, че не искат делба на тази сграда. При това положение съдът не е разглеждал представените доказателства относно сградата. Затова касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
При горния извод за наличие на основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК не следва да се обсъждат посочените в жалбата решения на Върховния касационен съд, още повече, че те не са представени с жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 699 от 27.05.2011 постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 381/2011г. по касационната жалба на Д. С. Й., М. В. Б. и К. В. З..
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: