8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
гр. София, 18.12.2019 г.
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 3121 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. К. А., чрез адвокат Г. Х., срещу решение № 56 от 27.05.2019г., постановено по гр.дело № 103/2019г. на Ямболски окръжен съд, с което е отменено решение № 51 от 18.01.2019г. по гр.дело № 1710/2018г. на Ямболски районен съд в осъдителната му част, и са отхвърлени предявените от А. К. А. срещу И. К. К. искове с правно основание чл.59 ЗЗД – за сумата 850лв., представляваща 1/2 ид.част от пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. [рег.номер на МПС] , с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, за сумата 1100 лв., представляваща 1/2 ид.част от пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. [рег.номер на МПС] , с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца и за сумата 2750 лв., представляваща 1/2 ид.част от пазарната стойност на лек автомобил „Волво С 40” с рег. [рег.номер на МПС] , с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, и е потвърдено решение № 51 от 18.01.2019г. по гр.дело № 1710/2018г. на Ямболски районен съд в частта, с която предявените искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД са отхвърлени, както следва: за разликата над сумата от 850 лв. до размера на сумата от 1700 лв., за разликата над сумата от 1100 лв. до размера на сумата от 2200 лв. и за разликата над сумата от 2750 лв. до размера на сумата от 5500 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
В изложението към касационната жалба са формулирани следните въпроси: 1. Допустимо ли е в случая да бъде окачествена връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника при изясняването на спора от Ямболски окръжен съд по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД, като обедняването и обогатяването да се намира във връзка на конекситет и/или на причинна, и е ли атакувания съдебен акт на Ямболски окръжен съд в противоречие със задължителна практика на ВС на НРБ – Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г. на Пленум на ВС, т.5, и/или в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 293/30.09.2015г. по гр.д.№ 119/2015г. на ВКС, 4-то гр.отделение; Решение № 80/22.02.2011г. по гр.д.№ 941/2010г. на Върховен касационен съд?; 2. Допустимо ли е приетото от Ямболски окръжен съд обогатяване в случая да е следствие на обедняването, и обратно, и е ли това в противоречие със задължителната практика на ВС на НРБ – Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г. на Пленум на ВС, т.5, и/или в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 293/30.09.2015г. по гр.д.№ 119/2015г. на ВКС, 4-то гр.отделение; Решение № 80/22.02.2011г. по гр.д.№ 941/2010г. на Върховен касационен съд?; 3.Допустимо ли е, формално съдът да изложи мотиви, без преценяване адекватно и в съвкупност обективно съществуващи и конкретни обстоятелства по делото при прилагане техники на игнориране и изключване с твърдение за противоречие при грубо нарушение на правилата на формалната логика в нарушение на съдопроизводствените правила на исковия процес и на закона, и съдът да е изпълнил вмененото от закона задължение по чл.236, ал.2 ГПК за основаване на решението върху наличните преценени поотделно и в съвкупност обстоятелства по делото и на закона?.
Жалбоподателят поддържа, че първите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, а третият въпрос е от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба И. К. К., чрез адвокат К. Д., в писмен отговор, е изразила становище за недопустимост на касационната жалба срещу въззивното решение по първите два иска с правно основание чл.59 ЗЗД с оглед цената им под 5000 лева, липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на ищеца по третия иск със същото правно основание.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта й, с която се обжалва въззивното решение на Ямболски окръжен съд по в.гр.дело № 103/2019г. в частта, с която са отхвърлени предявените от А. К. А. срещу И. К. К. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 1700 лв., пазарна стойност на лек автомобил ,,Опел Фронтера” с рег. [рег.номер на МПС] , с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца и иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 2200 лв., пазарна стойност на лек автомобил ,,Опел Фронтера” с рег. [рег.номер на МПС] , с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца. В посочената част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като е по въззивно гражданско дело с цена на всеки един от исковете до 5000 лв. /цената на предявените искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е съответно 2500 лв. и 4000 лв./. С оглед на изложеното касационната жалба в посочената част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Първоинстанционното решение на Ямболския районен съд в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила както следва: 1. в частта, с която е отхвърлен предявения иск от А. К. А. срещу И. К. К. за сумата над 1700 лв. до 2500 лв. стойност на лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. [рег.номер на МПС] , с която сума неоснователно ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, 2.в частта, с която е отхвърлен предявения иск от А. К. А. срещу И. К. К. за сумата над 2200 лева до 4000 лв. стойност на лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. [рег.номер на МПС] , с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, 3. в частта, с която която е отхвърлен предявения иск от А. К. А. срещу И. К. К. за сумата над сумата 5500 лв. до 7000 лв. стойност на лек автомобил „Волво С 40” с рег. [рег.номер на МПС] , с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, заедно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане.
Съдът е приел за безспорно между страните и установено от събраните по делото доказателства, че от края на 2013г. до средата на м. февруари 2018г., същите са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, след което са се разделили. Прието е за безспорно по делото, че по време на съвместното им съжителство ответницата И. К. е придобила процесните 3 автомобила, както следва: с Договор за покупко-продажба от 10.05.2016 г. с нотариална заверка на подписите – лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ за сумата 100лв. /същия е бил регистриран с рег. [рег.номер на МПС] на името на ответницата, установено от представения регистрационен талон/. С Договор за покупко – продажба на МПС от 03.10.2016 г. с нотариална заверка на подписите – лек автомобил, марка и модел „Волво С40“ за сумата 500лв, /същия е бил регистриран с рег. [рег.номер на МПС] на името на ответницата, установено от представения регистрационен талон/. С договор за покупко –продажба на МПС от 21.09.2016 г. с нотариална заверка на подписите – лек автомобил, марка и модел „Опел Форнетра“/същия е бил регистриран с рег.№ У 0969 АТ на името на ответницата, установено от представения регистрационен талон/. Прието е, че при сключване на последната сделка ответницата е била представлявана от пълномощник – ищеца А., като по делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 21.09.2016г., според което ответницата е упълномощила ищеца до придобие от нейно име лек автомобил, марка и модел какъвто прецени, при цени и условия каквито договори, да я представлява пред нотариус и органи подробно изброени в същото, да управлява в Р.България и навсякъде закупения на нейно име лек автомобил, да я представлява пред органите на КАТ, като от нейно име се снабди с регистрационен талон на автомобила и нови регистрационни табели, да се снабдява и с други документи каквито прецени, включително временни талони, да представя автомобила за извършване на годишен технически преглед.
Прието е, че от ответната страна пред ЯРС са били представени четири броя извлечения от касовата книга на „Иванина-1989“ ЕООД, както и справка по лице от Агенцията по вписванията. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 079,том 6,рег.№ 6059, дело № 874 от 28.09.2016 г. от който е прието за установено, че бащата на ответницата е продал свой недвижим имот за сумата от 4200 лв.
Въз основа на договор за потребителски кредит от 16.12.2016 г. е приел за установено, че ищеца е теглил кредит от ЦКБ АД в размер на 28000 лв., че според договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.05.2016 г. ищецът е теглил от ОББ АД и кредит в размер на 9000 лв. Посочил е, че пред ЯРС са били изслушани две САТЕ: според първата средната пазарна стойност на лек автомобил Опел Фронтера, с рег. [рег.номер на МПС] , към м.май 2016 г. е била 1300 лв., средната пазарна стойност на лек автомобил Опел Фронтера, рег.№ 0969 АТ, към м.септември 2016г. е била 1700 лв., а средната пазарна стойност на лек автомобил Волво С 40,с рег. [рег.номер на МПС] , към м. октомври 2016 г. е била 5500 лв. Заключението е било оспорено, поради което е била назначена повторна САТЕ с друго вещо лице. Според второто заключение, средната пазарна стойност на лек автомобил Опел Фронтера с рег. [рег.номер на МПС] към годината на закупуване е била 1700 лв., пазарната стойност на лек автомобил Опел Фронтера с рег. [рег.номер на МПС] към момента на закупуване е била 2200лв., а средната пазарна стойност на лек автомобил Волво С40 с рег. [рег.номер на МПС] към момента на закупуване е била 5500 лв.
Въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели.
От правна страна въззивният съд е приел, че за уважаване на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД е необходимо доказване на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, като обедняването и обогатяването да се намират във връзка на конекситет – да произтичат от един и същи факт или от обща група факти, като неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи връщане на онова, с което се е обогатил единствено до размера на обедняването. Счел е за неправилен извода на първоинстанционния съд, че предвид липсата на безспорни доказателства, че процесните автомобили са закупени с лични средства на ответницата, същите са били закупени с общи средства на страните по време на съвместното им съжителство, като ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца и дължи връщане на половината от тях, съответно предявените осъдителни искове по чл.59 ЗЗД следвало да бъдат частично уважени, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца половината от пазарната стойност на автомобилите.
Прието е, че фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена и предвид неформалния й характер, по аргумент за противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 от СК от 1968г. (отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985г. (отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009г., същата няма действието на граждански брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма му придава такива. Формирал е извод, че в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата, придобити по време на брака. Въззивният съд е приел, че във връзка с разпределението на доказателствената тежест при установяване принадлежността на средствата, с които едно от съжителстващите лица твърди, че е финансирало разходи за закупуване на МПС на името на другото лице, следва да се прилага принципното правило на чл.154 ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията си. В тази връзка е прието, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, като в отношенията между съжителстващите лица не намират приложение разместващите доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията на имуществените отношения между съпрузите. Прието е, че като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са собственост на извършилия това действие.
Въззивният съд е приел за безспорно, че и лекият автомобил марка „Волво С 40” е придобит на името на ответницата И. К., и тя се легитимира като собственик на тази вещ с представените по делото писмени доказателства – Договор за покупко –продажба на МПС от 03.10.2016 г. с нотариална заверка на подписите. При това положение за неправилен е счетен извода на първоинстанционния съд, че с оглед възраженията на ответницата, че процесният автомобил е закупен с нейни лични средства, в нейна доказателствена тежест било да установи размера на тези средства и техния произход. Прието е, че при иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи обедняването си, обогатяването на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. Въззивният съд е направил извод, че в случая по делото липсват категорични доказателства, от които да бъде направен извод с чии средства е бил придобит процесния автомобил марка „Волво С 40”, още повече това да са били средства, собствени на ищеца А. А.. Съдът е приел, че в тази връзка не могат да се ползват събраните гласни доказателства, тъй като от една страна показанията на двете групи свидетели – тези, посочени от ищеца и тези, посочени от ответника, са противоречи и взаимно изключващи се. Приел е че, освен това, свидетелските показания на К. К. – баща на ищеца, и К. К. – баща на ответницата са заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК. От показанията на останалите свидетели, съдът е установил, че процесния автомобил е закупен по време на съвместното съжителство на страните, но е приел, че от тези свидетелски показания не може да се установи произхода на паричните средства. Прието е, че обстоятелството, че ищецът А. е теглил кредити от банки в този период, не означава автоматично, че тези средства са били вложени в закупуването на автомобила, още повече, че по дело има и данни, че ответницата също е разполагала със средства да го закупи на стойността, посочена в договора. Прието е, че по делото не става ясно защо първоинстанционният съд е основал решението си на заключение на САТЕ, касаеща средни пазарни стойности на сходни автомобили, доколкото по делото липсват доказателства, от една страна, това да е договорената цена на автомобила по сделката, а от друга страна, това да е реално заплатената цена и то с лични средства на ищеца.
При тези съображения съдът е формирал решаващ извод, че първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2750 лв., представляваща 1/2 ид.част от пазарната стойност на лек автомобил „Волво С 40” е неправилно и като такова е отменено. Предявеният иск по чл.59 ЗЗД за посочената сума е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В отхвърлената част на иска по чл.59 ЗЗД до пълния размер от сумата 5500 лв., представляваща 1/2 идеална част от пазарната стойност на посочения лек автомобил първоинстанционното решение е потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Ямболския окръжен съд.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт.
Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първи и втори въпрос от изложението.
С т. 5 от ППВС № 1/28.05.1979 г. е застъпено становището, че необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта. В т.5 от Постановлението е прието, че обогатяването не е следствие на обедняването и обратно. Тази практика е възприета и с цитираното от жалбоподателя решение № 293/30.09.2015г. по гр. дело № 119/2015г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК. Със същото е прието, че в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД не е необходимо да има пряка причинно-следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а те да произтичат от един общ факт или от група факти. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 193/02.12.2010г. по т. дело № 1087/2009г. на ВКС, IІ т. о., по чл. 290 ГПК, в което е прието, че при хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Правния въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВС и ВКС. Приел е, че за уважаване на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД е необходимо доказване на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, като обедняването и обогатяването да се намират във връзка на конекситет – да произтичат от един и същи факт или от обща група факти. Като е взел предвид установените по делото факти съдът е направил извод, че не са установени елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД /обогатяване на ответницата и обедняване на ищеца/, поради което ищецът не е титуляр на претендираното вземане. Тези изводи са в съответствие с цитираната практика на ВС и ВКС. Другото посочено от жалбоподателя решение – решение № 80 от 22.02.2011г. по гр.д.№ 941/2010г. на ВКС, ІІІ г.о, по чл.290 ГПК съдът не обсъжда, тъй като със същото не е разрешен поставения правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по третия въпрос от изложението, тъй като жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание – не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението на нормата на чл. 236, ал.2 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба И. К. К. следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба вх.№ 3895/02.07.2019г., подадена от ищеца А. К. А., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Г. Х., съдебен адрес [населено място], [улица],, ет.3,кантора № 1, чрез адв. Г. Х. в частта, с която е обжалвано решение № 56 от 27.05.2019г. по в.гр.дело № 103/2019г. на Ямболски окръжен съд в следните части: в частта, с която е отменено решение № 51 от 18.01.2019г. по гр.дело № 1710/2018г. на Ямболски районен съд в частта, с която И. К. К. е осъдена да заплати на А. К. А. на основание чл.59 ЗЗД сумата 850 лв., представляваща 1/2 идеална част от пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. [рег.номер на МПС] , с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г., както и е осъдена И. К. К. да заплати на А. К. А. на основание чл.59 ЗЗД сумата 1100 лв., представляваща 1/2 идеална част от пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. [рег.номер на МПС] , с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г. и вместо отменената част предявените искове от А. К. А. срещу И. К. К. с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за горепосочените суми, както и в частта на въззивното решение, с която е потвърдено решение № 51 от 18.01.2019г. по гр.дело № 1710/2018г. на Ямболски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. К. А. срещу И. К. К. искове с правно основание чл.59 ЗЗД за разликата над сумата от 850 лв. до размера на 1700 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане, както и за разликата над сумата от 1100 лв. до размера на 2200 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера” с рег [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г. до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочените части.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 27.05.2019г., постановено по в.гр.дело № 103/2019г. на Ямболски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 51 от 18.01.2019г. по гр.дело № 1710/2018г. на Ямболски районен съд в частта, с която И. К. К. е осъдена да заплати на А. К. А. на основание чл.59 ЗЗД сумата 2750 лв., представляваща 1/2 идеална част от пазарната стойност на лек автомобил „Волво С 40”с рег. [рег.номер на МПС] , с която сума ответницата неоснователно се обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г. и вместо отменената част предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД от А. К. А. срещу И. К. К. е отхвърлен за сумата 2750 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2018 г., както и в частта на въззивното решение, с която е потвърдено решение № 51 от 18.01.2019г. по гр.дело № 1710/2018г. на Ямболски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. К. А. срещу И. К. К. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за разликата над сумата от 2750 лв. до размера на сумата от 5500 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил „Волво С 40” с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, кантора № 1, чрез адв. Г. Х. да заплати на И. К. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 500 лв. – разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството по делото с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: