7
7
Определение по т. д. № 565/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 565/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
София, 08.02.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 565 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. Е. и А. М., чрез адв. Хр. Т. против въззивно решение № 12/20.01.2012 г. по в. т. д. № 639/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 770/18.07.2011 г. по т. д. №1155/2010 г. на Варненски окръжен съд. С последното са били отхвърлени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че решенията по т. 2 от дневния ред за приемане на изменения в Устава на [фирма], отразени в протокол от извънредно общо събрание на акционерите на дружеството от 20.12.2009 г. са нищожни /като липсващи, невзети/ и за прогласяване на тяхната нищожност, както и по чл. 537, ал. 2, във вр. с чл. 29 ЗТР за установяване несъществуването на вписани на 06.01.2010 г. в търговския регистър промени в Устава въз основа на представения протокол от събранието.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на свидетелските показания на разпитани лица неправилна преценка на представени писмени доказателства – списък на акционерите, пълномощно, и др., както и за неправилно приложение на материалния закон – чл. 232, ал. 1 и 2 ТЗ. Изложени са оплаквания и за необоснованост на решението.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор заявява становище, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага и доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава общо на основанията по чл. 280 ГПК, без конкретно да е разграничил по поставените и номерирани от него шест въпроса, кое е основанието по отношение на всеки от тези въпроси за допускане на обжалване по приложно поле.
Поставените общо шест въпроса са относими към съставянето и съдържанието на протокола на Общото събрание на акционерното дружество и тъй като същите са и взаимно противоречащи си, и отчасти и неотносими, следва да бъдат групирани, за да се отговори и на въпросите за допускането на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил по всеки един от тези въпроси кое основание счита, че е налице и даденото разрешение на въззивната инстанция на кое от приложените решения на ВС противоречи.
По поставения първи въпрос: ”Може ли провеждането на Общо събрание на акционерите да бъде установено с друг документ, различен от надлежно съставения протокол по чл. 232, ал. 1 ТЗ? и втори въпрос: ”Допустимо ли е в производство по отрицателен установителен иск за нищожност на решение на Общо събрание на акционерите да бъдат установявани факти, за които не е съставен протокол по чл. 232, ал. 1 ТЗ и не са заявени за вписване”?
Дори и да се приеме, че макар и неточно формулирани, то те съставляват правни въпроси, относими към конкретния правен казус, то не е налице доказано противоречие между въззивното решение и приложените решения на ВС. Въззивният съд изобщо не е отрекъл факта на провеждане на общо събрание на посочената дата, нито е отрекъл съществуването на протокол за събранието, като е преценявал наведените твърдения за нищожност на решенията на общото събрание, обективирани в протокола от 20.12.2009 г. Съдът е приел, че е налице съставен по надлежния ред протокол от събранието и по повод твърденията в исковата молба е преценявал наведените факти за провеждане на събранието на посочената дата. Именно жалбоподателят е въвел тези факти и по тях е дължал произнасяне въззивният съд, като неговите изводи са свързани не само с отговор за наличието на протокол, въз основа на който е вписано определеното обстоятелство, но и за твърдяното несъответствие на част от отразеното в този протокол в частта за часа на събранието и мястото.
Най- общо твърденията на ищците са били, че не е било проведено общо събрание на акционерите на [фирма] на 20.12.2009 г. от 10 ч. в [населено място], на адреса на управление, но за това е бил съставен протокол на ОС и решенията на това събрание са били вписани. Според решаващия съд, не сме пред хипотеза на липсващи, невзети решения на ОС и от тук и на нищожност, тъй като събрание е било проведено на сочената датата, взети са били решения, съгласно дневния ред, подписаните протокол за събранието, списък на акционерите и пълномощни отговарят на процедурните изисквания за провеждане на събранието и за документирането му, а що се отнася до часа и мястото на събранието – налице е настъпила промяна, която не е била отразена в протокола , но това несъответствие не подлежи на вписване и не води до нищожност на решенията, тъй като същите не са липсващи, или невзети.
Тези изводи са съответни на съдебната практика на ВКС, свързана с произнасяне по установителния иск за нищожност на решение на ОС, отразено като съществуващо и вписано в търговския регистър, като такова. Съгласно т. 1 на ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС нищожно е и липсващото, невзето решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС и като такова е било вписано в търговския регистър. Именно с оглед установяване провеждането на събрание на посочената датата и съответствие между твърдяните факти и фактите, въз основа на които е последвало вписване в регистъра, въззивната инстанция е преценявала и други представени по делото доказателства, разбира се при отчитане на характера на протокола от събранието, като частен документ и режима, относим при оспорване.
След като е установено, че събрание е било проведено на тази дата и то е взело обективираните в писмения документ решения, правните изводи на въззивната инстанция са в съответствие с разрешението, дадено в цитираното Тълкувателно решение № 1/2002 г. По тези съображения, жалбоподателят не е доказал нито основание по т. 1, нито по т. 2 на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като приложените решения на ВС и ВКС – решение № 248/96 г. и 55/2007 г. съдържат правни изводи досежно друга фактическа обстановка – несъставени в писмена форма протоколи на събрание или неподписани протоколи от събрание. По конкретното дело е установено, че протокол от проведено на 20.12.2009 г. събранието е съставен , и въз основа на него е вписано изменение на устава на АД, като спорът се е концентрирал върху два от реквизитите на този протокол – часа и мястото на събранието, както и преценката дали става дума за техническа грешка при изписване, с оглед реалното място и час на провеждане на събранието. Отговорите на Варненски апелативен съд са съобразени с изискванията на ТЗ за минимално необходимото съдържание на протокола от събрание на акционерното дружество и за относимостта на тези реквизити към последвалото вписване на посочените от закона обстоятелства.
По третия въпрос, свързан с позоваването от страна на ответника на „грешка в протокола” , дори и да се приеме, че същият е релевантен, предвид проведена от ответника защита по предявените искове, не са доказани основанията за допускане на касационно обжалване. Този въпрос би бил относим в друго съдебно производство, свързано с искане за поправка или при обсъждане на фактите по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай.
По отношение на въпрос № 4, свързан с допустимостта на свидетелските показания при оспорване верността на протокола от събранието, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280 ГПК, предвид позоваването на решение на ВКС № 185/23.03.2011 г., в което съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на показания при хипотеза на оспорване валидността на издаден от страната частен документ и допустимо ли е установяване на неговата нищожност, поради твърдения за упражнено физическо насилие. По това дело, ВКС е преценявал оспорване съдържанието на издаден запис на заповед, чрез свидетелски показания. В конкретния случай предмет на спора е съществуване на обстоятелствата, вписани по партидата на ответното дружество в Търговския регистър от 06.01.2010 г. След като тезата на ищеца е била, че такова събрание на посочената дата, място и час не е било провеждано, поради което заявените за вписване негови решения са липсващи, предмет на обсъждане във въззивното решение е материализирането на решенията в писмения протокол, правната характеристика на този документ и проведеното оспорване от ищеца на съответните му части. В тази връзка, въззивният съд не се е отклонил от известната на този съдебен състав практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 38/24.04.2012 г. по т. д. № 8/2011 г., І т. о. и решение № 35/20.04.2010 г. по т. д. № 546/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение.
Не следва да се обсъжда позоваването на решение на Сл.ОС, тъй като същото не съдържа данни, че е влязло в сила. Не следва да се коментират и приложеното определение № 143, тъй като същото не е окончателно, а и съдържа отметка, че е било отменено, както и определенията по чл. 288 ГПК.
Поставените въпроси: „Императивна ли е разпоредбата на чл. 232 от ТЗ относно писмената форма и реквизитите на протокола и форма за доказване или форма за действителност на решенията на общото събрание е писмената форма на протокола, изготвен съобразно изискванията на чл. 232 ТЗ” не са пряко относими към крайния извод на въззивната инстанция, нито е доказано основание евентуално по т. 3 на чл. 280 ГПК. Твърденията на автори в научни и популярни издания не съставляват основание по т. 3, нито са налице всички законови изисквания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд правен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, тези два въпроса в по-голямата си част са свързани с правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и от тук за приложението на материалния закон въз основа на тях и не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле. Всъщност, формираните фактически и правни изводи на въззивния съд са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставеният от жалбоподателя правен въпрос не съставлява въпрос, които допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 12/20.01.2012 г. по в. т. д. № 639/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: