О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 26.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3493/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Вл.Б. – пълномощник на Р. Ж. М., срещу решение № 59/ 14.04.2016 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в.гр.д.№ 111/2016 год.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Р. Ж. М. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,за разликата над 1 000 лв.до пълния предявен размер 26 000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване е със съдържание преповтарящо касационната жалба и съдържащо оплаквания визирани в чл.281, ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон. Не са формулирали въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,но се сочат бланкетно всички основания на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на константна практика на ВКС и две определения по чл.288 ГПК.
Ответната страна не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да редуцира присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди,съдът след съвкупна и подробна преценка на доказателствата по делото е приел,че е налице причинна връзка между действията на ответника и настъпилите промени в характера на ищеца – сприхавост,нервност,избухливост,затваряне в себе си, отчужденост,влошаване на здравословното му състояние,непрестанен стрес,смяна на адреса на местоживеене,преживяно чувство на притеснение в отношенията със съседи,близки и познати.Приел е,че от значение за размера на обезщетението е тежестта на престъплението,за което е бил обвинен, продължителността на наказателното производство – почти 3 години,взетата по отношение на него най-лека мярка „подписка”,наличието и на други неблагоприятни фактори извън обвинението,даващи отражение върху емоциите и психичното му състояние,както и недоказаността за накърняване на репутацията му в обществото,в резултат от воденото производство.
Достъпа до касационно обжалване на подадената касационна жалба се предпоставя от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280,ал.1 ГПК за значимост на поставените процесуално правни и материално правни въпроси.В настоящия случай не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо,поради което изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Липсва дори и опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Изложените от касатора основания /необсъждане на доказателствата по делото/са относими към правилността на решението и са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284, ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.Аргументацията за липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Доколкото обаче се цитира съдебна практика, разглеждаща въпросите за точното прилагане на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД следва да бъде посочено,че формалното изброяване на критериите при прилагането на чл. 52 ЗЗД, в цитираната задължителна практика на ВС, без да се посочи кой от тези критерии е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 59/ 14.04.2016 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по гр.д.№ 111/2016 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: