О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
С. 17.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6306 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Я. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение от 27.05.2013г. по в.гр.д.№ 429/12г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 355 от 26.04.2012г. по гр.д.№ 3375/11г. на районен съд Шумен, като е осъден да заплати на Х. Д. Х. сумата от 3 000 евро, като част от обща претенция в размер на 10 000 евро, произтичаща от договор капаро от 18.08.08г., с която ответникът неоснователно се е обогатил на основание чл.55 ал.1 изр. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 20.09.11г. и е признато за недоказано оспорване на договор капаро от 18.08.08г. относно автентичността на подписа, положен в графата ”изпълнител”.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба са посочени чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по следните поставени въпроси: 1.налице ли са действия по новиране, след като новацията не е оформена по надлежния ред, 2.за да е налице новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД следва ли волята на страните да е изрично обективирана или може да се предполага и тълкува, 3.има ли изискване за задължителна форма /реквизити/ на новацията и 4.недействителност на отделна клауза на предварителния договор влече ли недействителност на целия договор или следва да се тълкува волята на страните и клаузата да бъде заместена на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с назадължителна практика на ВКС, която цитира, но не прилага – решения от 9.12.2004г. по гр.д.№ 2109/03г.на Търговска колегия и № 789 от 22.04.2002г. по гр.д.№ 2292/01г. на V г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна, с който оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови акта си, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния за дължимост на вземането, предмет на предявения иск. Мотивирал се е със сключения между страните на 18.08.08г. договор капаро, съгласно който ответникът в качеството на изпълнител се е задължил „да прехвърли по нотариален ред в срок от 45 дни след издаване на разрешение на строеж” на ищеца, в качеството му възложител правото на строеж върху имот, подробно описан в договора, представляващ офис № 2 с площ от 27.87кв.м., находящ се на ет.2 в „офис-сграда с магазини” срещу сумата от 10 000 евро, платени при подписването му. На 20.09.08г. е бил сключен и предварителен договор със същия предмет. Тъй като по делото е установено, че към момента на сключване на договорите, правото на строеж вече е било реализирано /сградата е била завършена в груб вид/, то не е могло да бъде предмет на разпореждане съгласно чл.181 от ЗУТ /сделката е нищожна поради невъзможен предмет/ и сумата е дадена при начална липса на основание. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за извършена новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД, като е обсъдил сключеният между страните последващ договор от 5.11.08г. и е приел, че той не съдържа съглашение за погасяване на задължението от предходните договор капаро от 18.08.08г. и предварителен договор от 20.09.08г.
Съпоставката между изложените от съда мотиви и поставените от касатора въпроси, налага извод, че доколкото те са от значение за изхода на спора и са свързани с решаващите мотиви на съда, съставляват годно общо основание допустимост. По тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице никое от посочените от касатора специални основания за допустимост. Не се представя задължителна практика на ВКС, на която въззивния акт да противоречи. Същевременно по поставените въпроси е налице установена практика, която е съобразена от въззивния съд без да са настъпили условия за нейното изменение или осъвременяване. Така например съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 138 от 22.08.13г.на ІІ т.о.по т.д. № 27/12г.на ВКС, новацията е налице при следните предпоставки: 1. съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2. валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3. разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4. намерение за новиране; 5. страните трябва да са способни да новират. Н. по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг, с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Н. намерение трябва да бъде изрично и недвусмислено изразено, да се установява от договора, а не да се предполага. Тази предпоставката не е налице, когато от сключения между страните нов договор не може да се установи наличието на намерение за новиране на старото задължение, поето с предходни договори/както е в конкретния случай/. Освен това не следва да се забравя, че мотивите на съда /които в това производството настоящата инстанция не контролира/ са за нищожност на целия сключен договор като такъв с невъзможен предмет. Нищожните задължения не могат да съставляват основа на валидна новация. В този смисъл не е налице твърдяната от касатора хипотеза на недействителност на отделна клауза на предварителния договор, която да не влече недействителност на целия договор.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.05.2013г. по в.гр.д.№ 429/12г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :