О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
София, 17.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5006/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.О.Ш. и адв.Тр.Ж. – процесуални представители на Д. Ж. К. срещу решение № 116/ 28.02.2013 год.на Пловдивски апелативен съд ,постановено по гр.д.№ 1547/2012 год.,с което е отменено решение № 1533/ 19.10.2012 год.по гр.д.№ 3079/2011 год. на Пловдивски окръжен съд ,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Ф. Г. Б. и В. И. Б. срещу Д. Ж. К. иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД и е уважен предявения иск.Потвърдено е решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ф. Г. Б. и В. И. Б.срещу Д. Ж. К. иск за връщане в патримониума на ищците на по ? ид.ч. от процесния имот.Оставени са без уважение заявените от страните по делото претенции за присъждане на разноски за производството по делото.
Подадена е и насрещна касационна жалба от адв.Т.М. – пълномощник на Ф. Г. Б. и В. И. Б. срещу решението,в частта му,с която е оставена без уважение претенцията им за присъждане на разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материално-правните въпроси – какъв би следвало да е обективният критерий за определяне на съществено ,с оглед интереса на кредитора ,неизпълнение по смисъла на чл.87,ал.4 ЗЗД; какъв е времевият предел,спрямо който следва да се прецени добросъвестното изпълнение на това перманентно задължение,като се позовава на решение № 388 по гр.д.№ 2052/08 год.ВКС,решение № 441 по гр.д.№ 486/08 год.ВКС,решение № 818 по гр.д.№ 1371/09 год.ВКС и решение № 1251 по гр.д.№ 5220/07 год. ВКС.По поставените процесуално-правни въпроси – длъжен ли е съдът при наличие на данни по делото за предявен иск от приобретателя за трансформиране на лично задължение в парично,да прикани страните към едновременно изпълнение по чл.87,ал.3,изр.2 ЗЗД; разрешаването на кой от двата повдигнати съдебни спора се явява преюдициално спрямо другия –за разваляне на алеаторния договор или за трансформация на задължението на приобретателя в парично;следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си действията на приобретателя по предявяване на иск за трансформация на задължението му в парично,за да обоснове крайните си изводи за точно,респективно непълно изпълнение на поетите задължения по алеаторния договор ;съставлява ли такова неизпълнение от страна на съда съществено процесуално нарушение ,като се позовава на решение № 206 по т.д.№ 855/07 ВКС и решение № 363 по гр.д.№ 756/09 год. ВКС.Сочи и чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК
За да отмени първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че при сключен алеаторен договор нивото и начинът на предоставяне на грижите следва да се определят с оглед конкретните обстоятелства и при съобразяване на нуждите и изискванията на прехвърлителите, като се осъществява от приобретателя адекватно престиране във всеки един момент. Не се установява в случая приобретателката да е предоставила на прехвърлителите ежедневно осигуряване на храна, чистота и цялостна грижа за личността и условията за живота им в техния дом; налице са отделни действия – плащане на данък и купуване на апарат за мерена на кръвно налягане, носене на храна, организиране на празник. Освен че ответницата – касатор не е осигурявала издръжката на ищците, не е поела изплащането на консумативи, не е поела ежедневно и практически непрекъснато всички грижи за тях и покриването на всичките им нужди, включително изрядно поддържане на хигиената в дома и обслужване с оглед възрастта им и лошото им здравословно състояние.При инцидента на 25.10.2011 г. не може да се приеме, че тя ги е подкрепила, когато синът й, техен внук, при спор в нейно присъствие е буйствал, като на ищцата е оказана медицинска помощ с твърдение, че е била ударена при чупенето на имуществото. При тези обстоятелства и като се има предвид горчивия им предходен опит обосновано ищците са преценили, че не получават от ответницата грижите, средствата и подкрепата, на които са разчитали. Макар и срокът на действие на договора да е кратък /от сключването му на 2.06.2011 г. до подаването на исковата молба на 7.11.2011 г., са изминали само 5 месеца/ ищците са имали несъмнено възможност да преценят дали получават надлежно изпълнение. При хора на тяхната възраст и със сериозни заболявания липсата на подкрепа и за такъв кратък период се явява тежко неизпълнение на договорната връзка от страна на ответницата, като инцидентът на 25.10.2011 г. по своя характер също е тежък и е закономерно да доведе до загуба на доверие у ищците спрямо ответницата като човека, когото те са избрали за тяхна опора. За времето след инцидента на 25.10.2011 г. ответницата е изпращала на ищците парични суми в размер по нейна преценка, които не са получени от тях .Безспорно е, че не е внасяла суми по техни сметки в банка, нито им е предлагала или предоставяла извършване на грижи чрез трето лице, което с оглед на договора от 2.06.2011 г. е било допустимо, като не се твърди, нито установява от страна на ответницата – касатор наличие на временна обективна невъзможност за изпълнение или временно разстройство в отношенията между кредитора и длъжника. Не се установява при доказателствена тежест на ответницата тя да е осигурила на ищците в периода от сключването на договора на 2.06.2011 г. до инцидента на 25.10.2011 г. и подаване на исковата молба на 7.11.2011 г., както и след това, всички необходими грижи и удобства. За да е изправен, длъжникът по договора за издръжка и гледане трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредиторите с оглед на техните нужди и възможностите да се обслужват сами. Кредиторите не са длъжни да приемат частично изпълнение като нерегулярно такова и в непълен размер на грижи и издръжка, поради което може правомерно да откажат и приемане на такива грижи и по-нататъшно съдействие без да изпадат в забава. При така установеното е направил извод, че е налице неизпълнение от страна на ответницата на нейното договорно задължение по алеаторния договор от 2.06.2011 г., поради което предявеният иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД е основателен.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не е налице,защото поставените материално правни въпроси не са разрешени в противоречие с константната практиката на ВКС,според която прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД изисква оценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението./ППВС № 3/73 г./ Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително. Нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между страните в него. Издръжката може да се осигурява според обстоятелствата-в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Ако неизпълнението е било невиновно, длъжникът има право да предложи изпълнение в течение на процеса и да поиска от съда да трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за минало време в парично. Трансформирането на задължението за гледане в парично може да бъде сторено само в случай, че длъжникът по алеаторния договор е изправна страна, т.е. – че кредиторът не е приел предложените му грижи по договора.За пълнота на изложеното следва да бъде посочено,че изводите на въззивния съд са в съответствие с приетото в приложените от касатора решения № 388,№ 441 и № 1251 на ВКС, което не обективира противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не са налице посочените основания за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправните въпроси,тъй като представената практика по т.д.№ 855/07 год.ВКС е неотносима по спора по смисъла на чл. 291, т. 1 ГПК, тъй като представеното съдебно решение не разглежда спор във връзка с неизпълнение на задължение по договор за прехвърляне на правото на собственост срещу издръжка и гледане. Представеното решение № 363 по гр.д.№ 756/09 год. ВКС дава отговори по материалноправните въпроси идентични на изложените по –горе.Освен това така формулирани и поставени въпросите фактически представляват пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Според основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ,на което се е позовал макар и бланкетно касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика, съгласно която договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид ненаименован алеаторен договор. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят по съгласие на страните, които съгласно чл.9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка – дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност. Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че в случая касатора – ответник е неизправна страна по алеаторния договор,т.е.неизправен длъжник,поради което и настоящето производство е преюдициално по отношение на заведения в последствие иск за трансформация на задължението й в парично такова.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл.287,ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.
При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по касационната жалба направените за настоящата инстанция разноски в размер на 100/сто/ лв.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116/ 28.02.2013 год.на Пловдивски апелативен съд ,постановено по гр.д.№ 1547/2012 год.
ОСЪЖДА Д. Ж. К.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Ф. Г. Б. и В. И. Б. направените за касационната инстанция разноски в размер на 100/сто/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: