О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
гр.София, 16.05.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2066/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 4292 от 16.01.2014 год. срещу въззивното решение № 7189 от 30.10.2013 год. по в.гр.дело № 6840/2013 год. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ-б състав, с което е потвърдено решение № І-026-39 от 26.03.2013 год. по гр.дело № 35154/2012 год. на Софийския районен съд, І-во г.о., 26-ти състав, с което е уважен предявения иск по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че ищците са собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ на УПИ ХХХ-5 от кв.1 по З. на [населено място]-вилна зона „П.”, с графична площ 578 кв.м., с идентификатор 11394.1792.246, а ответниците /сега касатори/ са осъдени да им предадат владението на имота.
Жалбоподателите Н. И. М., В. Б. А. и И. Д. А. поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, които според жалбоподателите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: а) допустимо ли е приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ при наличие на данни за застрояване на недвижимия имот преди 01.03.1991 год., когато изградената постройка е в режим на търпимост? б) законосъобразно ли е решението за възстановяване на правото на собственост от компетентна ОСЗ след приемане на одобрена кадастрална карта да не държи сметка за описаните в нея и съществуващите с идентификатор недвижими имоти? в) чия е тежестта на доказване, че една сграда е в режим на търпимост и до кой момент е допустимо да се проведе това доказване, включително и в хипотезата, когато това обстоятелство никога не е било оспорвано; г) възможно ли е да се възстановява собственост на земеделска земя, която е включена като урегулиран поземлен имот в регулационните граници на дадено землище; д) законосъобразно ли е мотивите на съдебното решение да съдържат само и единствено тълкуване на законови текстове, но без те да бъдат съотнесени към конкретния казус?
Ответниците по касация са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК и следва да бъде върната на подателите й, а производството по делото пред настоящата инстанция да бъде прекратено като недопустимо поради следните съображения:
С разпореждане от 24.07.2012 год. Софийският районен съд е оставил без движение исковата молба, за да бъде представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот УПИ ХХХ-5 от кв.1 по плана на [населено място]-с.В.-в.з.”П.” с площ 500 кв.м.
С молба от 05.10.2012 год. ищците са представили удостоверение изх.№ [ЕГН]/29.09.2012 год. на Столична община /л.56 от гр.дело № 35154/2012 год. на СРС, 26-ти състав/, съгласно което данъчната оценка на УПИ ХХХ-5 в кв.1 на в.з.”П.”, представляващ земя с площ 500 кв.м. е в размер на 3 250 лева. Ищците са посочили, че не представят вносна бележка за допълнително платена държавна такса, тъй като авансово внесената от тях сума в минималния размер от 50 лева при депозиране на исковата молба надвишава дължимия размер с оглед оценката, тарифата за държавни такси по ГПК и разпоредбите на чл.69 и 71 ГПК.
С разпореждането от 05.10.2012 год. първоинстанционният съд е възприел посочения в удостоверението за данъчна оценка размер за цена на иска и е постановил в двуседмичен срок ищците да впишат исковата молба.
Тъй като предмет на ревандикационния иск е установяване на правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот, цената му се определя съобразно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК – върху данъчната му оценка, равняваща се на 3 250 лева.
Следователно, цената на иска е под 5 000 лева. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/ предвижда критерий, който изключва касационното обжалване на въззивното решение, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд/20.07.2012 год./, като съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, този въпрос е бил окончателно разрешен преди първото заседание в първоинстанционния съд и не подлежи на преразглеждане. Върху така определената цена на иска е била събрана и дължимата държавна такса в минималния й размер съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 50 лева.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати като недопустимо производството по чл.288 ГПК. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата Л. Л. Я. сумата 1 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство съгласно договора за правна защита и съдействие от 02.03.2014 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 4292 от 16.01.2014 год. на Н. И. М., В. Б. А. и И. Д. А. срещу решение № 7189 от 30.10.2013 год. по в.гр.дело № 6840/2013 год. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ-б състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2066/2014 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Осъжда Н. И. М., ЕГН [ЕГН], В. Б. А., ЕГН [ЕГН] и И. Д. А., ЕГН [ЕГН], тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1-адв.М. С., да заплатят на Л. Л. Я., ЕГН [ЕГН], съд.адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.7-адв.Д. Д., сумата 1 000/хиляда/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: