3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София,12.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 73/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адвокат К. Н. от САК, срещу решение № 1522 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 755/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-9 състав решение № 5434 от 23.11.2010 г. по гр. д. № 8856/2009 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 70 000 лв. до пълния претендиран размер 100 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. К. счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени получените от него в резултат на произшествието тежки травматични увреждания и последиците от тях.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос е решен в отклонение от практиката на Върховен касационен съд – решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на Второ търговско отделение, както и че по този въпрос ВКС следва да се произнесе, за да се създаде единен критерий при присъждане на застрахователните обезщетения за неимуществени вреди от съдилищата на различните нива, което ще доведе до точното прилагане на чл. 52 ЗЗД и до развитието на правото.
Ответникът – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 11.01.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което, след частична отмяна на първоинстанционния акт, на ищеца е присъдена допълнително сумата 30 000 лв., въззивният съд е преценил, че с оглед вида, тежестта и последиците от получените травматични увреждания, продължителността на понесените болки и страдания, както и предвид възрастта на пострадалото лице, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е определеното от Софийски градски съд обезщетение в размер на 60 000 лв., като е приел, че същото следва да бъде присъдено изцяло, а не да се редуцира наполовина, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Според решаващия състав, фактът, че процесният автомобил е бил претоварен и че е управляван от лице, което е употребило алкохол, не може да обоснове извод за причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия пътен инцидент, при който са получени уврежданията.
Независимо, че е от значение за изхода на спора, поставеният от касатора материалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не са осъществени поддържаните по отношение на него основания.
На първо място, не може да се приеме, че е налице противоречие на въззивното решение с представеното по делото решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, Второ търговско отделение, постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно детерминирането на критерия „справедливост”. При постановяване на обжалвания акт решаващият състав е съобразил указанията по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4 от 1968г, като е взел предвид всички онези конкретни обстоятелства, имащи значение за определяне размера на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, които са напълно различни от тези по цитираното решение на ВКС.
Неоснователно е и становището, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Наличието на цитираната по-горе задължителна съдебна практика, както и формираната такава по реда на новия ГПК, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1522 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 755/2011 г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: