О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 928
София, 23.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 458/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 410 от 18.12.2015 г. по в.т.д. № 621/2015 г. на Апелативен съд – П., І-ви състав, с което е потвърдено решение № 410 от 09.07.2015 г. по т.д. № 692/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив за уважаване на предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 60 783.44 лв., като получена без правно основание от ответника като такса „пренос по мрежа” и такса „достъп до мрежа” за периода от 30.09.2009 г. до 31.07.2010 г., начислена по съответните фактури, индивидуализирани в решението, ведно със законната лихва от 29.09.2014 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, подробно мотивирани.Твърди се, че въззивният съд е третирал двете цени – за пренос и достъп като едно цяло, без да разграничи основанията за дължимостта им.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за достъп до касационно разглеждане е основано на следния въпрос: При присъединяване на обект на потребител в уредба 20 Kv на подстанция 110 Kv, следва ли начинът на присъединяване на обекта, формално описан в съдебно техническата експертиза, като такъв към електропреносната мрежа, да има приоритет пред нормативните разпоредби, уреждащи присъединяването към мрежа 20 Kv и продажбата на електрическа енергия при начисляване цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа при предоставяне на услугите достъп и пренос от мрежовия оператор. Поддържа се допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в писмен отговор, постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съдебен състав е приел за безспорно установено съществуването на договор от 28.03.2006 г. между [фирма] и [фирма] за снабдяване с електрическа енергия и на договор за наем от 31.01.2008 г., по силата на който [фирма] – П. е отдало под наем на [фирма] всички кабели 20 kv, разположени в съществуващи кабелни трасета на територията на имотите на наемодателя, чрез които се захранват обектите на наемателя. Прието е за установено по категоричен начин, че в описаните в исковата молба и за исковия период/ 30.09.2009 г. – 31.07.2010 г./ фактури, които са заплатени от [фирма], са включени суми, представляващи такса „пренос по мрежа” и такса „достъп до мрежа”, които вземания са цедирани от [фирма] на ищцовото дружество – [фирма], с договор от 20.03.2012 г., при надлежно съобщаване на цесията с връчване на препис от исковата молба, с приложено към нея уведомление от цедента. Решаващият състав е преценил приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза, според която, обектите на ищеца са присъединени в уредба 20 kv на подстанция „Ф.”, собственост на Н. ЕАД и като такава е част от електропреносната мрежа, като присъединяването е чрез кабели, собственост на наемодателя и тези кабели не захранват други клиенти на Е., т.е. не са част от елекроразпределителната мрежа.
Въззивният съд е извел правни изводи за основателност на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД тъй като праводателят на ищеца има статут на пряко присъединен клиент на Е., чиито съоръжения са включени директно към електропреносната мрежа. След като ответното дружество не е предоставяло услуга на ищеца, респ. на дружеството-цедент, то за исковия период не дължи такса „достъп до мрежа” и такса „пренос по мрежа” и заплатените такива, като компонент от процесните фактури, се явяват заплатени на ответника при начална липса на основание, поради което подлежат на възстановяване на ищеца, материалноправно легитимиран по силата на договора на цесия.
Решаващият състав на Апелативен съд – П. е възприел изцяло становището на първата инстанция за неоснователност на възражението на ответника за изтекла погасителна давност, по съображения за приложимост на общата петгодишна давност и предявяване на иска в рамките на срока по чл.110 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че следва да се допусне касационно обжалване.
Налице са данни за вероятна недопустимост на въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, поради нередовност на исковата молба. Тази вероятност произтича от липсата на разграничение между претендираните суми, заплатени от дружеството – цедент като цена за пренос през електропреносната мрежа и цена за достъп до електропреносната мрежа, чието възстановяване се иска на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и от неточното отразяване в петитума на исковата молба / в табличен вид/ на сумите по тези компоненти по отделните фактури, чрез възпроизвеждане на заплатена цена за пренос по мрежа и като цена на достъп, независимо от различните им стойности в приложените фактури.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съдебен състав следва да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, като конкретната преценка се извършва с решението по същество.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 410 от 18.12.2015 г. по в.т.д. № 621/2015 г. на Апелативен съд – П., І-ви състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 215.66 /хиляда двеста и петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: