5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
С., 15.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Т.
гр. дело №2147/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. чрез пълномощника му адв. Н. М. срещу решение № 6815 от 15.10.2013г по в.гр.дело № 2286/2013г. на Софийски градски съд , с което в производство по чл.258 и сл. ГПК е потвърдено решение от 05.11.2012г по гр.д. № 48/20129г на Софийски районен съд, произнесено по иск на основание чл. 45ал.1 от ЗЗД за неговото отхвърляне изцяло .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква грубо противоречие с практиката на ВКС ,основание по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 от ГПК , прави се сравнение с решения от константната практика на ВКС по които е приеман за осъществен състава на обида и клевета. Приложени са решения на наказателни състави , както и реш.№891 от 2012г по гр.д № 183/2002г ІV г.о за да се подчертае , че дори косвения намек относно свързване личността на ищеца с корупция в Държавата представлява деликт . Д. се състои предимно от разпространение на неверни клеветнически твърдения , разпространение на обиди включително обиди които се съдържат в „оценъчни съждения” и по аргумент за по- силното основание правният извод важи за процесния деликт. Не е формулиран въпрос.
Поддържа се и противоречие с константната практика на ВКС поради оплакването за игнориране , превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата,която практика се илюстрира с цитирани от защитата решения по наказателни дела на ВКС . Изтъква се нарушение на Конституцията и чл. 235 ал.2 и ал.3 , чл. 236 ГПК по отношение изискването за мотивираност , не е обсъден довода защо е налице злоупотреба с права , нито че твърденията на ответника не отговарят на истината. Изтъкнати са задълженията на Националния съд по чл. 47 от Х. на основните права в ЕС и чл. 6 ал.1 Е. да проведе справедлив процес , което според защитата очевидно не е спазено от въззивния съд. В тази връзка са формулирани въпроси : Представлява ли касационно отменително основание факта , че въззивния съд демонстративно не е събрал доказателствата , за които страната своевременно е предявила искания , че като е отхвърлил иска като недоказан , въззивният съд черпи права за ответника – деликвент от собственото си противоправно поведение ; че не е изготвен пълен доклад с конкретизиран пълен предмет на доказване ; че не е обсъдил основните доводи за извършени процесуални нарушения ;че не е мотивирал решението си ;че е погазил правото на защита на ищцовата страна . Представлява ли отменително основание написаното , че почти всички неверни ,позорни ,клеветнически и обидни твърдения според съдебния състав били „ оценъчни съждения” и не следва да се доказват . Представлява ли разпространяването посредством вестник представляващ национален ежедневник на „клеветнически твърдения „съдържащи единствено неверни ,позорни ,клеветнически и обидни твърдения , деликт и длъжен ли е българския съд да присъди обезщетение за вреди от такъв деликт,което неправомерно не е извършил въззивния състав Представлява ли основание за отмяна факта ,че въззивния съдебен състав грубо е нарушил Първичното право на ЕС , като е отказал осъдително решение . В касационната жалба се отправя искане на основание чл.269 ал.3 ГПК ВКС да спре производството и да отправи до Съда на ЕС запитване относно тълкуването на чл. 74 от Х. за основните свободи ,по специално отказът на българския съд да защити посредством осъдително решение честта и достойнството на прогресивни личности ,като въпросите по изложението са преформулипани като запитване към този съд
Отговор от ответника не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението се изтъкват причини , считани от защитата като основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК без да бъде изведен конкретен правен въпрос , който да изпълни общото , отнасящо се до всички основания на чл. 280 ал.1 от ГПК условие на обосновката по този ред . Преди всичко ,в изложението по член 274 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора , индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства , в каквато насока са доводите на касатора. Прилагането на решения от практиката на ВКС ,или на въззивни съдилища по дела , по които при искове на същото основание, но при друга установена фактическа обстановка се е стигало до осъдително решение , не е основателен довод за допускане до касационно обжалване . Независимо от приложения набор съдебни решения , не е налице и обосновка по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и по множеството въпроси , които изразяват касационни оплаквания и оплаквания за несправедлив процес без връзка с конкретно произнесените в решението правни въпроси , от които зависи изходът на делото. Изложението неправилно отъждествява оплаквания срещу решението по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК, или оценката на ищеца ,че процесът е несправедлив, с формулирането на правен въпрос , по прилагането правен източник при решаване на спора . Като въпрос по критерия на чл. 280 ал.1 защитата неотносимо формулира питане представляват ли нейните негативни твърдения за действията на съда отменително основание ,или нарушение на първичното европейско право , което също няма връзка с решаващите фактически изводи на въззивния съд по контратното решение , нито с процесуалните правила, относимо приложени в доказателствения процес по настоящето дело. Приобщаването на искани доказателства към делото не е безусловно , те трябва да са допустими и относими , да се отнасят до обстоятелства, които подлежат на доказване като фактически твърдения . В. съд не е постановил решение при липса на мотиви , а се е позовал на чл.272 ГПК като е възприел фактическите и правни констатации на първостепенния съд и е обсъдил оплакванията в жалбата .Изследвал е предпоставките за ангажиране на търсената отговорност за деликт , елементите на фактическия състав , като е посочил, а след това обсъдил и преценил изявленията на ответника , дали основание на иска. Посочено е защо съдът не намира с тях да е накърнено достойнството на ищеца като личност , професионалист и общественик , както и защо не се установява противоправно поведение на ответника. Съображенията за липса на противоправност при изявления от естеството на обсъдените и с оглед обстоятелствата , при които са направени – в пределите за упражняване правото на защита по дело ,без да е установена злоупотреба с това право,не са в противоречие ,а в съответствие с установената практика на ВКС по реда на чл. 290 , чл. 291 ГПК (реш.№1347 от 2008г по гр.д №5006/2007 ІІ г.о, реш. № 758 от 11.02.2011г по гр.д №1243/2009г ІV г.о, реш.№257 от 2011 по гр.д № 1149/2009г ІV г.о ,реш. № 809 от 2011г по гр.д № 1573/2009г ІV г.о).Ето защо касационно разглеждане на жалбата не следва да се допуска по същество .
Няма основания да се приеме довод за стълкновение с чл. 267 ,параграф трети от Договора за функциониране на ЕС и да се оправи запитване до Съда на Европейските общности. Неоснователно е искането за спиране на делото и отправяне на запитване по въпроси , които не са свързани с тълкуване , а изразяват оплакване за незачетени основополагащи принципи , залегнали както в общностното право , така и във вътрешното законодателство . Н. , при липса на връзка с предмета на делото е направеното с жалбата искане за тълкуване на чл. 47 от Х. поради това, че не е постановено осъдително решение по иска на жалбоподателя
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на Н. М. Н. ,чрез пълномощник Н. М. и съдебен адр. [населено място] ,за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по настоящето дело .
Не допуска касационно обжалване на решение № 6815 от 15.10.2013г по в.гр.дело № 2286/2013г. на СГС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .