О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
гр. София, 09.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1409 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията срещу решение №350 от 08.12.2014г. по т.д. №593/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №730/10.07.2014г. по т.д. №1429/2013г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове на Агенция по вписванията срещу [фирма], [населено място], както следва: 1.1. иск с правно основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД за връщане, като дадени при начална липса на основание, на 93 755,45 лева, платени като част от наемна цена от наемателя по договор № 93-00-187/28.11.2007г., внесени като горница над дължимата наемна цена, определена като единична стойност за площ на договорени за ползване помещения (части от първи етажи на две сгради, без входа за втори етаж с реална площ 1324 кв.м.) до начислената фактурирана за общо 1410 кв.м. площ за периода на действие на договора от м. 02.2008г. – м. 01.2011г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане; 1.2. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на 43694,23 лева, претендирано за период от съответната дата на внасяне на всяко от недължимите плащания на части от наемните вноски, формиращи тази главница от 93 755,45 лева ( от начално плащане 07.12.2007г. до последно плащане на 27.12.2010г.) до предявяване на иска – 31.07.2013г.; 2.1. иск с правно основание чл.55 ал.1 т.2 от ЗЗД за връщане като недължимо платена на сума от 51 238,45 лева, платени като част от наемна цена от наемателя по договор № 93-00-187/28.11.2007г, за периода на действие на договора от м. 02.2008г. – м. 01.2011г. за ползване на помещения, между които и офис – площи, предназначени за банкова дейност с площ 47 кв. м., чието ползване е било осуетено, поради предадено ползване от наемодателя на друго лице ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане; 2.2. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено изплащане на същата главница в размер на 22 556,69 лева, претендирано за период от съответната дата на внасяне на всяко от недължимите плащания на части от наемните вноски, формиращи тази главница от 51238,45 лева (от начално плащане 07.12.2007г. до последно плащане на 27.12.2010г.) до предявяване на иска -31.07.2013г.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че за да потвърди първоинстанционното решение, Варненски апелативен съд е изложил мотиви за наличие на забрана за пререшаемост на спора по чл.299 от ГПК. Касаторът поддържа, че е налице разлика в предмета на производството по настоящото дело, а именно претенция за връщане на недължимо платени суми с правно основание чл.55 от ЗЗД, и в предмета на производството, приключило с влязло в сила решение по т.д.№4668/2012г. на Софийски апелативен съд – претенция за мораторна неустойка поради забавяне на плащане на наемната цена. Останалите доводи в касационната жалба касаят изводите в първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния съществен процесуалноправeн въпрос, обусловил изхода на спора: Неупражняването на възражение или непредявяването на насрещен иск в рамките на предишно съдебно производство по чл.92 от ЗЗД води ли до пропускане на тази възможност в един нов процес на различно основание със същите страни и в тази връзка при неизползването й да се счита, че сроковете са преклудирани?
Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че касационният жалбоподател не е формулирал съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ, нито е обосновал наличието на някоя от предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел за установено възникването на правоотношението по договор за наем от 28.11.2007г., по който ищецът – наемател е заплащал наемна цена за ползването в периода на действие на договора, уговорена в размер на 12 евро/кв. м. за наета площ от 1410 кв. м., а след актуализация от 2009г. на 13,30 евро, без ДДС, както и че към настоящия момент договорът е прекратен. Установил е, че с влязло в сила решение по въззивно т.д. №4668/2012г. на Софийски апелативен съд, е била уважена претенция на [фирма], [населено място], срещу Агенция по вписванията за заплащане на обезщетение за забава на наемната цена по същия договор, като в мотивите изрично е посочено, че възражения от ответника за по – малка от вписаната в договора площ не са заявявани. Посочил е, че по въпросите, решени в мотивите на решението на САС, не е формирана сила на пресъдено нещо, поради което размерът на наемната цена по процесния договор може да бъде пререшаван в настоящото производство. Приел е,че ищецът не е доказал реално използваната от него площ на обекта, поради което е отхвърлил иска като неоснователен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е изразил становището, че влязлото в сила решение на САС по иска за присъждане на обезщетение за забава на плащането на наемната цена по сключения между страните договор за наем, формира сила на прeсъдено нещо и относно размера на дължимата наемна цена. Такова становище е изразил първоинстанционният съд, но въззивният съд изрично е посочил, че освен относно предмета на спора – размера на дължимото обезщетение за забава, влязлото в сила решение по т.д.№4668/2012г. на Софийски апелативен съд не формира сила на пресъдено нещо по доказателствените факти и преюдициалните правоотношения, поради което не съставлява пречка за пререшаване на въпроса относно размера на наемната цена. За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че от страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване на реално използваната площ на отдадения под наем обект. Именно изводът, че ищецът не е доказал твърдението си,че е ползвал по – малка площ от тази, уговорена в договора за наем, при наемна цена уговорена на квадратен метър от площта, е обусловил изхода на производството. Поради това въпросите свързани с поведението на страните в приключилото производство по предявения иск за обезщетение за забава на плащането на наемната цена, не са обуславящи извода на Варненски апелативен съд за неоснователност на предявените осъдителни искове по чл.55 от ЗЗД. Съответно този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и за изхода по конкретното дело.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5150 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №350 от 08.12.2014г. по т.д. №593/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, с адрес [населено място], [улица], представлявана от изп. директор В. С., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор К. Кечовски, сумата от 5150 лв. (пет хиляди сто и петдесет лева), разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.