3
Определение по ч.т.д.№ 586/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№928
София, 30.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Никола Хитров
Дария Проданова
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 586 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 9208 от 17.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 6202/2010 год. на Софийски градски съд.
С него е потвърдено разпореждането от 30.03.2010 год. по гр.д.№ 13455/2010 год. на Софийски районен съд, 45 с-в. С това разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил искането на акционерното дружество за издаване на основание чл.417 т.3 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане по договор за търговска продажба (при условията на периодично изпълнение) на канцеларски и офис материали. Договорът е с нотариална заверка на подписите.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК.
При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
Продавачът [фирма] е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 6892.34 лв. главница и 7211.52 лв. неустойка, позовавайки се на неизпълнено задължение за заплащане на доставени стоки, за които вземания са съставени 3 бр.фактури, както и договорна неустойка за забавено плащане по същите фактури. Квалифицирал е искането си като такова по чл.417 т.3 ГПК.
За да постанови отказ, Софийският районен съд е приел, че основанието по чл.417 т.3 ГПК не е налице, доколкото не се касае за изискуеми и ликвидни вземания, съдържащи се в писмен документ с нот.заверка на подписите. Сезиран с частната жалба на [фирма], Софийският градски съд също е счел, че вземането срещу длъжника [фирма] не може да бъде реализирано по реда на чл.417 т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател [фирма] се позовава на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, като конкретен правен въпрос, съответстващ на изискванията на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Съдържат се доводи, свързани с конкретиката на спора и произнасяне на съдилищата по сходни казуси – дължимостта на неустойката, отразяването на лихвите за забава в документа и пр. Приложено е определение на Старозагорския окръжен съд, постановено по реда на чл.418 ал.4 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК не е налице.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, възможностите за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК са обединени от общия признак, че вземането е основано на документ. В този смисъл следва да се преценява и т.3 на разпоредбата, че нотариалното удостоверяване – нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, трябва да материализира задължение за предаване на определена вещ или заплащане на конкретна сума. Законът има предвид само изрично документираните вземания, независимо от какви правоотношения те произтичат. В конкретния случай, заповед може да се издаде само ако в самия документ има посочено задължение за заплащане на парични суми, като преценката се основава изцяло и само на съдържанието на самия документ. Вземането за неустойка или плащането по договор за търговска продажба се основава на факта на неизпълнението и на периода на забавата, данни за които не се съдържат в самия договор.
По въпроса за прилагането на чл.417 т.3 ГПК е налице непротиворечива задължителна съдебна практика – Определение № 321 от 03.05.2010 г. по ч.т.д.№ 286/2010 год. на ВКС, II т.о.; Определение № 423 от 25.06.2009 г. по ч.т.д. № 437/2009 г. на II т. о.; Определение № 355 от 28.04.2010 г. по ч.т.д. № 136/2010 г. на I т. о.; Определение № 548 от 12.07.2010 год. по ч.т.д.№ 434/2010 год. на ІІ т.о. и Определение № 97/2011 год. по ч.гр.д.№ 35/2011 год. на ІV г.о. на ВКС.
Въззивното определение е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допускан.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Определение № 9208 от 17.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 6202/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.